Решение № 8991 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2017 г.

Решение № 8991 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против решение № 6833 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5667/2017 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменена негова заповед № 513 з-2761 от 20.04.2017 г. за налагане на С. И. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена жалбата на С. И. против оспорената заповед. Представена е писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - С. И., чрез пълномощника си адв. Г. С., в писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - С.-град е цитираната заповед на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя, който е заемал длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при 04 РУ – СДВР е наложено дисциплинарна наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че видно от ежедневната ведомост на 20.11.2016 г. за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа Иванов е назначен в състава на автопатрул (АП) 105, съвместно с младши инспектор К. Х.. Около 17: 00 ч. служителите от АП са изпратени от оперативния дежурен в ОДЧ при 04 РУ – СДВР в заведение "Енерджи" на посочения адрес, по повод сигнал за нанесен побой над две лица. На място полицаите заварили екип на Спешна медицинска помощ да оказва помощ на лице, което лежало до стълбите на заведението. До идването на дежурната оперативна група (ДОГ) полицейските служители установили самоличността на двете пострадали лица и провели разговор с единия от тях, който бил контактен, а другият лежал в безсъзнание. След това извършили обход на района, но не открили лице, отговарящо на описанието на нападателя, дадено им от пострадалия. АП докладвал на оперативния дежурен описанието и посоката на оттегляне на нападателя. По случая полицейските служители изготвили докладна записка (ДЗ). Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпила в СДВР справка № 228 р-21577/02.12.2016 г., изготвена от началника на 04 РУ – СДВР, в която е посочено описаното. Със заповед № 513 з-9289/07.12.2016 г. директорът на СДВР е разпоредил да бъде извършена проверка от назначена комисия, за да се установи дали има нарушение на служебната дисциплина от служителите на 04 РУ-СДВР, участвали в оперативно-издирвателни мероприятия по случая и провели процесуално-следствени действия по ДП. В хода на проверката са събрани доказателства - писмени обяснения от полицейските служители, в това число разследващия полицай от състава на ДОГ, пристигнал на местопроизшествието, от оперативния дежурен в група ОДЧ при 04 РУ – СДВР и от други служители, имащи отношение към случая. В резултат на извършената проверка назначената комисия е изготвила справка рег. № 513 р-10186/08.02.2017 г., в която е прието, че на местопроизшествието са премествани предмети, липсва частта от записа от близкостояща охранителна камера, касаеща периода на извършване на деянието, не е извършен оглед на местопроизшествието, същото не е оградено с ленти и през него свободно са преминавали случайни минувачи. Дисциплинарно разследващия орган (ДРО) е приел, че Иванов не е изпълнил задължението си по т. 3. 4 "Запазва местопроизшествието – поставя физически бариери или ленти, маркиращи района на местопроизшествието. До пристигане на ДОГ не допуска никого в района на местопроизшествие. " и 3. 5 "Води дневник на лицата, посетили местопроизшествието" от процедура за реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда (приложение 4, към т. 1) на заповед № 8121 з-205/18.06.2016 г. относно утвърждаване на процедури за реагиране от органите на МВР. ДРО е приел, че описаното съставлява и нарушение на служебните задължения, произтичащи от специфична длъжностна характеристика с рег. № 513 з-17149/17.06.2015 г. – "съвместно с други структури и самостоятелно участва при провеждане на специализирани полицейски операции, заградителни и отцепващи района мероприятия, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството, при изпълнение на функциите". Комисията е предложила да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения, което е довело до нарушаване на местопроизшествието. Жалбоподателят се е запознал със справката. В резултат е издадена оспорената заповед, в мотивите на която е описано установеното от фактическа страна, че жалбоподателят и неговият колега от АП 105 не са запазили местопроизшествието, съгласно изискванията на т. 3. 4 и т. 3. 5 от МЗ № 8121 з-205/18.06.2016 г., което е безспорно установено от събраните при проверката данни. Посоченото е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина поради неизпълнение на служебни задължения съгласно цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Относно индивидуализацията на наказанието е посочено, че вследствие на извършеното дисциплинарно нарушение са настъпили вредни последици – извършителят на тежко криминално престъпление не е разкрит. При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, но при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, установени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че в оспорената заповед липсват два съществени реквизита, а именно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и посочване на доказателствата, въз основа на които то е установено. Дисциплинарно наказващият орган изцяло е възприел и се е позовал на данните в справка рег. № 513 р-10186/08.02.2017 г., като е приел, че при проверката са събрани достатъчно данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, но от съдържанието на справката не може да се установи при какви обстоятелства е извършено вмененото нарушение – "незапазване на местопроизшествието", с какви действия/бездействия е извършено и въз основа на какви доказателства е установено, което води и до нарушено правото на защита на жалбоподателя. От данните в преписката и приобщените протоколи за разпит по образуваното ДП № 2382/2016 г., става ясно, че се касае за стол, намиращ се на местопроизшествието, на който евентуално биха били намерени отпечатъци от извършителя на престъплението по чл. 129 от НК, който стол е бил преместен и незафиксиран като веществено доказателство. Последното обаче не е изложено нито в справка рег. № 513 з-10186/08.02.2017 г., нито в обжалваната заповед, а дисциплинарната отговорност може да се ангажира само въз основа на безспорно установени и конкретно посочени факти за извършено дисциплинарно нарушение и неговия извършител, а не въз основа на предположения. Данните за нарушено местопроизшествие са изнесени от разследващия полицай и останалите членове от ДОГ, но същите не са обективен източник, тъй като разследващият полицай е дисциплинарно привлечен, затова че не е извършил оглед на местопроизшествието, а останалите членове са под негово ръководство. Обясненията на служителите от АП 105 са, че на тротоара пред заведението е имало само маса тип "бъчва", но не и столове, като на местопроизшествието първи са пристигнали служители на Центъра за спешна медицинска помощ и е логично процесният стол да е бил преместен преди пристигането на автопатрула, съответно местопроизшествието да е било изменено. В рамките на проверката не са събрани доказателства, оборващи твърденията на полицейските служители от АП 105, че са запазили местопроизшествието с физическа бариера, тъй като не са разполагали с полицейски ленти и дневник за отразяване на местопроизшествието. По тези съображения съдът е приел, че не са събрани категорични доказателства, че местопроизшествието е било нарушено и че това е станало в резултат на действията/бездействията на служителите от АП 105, в частност на жалбоподателя, което води до недоказаност на вмененото нарушение - нарушение на административнопроизводствените правила и съответно до материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което я е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Не могат да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и в частност излагане на обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и посочване на доказателствата, въз основа на които то е установено. Видно от текста на оспорената заповед, в същата са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са описани действията на служителите от АП 105, след пристигането им на място на местопроизшествието, по повод постъпилия сигнал за нанесен побой над две лица. В заповедта има и препращане по отношение фактическите установявания и доказателствата, въз основа на които са направени същите, към приложените по дисциплинарната преписка материали, както и към справка рег. № 228 р-10186 от 08.02.2017 г., в която подробно са описани констатациите на ДРО, възприети от дисциплинарно наказвания орган, поради което заповедта отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта са посочени разпоредбите, които са нарушени, правното основание, наказанието, което се налага и неговият срок, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, поради което е необоснован изводът на съда, че от съдържанието на същата и от справката не могат да се установят релевантните обстоятелства. Необоснован е и изводът на съда, че липсват категорични доказателства, които да установяват нарушението, изразяващо се в незапазване на местопроизшествието. Самото изпълнително деяние (бездействие) се може да се свърже само с незапазване на положението на стол от заведението, с който вероятно е нанесен удар или удари при извършения побой, довел до смъртта на едно от нападнатите лица. Местопроизшествието в случая обхваща по-голяма територия пред заведението, където се е разиграло нападението и са нанесени удари на пострадалите лица. Вярно е, приетото от съда, че полицаите от АП 105, в това число и жалбоподателя, когато са пристигнали пред заведението са заварили медицинския екип на спешна помощ, но същият се е занимавал с падналото на земята пострадало лице, като липсват данни за извършеното от съда предположение, че към момента на пристигане на полицаите столовете са разместени. Твърдението на жалбоподателя, че когато са пристигнали на място не е имало столове се опровергава от показанията на свидетелите М. С. - барман на заведението и С. А. - управител и барман на същото, които установяват, че пред заведението е имало маса тип "бъчва" и два стола тип "щъркел". Свидетелят Х. А. също посочва, че когато е отишъл около 18. 00 часа на адреса на заведението, отпред е имало стол, който никой не е премествал и прибирал до идването на полицията. Според свидетелите АП е пристигнал около пет минути след екипа на Спешна помощ. Както от обясненията на полицейските служители от ДОГ, така и от прослушаните записи на магнитен носител на разговорите между ОДЧ и АП 105 става ясно, че служителите не са се опитали да запазят местопроизшествието, във вида в който са го заварили, тъй като единият от тях е отишъл в отсрещното заведение да потърси записи от охранителни камери, а и са разрешили посетители на заведението, както и други лица да преминават през местопроизшествието (територията и тротоар пред заведението), поради което същото не е запазено, в това число и относно преместването на металния стол, с който по обясненията на единия пострадал са нанасяни удари. Разследващият полицай е преценил, че оглед не може да бъде извършен поради обяснението на АП 105, че не са намерени биологични следи, а и с оглед обстоятелството, че положението на столовете не е запазено и като цяло местопроизшествието не е запазено. О. на местопроизшествието е извършен два дни по-късно - на 22.11.2016 г., като в протокола за оглед е отразено намиране и изземване на обтривка от кафяво-червеникава материя, намерена от външната страна на стъклената витрина на заведението. Съдът не е дал вяра на показанията на разследващия полицай Хамамджиев, както и на другите служители от ДОГ, като заинтересовани, доколкото и те са обект на дисциплинарна проверка, но обстоятелството, че местопроизшествието не е запазено, в това число и относно намиращите се там столове се подкрепя от показанията на незаинтересовани свидетели - работещи в заведението, както и едното от пострадалите лица, които установяват безпрепятствено движение на граждани, от и в заведението и пред него през местопроизшествието. В противовес на приетото от съда незапазването на местопроизшествието е категорично установено. От цялостната картина, очертана от обясненията на полицейските служители, показанията на разпитаните свидетели, в това число и по образуваното за извършеното престъпление досъдебно производство, както и от изслушаните записи, става ясно, че в деня на нападението усилията на служителите на МВР са насочени към издирване на записи от охранителни камери, издирване и разпит на очевидци, но не са извършени никакви действия за запазване на местопроизшествието до идването на ДОГ и след това, не е извършен оглед на същото, не е обърнато внимание на евентуалния предмет, с които е извършен побоя, не са издирани и иззети биологични следи. В случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, е налице пропуск в дейността на жалбоподателя, свързан с неизпълнение на задължението по т. 3. 4 "Запазва местопроизшествието – поставя физически бариери или ленти, маркиращи района на местопроизшествието. До пристигане на ДОГ не допуска никого в района на местопроизшествие. " и 3. 5 "Води дневник на лицата, посетили местопроизшествието" от процедура за реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда (приложение 4, към т. 1) на заповед № 8121 з-205/18.06.2016 г. относно утвърждаване на процедури за реагиране от органите на МВР, което е задължение и по специфична длъжностна характеристика с рег. № 513 з-17149/17.06.2015 г. - съвместно с други структури и самостоятелно участва при провеждане на специализирани полицейски операции, заградителни и отцепващи района мероприятия, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството, при изпълнение на функциите. Служителят е бил длъжен да изпълни задълженията си, произтичащи от посочената заповед на министъра на вътрешните работи, както и от длъжностната му характеристика, и като не е сторил това е извършил дисциплинарно нарушение, правилно квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което деяние нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 предвижда налагане на дисциплинарно наказание "Порицание". Наказанието е наложено в минималния предвиден размер от шест месеца, независимо от което е извършен и дължимия анализ на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като ДНО е оценил всички събрани доказателства, цялостната дейност на служителя в системата на МВР, последиците от деянието, като определения вид и размер съответстват на извършеното нарушение. Предвид изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - нормите на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да реши спора по същество, тъй като не се налага събиране на нови доказателства и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане, като следва да се отхвърли жалбата на С. И. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е неоснователна. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. С оглед изхода на спора е основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, в размер на 200 (двеста) лева - по 100 (сто) лева за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,