Решение № 6393 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2016 г.

Решение № 6393 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б. срещу решение № 461/15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1950/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменено решение № 1012-02-47#1/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 25/17.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - С. А. Ч. от гр. Б., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменено решение № 1012-02-47#1/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., с което е оставено в сила разпореждане № 25/17.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Б., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е определена в минимален размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. А. Ч., и преписката е върната на органа за ново произнасяне. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Б. незаконосъобразно е определена пенсията за инвалидност в минимален размер, след като не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода 07.09.2005 г. - 31.12.2009 г., през който лицето е работило по договор за възлагане на управление на търговско дружество. Съдът е обосновал извода, че макар в действащата към посочения период редакция на чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж /НПОС/, да е предвидено, че осигурителният стаж и доход на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се установяват с осигурителни книжки, каквато лицето безспорно няма, то в конкретния случай осигурителният стаж и доход за посочения период следва да бъде зачетен, поради това че е установен с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вписани в регистъра на осигурените лица на НОИ. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че за процесния период жалбоподателят е работил като управител на търговско дружество и е бил осигурен за всички осигурени социални рискове за трета категория труд, което е потвърдено и в представената извадка от персоналния регистър на НОИ, в която е посочено времето, пред което лицето е осигурено и доходът, върху който е осигурявано. Съдът се е позовал на целта на законодателя при регламентиране на източника на информация относно осигурителния стаж и доход, която е да се гарантира, че за всеки конкретен период съответното лице, което претендира пенсия, е имало качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 КСО и е подлежало на осигуряване. В случая жалбоподателят е имал това качество, тъй като е подлежал на осигуряване, бил е осигурен за всички осигурени рискове, а данните за това са отразени в регистъра по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и в надлежно удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя, които не се оспорват от административния орган. Съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен и последователен анализ на събраните доказателства и правилна преценка на доказателствената им сила, фактическите изводи са обосновани и правилни, а правните изводи съответстват на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заявление вх. № 12818/23.03.2015 г. С. А. Ч. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; исканата пенсия е отпусната с разпореждане № 22/31.03.2015 г., считано от 13.01.2015 г. в минимален размер. С разпореждане № 25/17.07.2015 г. пенсията е определена в минимален размер поради невъзможност за определянето й в действителен размер и с оглед прилагането на чл. 70, ал. 3 КСО. Посочено, че за периода 01.09.2005 г. - 31.12.2008 г. от лицето не е представена заверена осигурителна книжка от осигурителя "Стиливан". Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 1012-02-47#1/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. По делото не се спори, че през спорния период 01.09.2005 г. - 31.12.2008 г. С. А. Ч. е работил като управител на търговското дружество "Стиливан" ООД по договор за възлагане и че е бил осигуряван от това дружество за всички осигурени социални рискове, като данните за осигуряването, включително размера на осигурителния доход за целия период са вписани в регистъра на осигурените лица на НОИ. Съгласно представеното удостоверение обр. УП-3 изх. № 48/3.12.2009 г., издадено от "Стиливан" ООД, през периода 07.09.2005 г. - 31.12.2009 г. С. Ч. е бил управител на това дружество и е осигуряван за всички осигурителни случаи. В представеното по делото заверено за вярност копие на осигурителна книжка са заверени периодите м. 09, 11 и 12.2005 г. и м. 01-12.2006 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при установените фактически обстоятелства административният орган неправилно е отказал да зачете осигурителен стаж за периода 01.09.2005 г. - 31.12.2008 г. Позоваването на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 НПОС относно вида на доказателството, чрез което следва да се докаже осигурителния стаж и доход на лицето до 01.01.2009 г. е формалистично и не съответства както на действителния смисъл на нормата, така и на духа на закона. В чл. 41, ал. 1 НПОС, в редакцията, действаща към датата на подаване на заявлението и на произнасянето на административния орган, е предвидено, че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и т. н. се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски; за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ; за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Според чл. 41, ал. 2 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и т. н., се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Цитираните разпоредби установяват начина на доказване, поради което имат процесуален характер и затова са приложими в редакциите, които са действали към момента на извършване на съответното процесуално действие, или в случая при произнасянето на административния орган, който е моментът, към който следва да бъде проведено доказването. Несъмнено е, че смисълът на доказването на факти в едно производство, каквото е административното производство по отпускане на пенсия, е да бъде установено съществуването на релевантни за спорното субективно право факти. Относно правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за определяне на нейния размер релевантни факти са наличието на осигурителен стаж през регламентиран със законова норма период от време и размера на осигурителния доход за този период. Изпълнителите по договор за управление на търговски дружества са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3. Следователно, за да се зачете определен период от време за осигурителен стаж следва да се установи, че лицето е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за всички рискове, поради което за него са внесени или дължими осигурителни вноски върху посочения размер. Както правилно е приел първоинстанционният съд, тези обстоятелства в случая са установени от представените по делото доказателства - справка от регистъра на осигурените лица и удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя, данните в които се потвърждават косвено и от представените доказателства за сключването на договори за управление за спорния период между С. Ч. и "Стиливан" ООД. Въпреки че формалното изискване по чл. 41, ал. 1 и 2 НПОС за доказване на осигурителния стаж и доход за периода преди 01.01.2009 г. с осигурителна книжка не е изпълнено, то доказването е проведено успешно, тъй като релевантните факти, за да се зачете осигурителен стаж и доход, са установени. Доказателствата, които са представени в тази връзка - извлечение от регистъра на осигурените лица на НОИ и удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя, не са оспорени от административния орган. Изложените от първоинстнационния съд доводи и направените изводи в тази връзка са правилни и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен отказа на административния орган да зачете осигурителен стаж и доход за спорния период и в съответствие с това да определи действителния размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не са възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение