Решение № 13244 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2013 г.
ВАСII отделение14.10.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/5.04.2013 г, постановено по адм. дело № 406/2012 г., по описа на Административен съд - Перник, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13244 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, гр. Перник, против Решение № 53/5.04.2013 г., постановено по адм. дело № 406/2012 г., по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-428/23.11.2012 г., за премахване от "ЗУУМ" ООД, гр. Перник на незаконен строеж: " Въздушна кабелна мрежа", намиращ се в кв. Църква на гр. Перник, по ул. "Димитър Благоев", от кръстовище с ул. "Евстати Главчев" до кръстовището с ул. "Димитър Рибарски" и отклонение до сграда с административен № 66. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарешение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответната страна "ЗУУМ" ООД, гр. Перник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба е допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна, както и че не е индивидуализиран обекта на разпореденото премахване, както и субекта, който следва да изпълни. Решението е правилно. С оспорената заповед е разпоредено премахването на "въздушни кабелни мрежи", описани в обстоятелствената част и в констативния акт като "множество кабели" монтирани по стълбове за улично осветление по определено трасе. В акта е посочено, че извършителят не е известен, а в заповедта е прието въз основа на "стикери, залепени на разпределителните кутии", че кабелните мрежи са собственост на "ЗУУМ" ООД гр. Перник. От заключенията на вещото лице се установява, че сноповете от кабели са различен брой и при огледа им не може да се определи какви са тези кабели и чия собственост са, респ. кой ги ползва и какво е предназначението им. Обосновани и правилни са изводите на административния съд, че по принцип въздушните кабелни мрежи като електронни съобщителни мрежи са част от техническата инфраструктура - строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за изграждането на каквите е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. При липсата на такива строежът е незаконен и подлежи на премахване. В случая обаче премахването е разпоредено незаконосъобразно, тъй като строежът не е индивидуализиран по начин достатъчен за отграничаването му от други подобни обекти. В сноповете кабели има и такива, които не са съобщителни за пренос на данни - достъп до интернет. Неустановеността на разпоредения за премахване строеж е съществено нарушение във формата на административния акт и е основание за отмяната му, както правилно постановява административният съд. Незаконните строежи подлежат на премахване дори и да не са известни техните извършители или собствениците им. Това е пряката цел на закона, прогласена в чл. 225 ЗУТ. Затова неправилното посочване на адресата на заповедта (за който административният орган не доказва с надлежни доказателства да е извършител или собственик на строежа) не е съществено нарушение във формата й и е основание за отмяна само в частта за премахването от оспорващия. В случая е налице друг съществен порок във формата, който е основание за отмяна изцяло на заповедта, поради което обжалваното решение се явява правилно и постановено в съответствие с материалния закон, и като такова следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,