Решение № 3611 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 449/2015 г.

Решение № 3611 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 449/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 414 от 25.11.2014 г. по адм. дело № 482/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 3 състав. С обжалваното решение по жалба на ЕТ "Кристин - Любомир Андреев" е отменен Ревизионен акт № 151302986 от 27.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 233 от 30.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06.2010 г. до м. 02.2011 г. включително, в общ размер на 4025,26 лева, в резултат на което е определен данък за внасяне за посочените периоди в общ размер на 4025,26 лева и лихви за забава в размер на 1 377,90 лева, както и Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 850 лева. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилно установена от съда фактическа обстановка, неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на всички релевантни факти за спорното материално право. Иска отмяна на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1544,60 лева. Ответната страна - ЕТ "Кристин - Любомир Андреев", чрез адв. Любомир Ненов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е бил Ревизионен акт № 151302986 от 27.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търнов, потвърден с Решение № 233 от 30.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06.2010 г. до м. 02.2011 г. включително, в общ размер на 4025,26 лева. Отказаният данъчен кредит е по 26 бр. фактури с предмет - безалкохолни напитки, чай, бира и минерална вода, издадени от "Гаребо" ЕООД, гр. Плевен, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Установява се, че ИПДПОЗЛ на доставчика е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като до изтичане на дадения от приходните органи срок документи и обяснения не са представени. След справка в информационната система на НАП е констатирано, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби на доставчика с получател ЕТ "Кристин - Любомир Андреев", както и през процесните периоди от страна на "Гаребо" ЕООД са декларирани данни /получени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ/ за 16 бр. работещи по трудови договори. В хода на ревизията от страна РЛ са представени копия от фактурите, издадени от посочения доставчик, фискални бонове към тях и писмени обяснения, както и данни за счетоводното отразяване на стопанските операции. Съгласно обясненията на ЕТ същият е поддържал, че контакти с управителя на "Гаребо" ЕООД - Юли Гарев още от 1990 г., като решил да работи с неговата фирма. Не е правил проучване за надеждност на клиента, като при извършена проверка през 2010 г. във връзка с предходна ревизия на ЕТ не е констатирана нередност относно доставките от "Гаребо" ЕООД. Посочва, че договарянето по доставките, количества и цени се е извършвало в обект Кафе "Лаваца". Кореспонденция се е водила по телефона, стоките са приемани от бармана, който е бил на смяна в обекта на ЕТ, доставките са били безалкохолни напитки и бира и разплащането е в брой. Според ревизиращите органи така описаните документи и обяснения не установяват извършването на фактурираните доставки, доколкото липсват доказателства за наличието и съхраняването на стоките при доставчика, както и няма доказателства за транспортирането им и за предаването им от доставчика на получателя. Установено е и несъответствие в съдържанието на представените фактури и фискални бонове, по отношение на отразените в тях данни за седалището и адреса на управление на "Гаребо" ЕООД, като посочения във фискалните бонове адрес не съответства на този във фактурите и от данните в търговския регистър. Въз основа на така констатираното несъответствие в РА е направен извод, че приложените фискални бонове към фактурите не отговарят на изискванията на Наредба Н - 18/2006/ МФ. В хода на съдебното производство са ангажирани два броя трудови договори и 190 складови разписки изписване, като последните са били оспорени от данъчната администрация относно автентичността на подписите и достоверността на датите на съставянето им. Назначена е съдебно-графологическа експертиза, чието заключение е изслушано и прието без оспорване. Разпитан като свидетел е Вали Валентинов Василев, работещ като барман при жалбоподателя за процесните периоди, който дава показания за начина на извършване на доставките. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата АСВТ е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в оспорената част, излагайки подробни съображения за доказано предаване на процесните стоки от доставчика на получателя и за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Прието е за доказано извършването на последваща реализация на стоките от същия вид, които не са коригирани от ревизиращите органи, което според първоинстанционния съд е косвено доказателство за реалността на доставките. В допълнение в решението е посочено, че нито в РД, нито в РА има посочени обстоятелства за данъчна измама от страна на данъчнозадълженото лице, поради отказът за приспадане правото на данъчен кредит е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, респ. предаване на стоката от доставчика на получателя. Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали е извършено предаване на стоките по спорните 26 бр. фактури от доставчика "Гаребо" ЕООД на получателя ЕТ "Кристин - Любомир Андреев", за да се приеме наличието на реално осъществена доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Според данъчните органи не е доказана нито наличността на стоките, нито тяхното предаване и транспортиране от доставчика на получателя. Съображенията на приходните органи за неизвършени доставки на стоки по процесните фактури са необосновани и от задълбочения анализ и преценка на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност правилен е изводът на АСВТ за установено по категоричен начин предаването /прехвърляне на собствеността/ върху подробно описаните в самите фактури стоки от доставчика на получателя. Видно от доказателствата по делото доставките по спорните фактури са индивидуално определени вещи /описани конкретно във фактурите/, като върху фактурите са положени подписи както за продавач, така и за купувач и автентичността на подписите не е оспорена от данъчната администрация. Касационната инстанция възприема като последователни, логични и обосновани изводите на АСВТ за доказано прехвърляне на собствеността / предаване на стоките от доставчика на получателя чрез издадените двустранни подписани фактури и представените в хода на съдебното производство складови разписки, свидетелските показания на Вали Василев и заключението по СГЕ, неоспорено от страните. Като допълнителен аргумент е изтъкнато и обстоятелството за последваща реализация на стоки от същия вид от страна на ревизираното лице. От друга страна, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на извода за АСВТ за наличие на реално осъществени доставки на стоки по спорните фактури поради липса на доказателства за транспорт на стоките и невярно означение на адреса на доставчика в издадените фискални бонове във фактурите. В хода на ревизията доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция и ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като от писмените обяснения на получателя по доставките се установява, че транспортът е осъществяван регулярно от доставчика за зареждане на посочения търговски обект на РЛ. Това означава, че от РЛ не могат да бъдат изисквани каквито и да било транспортни документи за доставките, тъй като същият е организиран от доставчика. Във връзка с другия довод на данъчната администрация за некредитиране на приложените фискални бонове към фактурите с оглед означение на адрес на "Гаребо" ЕООД, различен от адреса, вписан в търговския регистър, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, от които следва извода, че плащане по фактурите е извършено в брой. Нито в РА, нито пред решаващия орган е твърдяно, че фактурите са издадени от нерегистрирано фискално устройство. Освен това въпросът за плащане по фактурите е неотносим към материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Като допълнение следва да се посочи, че по време на ревизионното производство и пред решаващия орган не са установявани обстоятелства за наличие на данъчна измама при получателя с цел получаване на данъчно предимство - приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, което означава, че при правилно прилагане на материалния закон АСВТ е отменил РА в посочената му част като незаконосъобразен. По така изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 300 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 9.03.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение