Решение № 2033 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2008 г.

Решение № 2033 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2008 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Асен Запрянов - адвокат от АК - Пловдив, в качеството му на пълномощник на Атанас Драгов Бъчваров от с. Войводино, Пловдивска област, срещу решение № 657 от 27.06.2008 г., постановено по адм. дело № 360/2008 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на ОСЗГ "Марица" - Пловдив за издаване на скица за признатия за възстановяване със съдебно решение на Пловдивския районен съд по гр. дело № 6652/2001 г. и решение № 02АР/ 20.06.2003 г. на ОСЗГ "Марица" - Пловдив по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ имот от 5, 1 дка в м. "Голяма баш пара" в землището на с. Войводино. Наведени са доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че това, че процесният имот е възстановен по реда на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не било пречка и чрез план за земеразделяне да се възстанови имота, посочен в решението по чл. 11, ал. 2 (отм.) от ЗСПЗЗ. Освен това съдът не бил съобразил обстоятелството, установено с приложеното по делото удостоверение, издадено от кметството в с. Войводино, че процесният имот, посочен в обжалваното решение на ОСЗГ с № 02АР)20.06.2003 г., се намира в местността "Малка баш пара", а в решението на Пловдивския районен съд по гр. дело № 6652/2001 г. е посочен в местността "Голяма баш бара". Също така съдът, като не бил указал на страната за назначаването на вещо лице, бил нарушил принципът на служебното начало, което важало дори в периода 1997 - 2008 г. за съдебно административните производства. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие и гори" - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мнение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът бил приел, че скица не може да се издаде за имот, върху който е признато право на възстановяване с план за земеразделяне, което не приключвало процедурата по реституцията на земеделска земя. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 657 от 27.06.2008 г., постановено по адм. дело № 360/2008 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Атанас Драгов Бъчваров срещу отказа на ОСЗГ "Марица" да издаде скица за признатия за възстановяване със съдебно решение на Пловдивския районен съд по гр. дело № 6652/2001 г. и решение № 02АР/20.06.2003 г. на ОСЗГ "Марица" - Пловдив по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ имот от 5, 1 дка в м. "Голяма баш пара" в землището на с. Войводино. За да постанови този резултат, съдът е приел, че имотът не е възстановен в стари реални граници, а с план за земеразделяне и относно този имот не може да се иска издаване на скица, тъй като с решението по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗЗ не приключва процедурата по реституцията на земеделската земя. Така постановеното решение на Пловдивския административен съд е правилно. От представените по делото доказателства е видно, че с решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр. дело № 6652/2001 г. е признато за установено по отношение на ОСЗГ "Марица" - Пловдив правото на наследниците на Драго Атанасов Бъчваров и Стоила Петрова Бъчварова на възстановяване на собствеността върху нива от 5, 100 дка в местността "Голяма баш пара", парцел № 49 в землището на с. Войводино. По силата на това съдебно решение ОСЗГ "Марица" се е произнесла с решение № 02АР/ 20.06.2003 г. по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот с план за земеразделяне. С молба вх. № 18/10.01.2008 г. от Атанас Драгов Бъчваров в качеството си на наследник на Драго Атанасов Бъчваров и Стоила Петрова Бъчварова, е поискал от ОСЗГ "Марица" - Пловдив да издаде решение за възстановяване на собствеността, със скица към него и въвод във владение на имота. Молителят се е позовал на влязлото в сила решение по гр. дело № 6652/2001 г. на Районен съд - Пловдив. С писмо изх. № 18/29.01.2008 г. ОСЗГ е отказала да издаде скица, тъй като съдебното решение, на което се позовавал молителят било изпълнено. На първо място с решение № 02АР/20.06.2003 г. се признавали 5, 100 дка в м. "Голяма баш пара", а на второ място, с последващо решение № А02АВ)22.12.2004 г., на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ е възстановила правото на собственост върху имот № 018012 в м. "Баш пара" от картата на възстановената собственост на землище с. Войново. Със същото писмо е указано, че за да се получи скица и решение за имота и за да бъде извършено трасиране, трябва да бъде подадено заявление по образец по Наредба № 49/2004 г. От данните по делото се установява, че се касае за два различни имота. Това не се оспорва и от касационния жалбоподател. Имотът, който се възстановява с решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ е в м. "Баш пара" и е с площ от 4,701 дка. За него жалбоподателят може да получи скица, тъй като планът за земеразделяне е влязъл в сила. Имотът - предмет на настоящия процес - обаче е с признато право на възстановяване на собствеността с решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст, в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие и гори постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Следователно, когато имотът се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, скица не се издава. За да се издаде решение и скица е необходимо планът за земеразделяне да е влязъл в сила. Тогава, по силата на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ следва да издаде ново решение, придружено и със скица. От данните по делото обаче не може да се установи дали планът за земеразделяне е влязъл в сила. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че с решението по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не приключва процедурата по реституция на земеделската земя и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа на ОСЗГ да издаде решение и скица. Поради изложеното решението като правилно и законосъобразно следва де бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение