Решение № 11581 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на административния ръководител председател на Софийски районен съд (СРС), чрез пълномощник Л. Нерезова и процесуален представител Т. Джурина, срещу Решение по т.4.3 от Протокол 12 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.03.2025 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Р. З. З. съдия в Софийски районен съд, по предложение с регистрационен индекс ВСС 5677/29.03.2024 г., направено от административния ръководител председател на СРС, за допуснати дисциплинарни нарушения на чл. 307, ал. 3, т.1 и т.2 ЗСВ, в частта по дисциплинарно дело 16/2024 г. по описа на СК на ВСС, за която е прието, че производството е допустимо и няма основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност (т.4.1 и т. 4.2 от Протокол 12/25.03.2025 г. от СК на ВСС). Наведени са доводи, че оспореният акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал.2 ЗСВ и в несъответствие с целта на закона. Развити са съображения, че в противовес на събраните по дисциплинарната преписка доказателства и установените факти, СК на ВСС е приела, че не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на съдия Р. З. З.. Релевирани са възражения относно формираното становище досежно наличието на обективни или субективни причини, които изцяло да са извън магистрата, респективно да обосновават липсата на виновно неизпълнение на задълженията й. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител юрисконсулт О. Йорданов, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Поддържа становище, че решението на СК на ВСС е в съответствие с установените фактически обстоятелства, при правилно приложение на материалния закон и в изпълнение на целта му. Иска се отхвърляне на оспорването по жалбата.

Заинтересованата страна - Р. З. З. съдия в Софийски районен съд, чрез пълномощник адвокат И. Василева от САК, намира жалбата за неоснователна, а решението на СК на ВСС за законосъобразно. Развити са съображения, че СК на ВСС е стигнала до правилния извод за липса на субективна страна относно извършване състав на дисциплинарно нарушение. Посочено е, че в решението на СК на ВСС е обърнато специално място на високото качество на работа на магистрата. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК, жалбата е неоснователна.

Производството е образувано с решение на СК на ВСС по т. 4 от Протокол 21 от 23.04.2024 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с Регистрационен индекс ВСС-5677/29.0З.2024 г. от административния ръководител председател на Софийски районен съд (СРС) за налагане на дисциплинарно наказание на Р. З. З. съдия в СРС, за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и бездействие от страна на съдията, което неоправдано забавя производството по възложените й дела, във връзка с изготвянето на съдебни актове, постановяването на определения за насрочване по чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), насрочването на дела след изтичането на срока по чл. 131 ГПК и постановяване на актове за първоначално произнасяне по дела дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ.

С решение по д.т. 23 от Протокол 15/ 02.04.2024 г. на СК на ВСС, на основание чл. 316, ал, 2 ЗСВ, е указано на административния ръководител председател на СРС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани констатирани нередовности в направеното предложение, като уточни предмета на искането за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Р. З. З. и в тази връзка, по всяко едно от делата, по които твърди, че са допуснати дисциплинарни нарушения от страна на съдията, посочи: вида и номера на делото, годината на образуването му, какъв е видът на забавата / в какво се изразява допусната забава (непроизнасяне в срок със съответен съдебен акт и/или администриране на делото), както и периода на твърдяната забава. В рамките на определения срок и в изпълнение на указанията на СК на ВСС е постъпило уточнение към направеното предложение, заведено с рег. индекс ВСС-5677/15.04.2024 г.

Видно от направените уточнения, предметът на дисциплинарното производство, чието образуване се иска, е конкретизиран от вносителя на предложениет по следния начин:

1. Нарушения, изразяващи се в неспазване на сроковете за постановяване на съдебно решение по 67 граждански дела (исково производство), по отношение на които се твърди, че съдия З. се е произнесла с краен съдебен акт (решение) след изтичане на разумния тримесечен срок от обявяване на делото за решаване.

2. Нарушения, изразяващи се в неспазване на сроковете за насрочване на делото в открито съдебно заседание", както следва:

2.1. По отношение на 75 граждански дела (исково производство) се твърди, че след постъпване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и изтичане на разумния тримесечен срок за насрочване на делото за провеждане на първо открито съдебно заседание, до 22.02.2024 г. съдия З. не се е произнесла с определение по чл. 140 ГПК.

2.2. По отношение на 49 граждански дела (исково производство) се твърди, че съдия З. се е произнесла с определение по чл. 140 ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание след изтичане на разумния тримесечен срок от постъпване на отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.

З. Нарушения, изразяващи се в неспазване на сроковете за първоначално произнасяне, както следва:

3.1. По отношение на 68 граждански дела (исково производство) се твърди, че от образуването им до 22.04.2024 г. съдия З. изобщо не се е произнесла с първоначален съдебен акт (при изписването на датата вероятно е Допусната техническа грешка, като съгласно Доказателствата по Делото, очевидно се има предвид 22.02.2024 г.).

3.2. По отношение на 36 граждански дела (заповедно производство по чл. 410 и по чл. 417 ГПК) се твърди, че от образуването им до 22.02.2024 г. съдия З. изобщо не се е произнесла с какъвто и да било съдебен акт.

Сочените по-горе нарушения са квалифицирани от вносителя на предложението като системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и като бездействие, което неоправдано забавя всяко от производствата дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. З, т. 1 и т. 2 ЗСВ.

След образуване на дисциплинарното производство, в съответствие с изискванията на чл. 316, ал. 7 ЗСВ, с писмо изх. ВСС-5677/07.05.2024 г., на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са изпратени: копие от предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, копие от уточнението към предложението, както и извлечение от решението на СК на ВСС за образуване на дисциплинарното производство, като е предоставена и възможност на съдията да направи писмени възражения и да посочи доказателства. Документите са връчени на съдия Р. З. на 13.05.2024 г., като получаването им е удостоверено с неин подпис върху писмото.

На 21.05.2024 г., на основание чл. 316, ал. 8 ЗСВ, е постъпило писмено възражение от съдия Р. З., с рег. индекс ВСС-5677/21.05.2024 г. на СК на ВСС, заедно с приложения под опис към него. Направени са и доказателствени искания.

Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не оспорва констатациите на вносителя на предложението относно продължителността на допуснатата от нея забава при разглеждането и решаването на всяко едно от делата, включени в предмета му. С възражението са оспорени редовността, допустимостта на производството и основателността на предложението за налагане на дисциплинарно наказание.

След анализ на предпоставките относно допустимостта на производството, дисциплинарният състав приема, че същото е допустимо за целия период на твърдяното бездействие, в частта по отношение на твърдяните в предложението за образуването и направеното Уточнение с рег. индекс ВСС-5677/15.04.2024 г. към него (л.25 - л.44 от делото), нарушения по следните граждански дела, описани в раздел (стр. I -- стр. 10) от цитираното уточнение, а именно: тези с номер/година на образуване 12575/2018, 14780/2019, 7233/2021, 26088/2021, 38471/2021, 46352/2021, 52694/2021, 54130/2021, 73263/2021, 3947/2022, 14239/2022, 15747/2022, 27845/2022, 34919/2022, 48765/2022, 51700/2022, 38403/2022, както и по всички дела, описани в раздел II и раздел III (стр. 10 - стр. 39) от уточнението.

Дисциплинарно привлеченото лице не оспорва от фактическа страна данните в предложението, относно описаните по-горе дела, по отношение на които производството е допустимо, както и срока (периода) на допуснатото забавяне по тях, поради което дисциплинарният състав намира за установена посочената в Уточнение с рег. индекс ВСС-5677/15.04.2024 г, към предложението за образуване на дисциплинарното производство продължителност на просрочието при изготвянето на съдебните актове, респективно - извършването на съответното дължимо процесуално действие по всяко конкретно дело от визираните.

При изясняване на обстоятелствата относно твърдяните нарушения, дисциплинарният състав отчита, че съдия Р. З. е встъпила в длъжност съдия в Софийски районен съд на 18.08.2021 г, като на основание т.II.6 от Правилата за разпределение на дела в Софийски районен съд, изменени и допълнени с решение на ОС от 14.12.2017 г., със заповед АС-З7З от 18.08.2021 г. й е било възложено да се произнася по всички дела на текущ доклад - заповедно производство, разпределени на 123-ти състав, с изключение на заповедните производства без издадена заповед за изпълнение.

Със заповед AC-419 от 16.09.2021 г, на председателя на Софийски районен съд е било възложено на съдия З., считано от 20.09.2021 г. да замества титуляря на 127-ми състав в Първо гражданско отделение на Софийски районен съд, като разглежда всички разпределени на състава дела, включително и насрочените в открито съдебно заседание, до завръщане на титуляря на този състав.

Считано от 24.09.2021 г., съгласно заповед АС-4ЗЗ от 23.09.2021 г., на съдия Р. З. е било възложено председателстването на 178-ми състав във Второ гражданско отделение на Софийски районен съд, председателстван от нея до 04.11.2021 г., когато след замяна на председателствания от нея 178-ми състав във Второ гражданско отделение и 162-ри състав в Първо гражданско отделение на Софийски районен съд, председателстван от съдия М. И. И., извършена въз основа на изразено желание от съдиите, считано от тази дата съдия Р. З. е поела 162-ри състав в Първо гражданско отделение, чийто председател е и към момента на изготвяне на предложението за образуване на дисциплинарното производство (видно от заповед AC-524/04.11.2021г.).

След анализ на представените със съпроводително писмо с рег. индекс ВСС- 5677/26.06.2024 г на СК на ВСС документи от Софийски районен съд относно периодите на отпуск за процесния период и справките за индивидуалната натовареност на магистрата, дисциплинарният състав установява общия коефициент / индекс на натовареност на съдия Р. З., както и на останалите съдии в Първо гражданско отделение на СРС (по години).

От справка Брой постановени съдебни актове от съдия Р. З. за период 01.02.2022 г. до 22.02.2024 г., изготвена на 18.06.2024 г. от Звено съдебна статистика СРС се установява, че от магистрата са постановени 4842 съдебни акта.

В съответствие със справка Общ брой на постановените обжалваеми съдебни актове, обжалвани съдебни актове и резултатите от инстанционния контрол на съдия Р. З. за периода 01.02.2022 г. 22.02.2024 г., се установява, че за посочения период общият брой на постановените обжалваеми актове е 1060, от които са обжалвани 60 броя. Върнати от съдебен контрол са 26 акта, от които 15 са потвърдени, 9 отменени и 2 акта са изменени.

От дисциплинарния състав са изисквани справки и е анализирана дейността на магистрата, за периода на осъществяването му на правораздавателна дейност и в Районен съд - Разлог.

След задълбочен анализ на съвкупния доказателствен материал и проверка по всички твърдения, наведени от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, дисциплинарният състав приема, че е осъществен от обективна страна съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони за изготвяне на съответния изискуем съдебен акт и/или администриране на делото по описаните дела, по отношение на които производството е допустимо за целия период на установеното бездействие или за посочената част от него.

Продължителността на забавата по описаните в раздел I (стр. 1 стр. 10) от направеното Уточнение към предложението с рег. индекс ВСС5677/15.04.2024 г. дела, по които производството е допустимо за целия период на бездействието, е от З дни - по 1 от делата, като достига до 6 месеца и 22 дни - също по 1 дело, след изтичането на приетия от вносителя на предложението за разумен З - месечен срок, считано от дата на обявяване на всяко от тези дела за решаване.

Продължителността на забавата на делата, описаните в раздел II и раздел III (стр. 10 стр. 39) от уточнението към предложението за налагане на дисциплинарно наказание (по всички от тях производството е допустимо за делия период на бездействието), е от 7 дни - по 1 от делата, като по 25 дела (от общо 228) достига до над 1 година, след изтичането на приетия от вносителя на предложението за разумен 3-месечен срок, считано от дата, на която е следвало да бъде извършено съответното изискуемо процесуално действие.

Неспазването на процесуалните срокове при постановяване на изискуемите съдебни актове по посочените граждански дела не се оспорва от дисциплинарно привлеченото лице. Като причини за допуснатите просрочия съдия З. посочва наличието на обективни обстоятелства, довели до забавяне при произнасянето на съдебните актове, а именно: индивидуалната й натовареност, в контекста на това, че продължителен период от време след встъпването й като съдия в СРС е довършвала разглеждането на над 50 (петдесет) броя наказателни дела, които са й били разпределени за разглеждане като съдия в Районен съд - Разлог, както и да изготвя мотиви и решения по приключените производства; след встъпването й в СРС, за определен период от време е разглеждала дела на 4 (четири) различни състава от Първо и Второ граждански отделения, по които голяма част от процесуалните действия са били извършени от други съдии; поради недостатъци на Системата за случайно разпределение на делата, за един ден са й били разпределени над 120 (сто и двадесет) частни граждански дела (като се установява, че по-голямата част от тях впоследствие са били приключени от нея); конкретни обстоятелства от личен характер (полагане на грижи за малолетно дете като единствен родител).

С оглед изясняване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дисциплинарният състав съобразява, както приложените към предложението писмени доказателства, така и допълнително представените такива. Анализирани са и релевантните данни относно обема на възложената на съдия З. работа, нейната натовареност, данните във връзка с изпълнение на служебните задължения, цялостната организация на дейността, натовареността на останалите съдии в I ГО на СРС, действителната натовареност на всички съдии в СРС, наличието на сериозни трудности от личен (семеен) характер и др.

Предвид установените по-горе факти и обстоятелства, дисциплинарният състав намира, че не е осъществен от субективна страна съставът на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ по описаните в предложението за образуване на дисциплинарното производство дела. Формиран е извод, че в конкретния случай, очертаното неспазване на сроковете от съдия З. за разглеждане и решаване на възложените й дела се дължи на причини от различно естество. Прието е, че от една страна, то е обусловено от обективни и независещи от съдията фактори, а именно - постоянната висока натовареност на съдиите в СРС, а в конкретния случай и обстоятелства, свързани с личната натовареност. От друга страна е посочено, че допуснатото забавяне при разглеждане и решаване на делата се дължи и на обстоятелства, които са извън субективната воля и възможности на дисциплинарно привлеченото лице, свързани с трудности от семеен характер.

След преценка на доказателствата, дисциплинарният състав приема за установено, че през релевантния период натовареността на съдия З. по брой постъпили дела и брой дела за разглеждане през 2022 г. и през 2023 г., надвишава средната действителна натовареност за СРС по тези показатели. Отчетено е и обстоятелството, че ефективността при разглеждане и решаване на постъпилите в нейния състав дела е висока. Предвид броя на постановените съдебни актове от съдия Р. З. за периода от 01.02.2022 г. до 22.02.2024 г. 4842, от дисциплинарния състав е отчетено и времето, необходимо за проучване и подготовка на делата, тяхното администриране, заседателното време и пр. Въз основа на данните от резултатите от осъществения инстанционен контрол по отношение на актовете на съдия З., е обоснован извод за високо качество на постановените съдебни актове.

По отношение на субективната страна, от дисциплинарния състав е изведено, че съдия З. полага грижи за малолетно дете като единствен родител, което несъмнено рефлектира върху нейната работоспособност. Въпреки това, безспорно се установява, че към 18.06.2024 г. са постановени съдебните актове по всички граждански и частни граждански дела по описа на 162-ри състав, които са посочени в предложението на административния ръководител на СРС и са предмет на дисциплинарното производство.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 309 ЗСВ и след преценка на събраните по делото доказателства, дисциплинарният състав намира, че предложението на административния ръководител председател на СРС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. З. за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, следва да бъде отхвърлено, като се приеме, че няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата за сочените в предложението и уточнението към него дисциплинарни нарушения.

С Решение ВСС 5904/06.03.2025 г., на основание чл. 319, ал. 1 3СВ, дисциплинарният състав предлага на Съдийската колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на Р. З. З. - съдия в Софийски районен съд, по предложение с регистрационен андекс ВСС-5677 от 29.03.2024 г., внесено от административния ръководител - председател на Софийски районен съд, в частта, по която производството е допустимо.

В заседанието, проведено на 25.03.2025 г., СК на ВСС с девет гласа за приема решение по т. 4 от Протокол 12, с което не налага дисциплинарно наказание на Р. З. З. съдия в Софийски районен съд, по предложение с рег. индекс ВСС-5677/29.03.2024 г., направено от административния ръководител - председател на Софийски районен съд, в частта, в която производството е допустимо.

При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира от правна страна следното:

Оспореният акт на СК на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Дисциплинарното производство в частта, в която е допустимо, е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Решението на СК на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на вносителя на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства (чл. 318 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36 чл. 37 и чл. 39 АПК.

Процесното решение е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на СК на ВСС. Формулираните изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да опорочават проведеното дисциплинарно производство и да представляват основания за отмяна на административния акт.

Вменените нарушения на съдия Р. З. по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т.2 ЗСВ за системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството са различни по своя фактически състав.

Нормативната уредба, касаеща правонарушенията във връзка с неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които предполагат различното им определяне. Системността, изключва еднократността и повторността на правонарушението, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т. ч. и от дисциплинарен характер. В съдебната практика се приема също, че за да е налице системност на деянието по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна (три или повече) част от актовете, които магистратът постановява.

Системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони може да се изразява в неизготвяне на съдебния акт или неизписване на мотивите на съдебния акт в инструктивен или разумен срок; неспазване на сроковете за администриране на делата или неспазване на сроковете за насрочване и/или разглеждане на делата в инструктивен или разумен срок.

Действие или бездействие, което неоправдано забавя производството може да представлява нарушаване на сроковете за изпълнение на служебните задължения от дисциплинарно привлеченото лице; извършване на процесуални действия извън разумния срок, респективно неизвършване на дължимо процесуално действие; администриране на делата извън разумния срок, или други фактически действия или бездействия, свързани с делото. При преценка дали е налице неоправдано забавяне на производството се вземат предвид осъществените процесуални действия по делото от съда и страните, фактическа и правна сложност на делото и обусловената от тези обстоятелства обичайна продължителност на разглеждане и приключване на делата, както и общият срок за разглеждане и приключване на конкретното дело.

Съгласно чл. 210, т. 1 и т. 3 ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, като при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. По отношение на гражданските дела, в съответствие с чл. 235, ал.5 ГПК, съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

Срокът е инструктивен, но по аргумент от чл. 12, ал. 2 ЗСВ съдията следва да изготвя своите актове в рамките на времево обоснования и разумен период от време.

Задължението за изготвяне на съдебния акт и след изтичането на тези срокове е проявление на правораздавателната функция, която съдилищата изпълняват по силата на чл. 119 от Конституцията на Република България и е необходимо да бъде извършвано в разумен срок. Константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно "разумния срок", в който делото да се реши, установява, че този срок може да бъде свързан както със срока за изготвяне на съдебния акт, така и с цялостното времетраене на съдебното производство. Този срок по същество съответства на правото на гражданите и организациите да получат правосъдие в разумен интервал от време на основание чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Във всички случаи разумността на времетраенето на производството, включително и изготвянето на съдебните актове, трябва да се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, които са относими, както към сложността на случая, така и досежно обема, и характера на дължимите правни действия от решаващия орган или поведението на страните ( В този смисъл виж решения по делото "Димитров и Ханъмов" срещу България, "Рутен" срещу Холандия, "Андрючи" срещу Италия, "Китов" срещу България, "Джангозов" срещу България и др.). Дисциплинарната отговорност към забавящия своите актове магистрат е една от формите за защита правата на гражданите на процес в "разумен срок".

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултатът. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта.

В практиката на СК на ВСС по дисциплинарни производства, образувани за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, както и в съдебната практика на Върховния административен съд, се налага становището, че осъществяването на обективната страна на състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ не презумира осъществяване и на субективната страна, а е необходимо да се установи, че действително съдията е имал възможност да се справи с възложените му дела. В тази връзка следва да се отчетат всички релевантни обективни и субективни фактори, допринесли за констатирания неприемлив резултат от гледна точка на срочност на правосъдието. Независимо от формалното нарушение на служебните задължения дисциплинарната отговорност следва да се носи, ако е налице съвкупност от обективни и субективни фактори, които сочат на несъмнен извод: от обективна страна за възможност да се изпълни работата в нормално времево темпо и качество и от субективна - за проявена небрежност, нежелание, лоша лична организация, ниска професионална компетентност, като причина за неизпълнението, и които общо се субсумират като отсъствие на оневиняващи причини за допуснатото дисциплинарно нарушение. Преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови съдебните си актове в срок следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база се изведе извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане.

Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на магистрата експедитивността и ефективността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им.

В конкретния случай, СК на ВСС е реализирала своите дискреционни правомощия по чл. 320, ал. 3, т.2, б.а ЗСВ, да не наложи дисциплинарно наказание по внесеното предложение.

Решението, с която не са налага дисциплинарно наказание, е обосновано от дисциплинарно наказващия орган с оценка на обстоятелствата относими към тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. От дисциплинарно наказващия орган е извършен задълбочен анализ на професионалната дейност на магистрата, при съпоставяне на данните относно персонална натовареност в количествени показатели и действителната натовареност на съответния орган на съдебната власт. Подчертан е броят на постановените съдебни актове от съдия Р. З. за периода от 01.02.2022 г. до 22.02.2024 г. 4842 броя. Безспорно е установено, че към 18.06.2024 г. са постановени съдебни актове по всички граждански и частни граждански дела по описа на 162 ри състав, които са посочени в предложението на административния ръководител председател на СРС и са предмет на дисциплинарното производство. Особено внимание е обърнато на високото качество на постановените актове, обусловено от резултатите от инстанционния контрол.

При правилно приложение на материалния закон от органа е прието, че не е налице субективната страна от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, така както е дефинирано в чл. 307, ал. 2 ЗСВ.

От дисциплинарно наказващия орган са констатирани причини, които са обусловили надхвърлянето на законовите, респективно разумните срокове, като наличие на обстоятелства, които са извън субективната воля и възможности на дисциплинарно привлеченото лице. Развити са съображения, опровергаващи наличието на виновно поведение от страна на магистрата, обуславящо неангажиране на дисциплинарна му отговорност. Обсъждайки всички релевантни факти, относими към предмета на делото, натовареността на органа на съдебната власт, натовареността на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, качеството на изготвените и постановени от него актове, тежестта на твърдените нарушения, обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени и поведението на съдията, органът обосновано приема, че макар формално да са констатирани забави по визираните в предложението дела, същите не осъществяват признаците на дисциплинарно нарушение, поради липса на вина.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира оспореното решение на СК на ВСС за постановено при правилно приложение на материалния закон. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на повисока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели.

По изложените съображения оспорването срещу Решение по т.4.3 от Протокол 12 от заседание на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.03.2025 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Р. З. З. съдия в Софийски районен съд, по предложение с регистрационен индекс ВСС 5677/29.03.2024 г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Актът предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.4 АПК, своевременно заявената претенция от заинтересованата страна - съдия Р. З. З. за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат, се явява основателна. Разноските се определят в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), в съответствие с представените доказателства за реалното им заплащане по договор за правна защита и съдействие от 12.09.2025 г. и списък за разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, като съгласно чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с § 1, т. 6 ДР на АПК, следва да се възстановят от бюджета на Софийски районен съд.

Водим от горното и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 172, ал. 1 и ал. 4 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,