Решение № 8832 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 276/2012 г.

Решение № 8832 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 276/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, гр. София против решение № 107/2.11.2011 г. по адм. дело № 90/2011 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Община Ловеч - Дирекция "Местни данъци и такси" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение № 107/2.11.2011 г. по адм. дело № 90/2011 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил оспорването на Министерството на отбраната срещу акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 5/18.01.2011 г., издаден от старши счетоводител при Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Ловеч и потвърден с решение № 5/18.02.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч. С акта за установяване на задължението за такса битови отпадъци са определени дължимите от Министерството на отбраната суми за периода 2008 г. и лихвите за просрочие, изчислени към 12.01.2011 г. за имот публична държавна собственост, находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 53, деклариран с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ № М 800193 от 12.05.2009 г. с отчетна стойност 6 351 008,00 лева. Установено е, че задълженията са в размер на 88 914,11 лева и лихви за просрочие, изчислени към 12.01.2011 г. в размер на 25 308,52 лева. В хода на съдебното производство с протоколно определение от 26.04.2011 г. съдът е конституирал като ответник по жалбата Община Ловеч, Дирекция "Местни данъци и такси". Тази страна е била представлявана по пълномощия, дадени от кмета на Общината в полза на юрисконсулт Пламен Печев за представителство в полза на административния орган - кмет и по всички дела, по които страна е Община Ловеч. Във всички проведени съдебни заседания пред Административен съд - Ловеч като страна в протоколите е посочена Община Ловеч, представлявана от упоменатия юрисконсулт, при визираните предели на представителната власт. Съобщението за изготвеното съдебно решение е връчено на Община Ловеч, Дирекция "Местни данъци и такси" и е получено от началник отдел при същата. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Те се определят със заповед на кмета на общината, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община има правата на териториален директор на Националната агенция за приходите. Последният в качеството си на едноличен административен орган по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК е и надлежна страна при съдебното оспорване на акта за установяване на задължението за такса битови отпадъци. Административният съд не е изпълнил служебно вмененото му задължение по чл. 154, ал. 1 от АПК за конституиране на надлежните страни по спора. Конституирайки и призовавайки като ответник юридическото лице - Община Ловеч, той е разгледал спора без участието на административния орган, определен по закон да участва в съдебното производство. Използваното наименование - Община Ловеч, Дирекция местни данъци и такси също не може да санира допуснатия процесуален пропуск. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, а не подпомагащата го администрация. По изложените съображения атакуваното съдебно решение се явява недопустимо като постановено между ненадлежни страни и поради това следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на същия съд за отстраняване на пороците, визирани в мотивите на настоящото решение и разглеждането му да се осъществи с участието на надлежните страни по спора при законосъобразно дадени пълномощия по процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение