Решение № 5761 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2018 г.

Решение № 5761 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Николов чрез неговия пълномощник срещу решение № 829/25.07.2018 г. по адм. д. № 230/2018 г. на Административен съд София-област. В касационната жалба не се сочат конкретни основания за отмяна, но от обстоятелствената й част може да се направи изводът, че се твърди неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на Община Самоков чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 01-210/30.01.2018 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 178, ал. 6, вр. с чл. 178, ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ се забранява ползването и достъпа на "гараж в многофамилна жилищна сграда", който се ползва не по предназначение/ като офис на погребално бюро/. Със заповедта е разпоредено освобождаването на обекта и прекъсването на захранването с електрическа и топлинна енергия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед на кмета на община Самоков е издадена от компетентен орган, при спазване на административно- производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. В заповедта са изложени фактически съображения и са цитирани относимите правни разпоредби от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта с променено предназначение, което в случая е налице. Така постановеното решение е обосновано. В тази насока съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният строеж е гараж съобразно представените извадка от регистър на издадените разрешения за строеж от ОбНС - Самоков през 1990 г. и извадка от регистъра на одобрени проекти от ОбНС - Самоков през 1990 г, който не се ползва по предназначение. В разглеждания смисъл законосъобразно съдът се е позовал на обвързващата доказателствена сила на констативния акт, чиито констатации не са оборени от оспорващия, както и на искането му за спиране, съдържащо признание за съхранение на движими вещи, негова собственост. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. По делото е установен фактът на промененото предназначение на обекта с извършител касатора по начин, описан в обжалваната заповед. Хипотезисът на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква променено предназначение и установяване ползването на променения обект. Фактът на ползването на обекта като офис за погребално бюро и магазин за продажба на траурни стоки е безспорно установен от всички, приложени по делото доказателства- констативен акт, паметни записки от жителите в сградата за неправомерното ползване на обекта и признанието на касатора за "възникване на значителни разходи по намиране на друго подходящо помещение, където да съхранява движимото имущество, находящо се в обекта". Поради това недвусмислено е доказано, че процесният обект не се ползва по предназначението му на гараж. След като е установено ползването на обекта не по предназначението му на гараж, то диспозицията на нормата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на обекта. Разпоредбата пък на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ пък изисква да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. Фактът на ползването не по предназначение на обекта, както се посочи, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми, посочени като правно основание, акт. В случая не е налице наложена в повече от установеното забрана, тъй като е налице съответствие между фактическите и правните основания, визирани в заповедта. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,