Решение № 123 от 29.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1025/2012 г.

Решение № 123 от 29.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1025/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 898/04.06.2012 г. по т. д. № 3062/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 50/21.06.2011 г. на Благоевградски окръжен съд по т. д. № 373/2009 г. Със същото са уважени предявените от ДФ "З." против касатора искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено вземане на Фонда към [фирма], в размер на 207 549,77 лв., на основание договор за предоставяне на финансова помощ по С. № 627/07.08.2003 г., както и в размер на 14 412,49 лв. - обезщетение за забава, съизмеримо с мораторната лихва върху присъдената главница, за периода 11.09.2008 г. - 24.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане . Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост . Ответната страна - ДФ "З." - не е депозирала отговор на касационната жалба, а само становище по заявеното с молба вх. № 1574/14.02.2013 г. и предходна вх. № 11 192/19.11.2012 г. от [фирма] обстоятелство, че с определение от 10.09.2009 г. по гр. д. № 12103/2009 г. на 76 състав на СРС, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, е обезсилена заповедта за изпълнение, вземанията по която са предмет на производството по чл. 422 ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист . Ответната страна оспорва обстоятелството, че това определение е влязло в сила /становище вх. № 919/29.01.2013 г. /. С определение № 326/05.04.2013 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид потвърдения, с изискването и прилагането на заповедното производство - гр. д. № 12103/2009 г. на СРС, 76 състав, факт, че определение от 10.09.2009 г. по гр. д. № 12103/2009 г. на 76 състав на СРС, с което е обезсилена заповедта за изпълнение на вземането, чието установяване е предмет на иска по чл. 422 ГПК, е влязло в сила, с потвърждаването му с определение от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 2803/2012 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване, с определение № 1014/08.11.2012 г. по ч. гр. д. № 834/2012 г. на ВКС, II т. о. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери допустимостта на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290 и чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, приема следното: Производството е образувано по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК от ДФ "З." срещу [фирма], като в исковата молба ищецът е поддържал две основания за възникване правото му да претендира възстановяване предоставената на ответника финансова помощ: 1 /неизпълнение от ответника задължението за ползване придобитите въз основа одобрената инвестиция активи, по начина описан в бизнес плана, за срок от 5 години след предоставянето й, съгласно чл. 4.17 вр. с чл. 4.3 от сключения договор и 2 / на основание чл. 8.1 от договора - предвид представяне на документи с невярно съдържание при кандидатстване за помощта . Въззивният съд, по жалба на ответника, е потвърдил правният резултат, постановен с първоинстанционното решение, като е приел за доказани и двете заявени от ищеца основания за претендиране връщане на предоставената финансова помощ . След постановяване на въззивното решение, определението за обезсилване заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, предвид непредставени от ищеца доказателства за предявяването на исковата молба по настоящото производство, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, е влязло в сила . С това се явява последващо отпаднала абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, за която съдът следи служебно и без необходимост от изрично касационно обжалване на това основание - правния интерес от воденето на установителен, вместо осъдителен иск за събиране на вземането, за което липсва изпълнителен титул, стабилизиране изпълнителната сила на който /заповедта/ е целта на производството по чл. 422 ГПК. Фазата на същото изключва допустимо изменение на иска от установителен в осъдителен /чл. 214 ГПК/. В същия смисъл мотиви в реш. 246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на II т. о. на ВКС, препращащо към определение по ч. т. д. № 83/2010 г. на II т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно, постановеното въззивно решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на исковете, следва да се обезсили, с прекратяване на производството като недопустимо. С оглед изхода на делото следва да се присъдят претендираните от касатора разноски за въззивна и касационна инстанции, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК, формирани от сумите: 450 лв. депозити за експертизи и 5 000 лева - адвокатско възнаграждение - за въззивна инстанция и 2 129,63 лв. държавна такса и 4 000 лв. адвокатско възнаграждение - за касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение