Решение № 15515 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2009 г.

Решение № 15515 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Маргарита Боянова Манева от гр. Кюстендил срещу решение № 97/24.03.09 г. по адм. д. № 402/08 г. по описа на Административен съд Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД и кметът на община Кюстендил не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Кюстендил е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора Манева срещу Заповед № 640/17.06.08 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на собствениците на сграда - "МЖ-столова" в УПИ ХХVI-6100, кв. 294 с административен адрес гр. Кюстендил, ул. "Цар Симеон" № 21 е наредено да извършат дейности и мероприятия по поправяне и заздравяване на сградата с конкретни указания. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, при пълна яснота относно правнорелевантните факти и съблюдаване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. В започналото по повод искане и конкретни твърдения на касатора Манева с дата 14.04.08 г. административно производство компетентият административен орган правилно е очертал предмета на проверка и процедирал съобразно разпоредбите на чл. 195, ал. 4 вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Издадена е нарочна заповед за назначаване на комисия, извършила обследване на сградата в присъствието на съсобствениците, вкл. оспорващата Манева, като по този начин изискването на закона за изслушване на заинтересуваните собственици е спазено. В хода на съдебното оспорване от събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, ценена при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, констатациите на административния орган относно състоянието на сградата са потвърдени. При тези установявания изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, респ. за неоснователност на жалбата, е изведен в унисон с доказателствата по делото и материалния закон. Предвид това касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Без опора в закона и данните по делото е и оплакването за нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Разпоредбите на чл. 195 и чл. 225 ЗУТ визират защита на различни права и интереси и правомощия на различни административни органи при упражняването на които възникват различни правоотношения. Ето защо спорът по висящата преписка в РДНСК - Кюстендил по чл. 225 ЗУТ по същество не представлява преюдициален такъв и от значение за правилното решаване на спора за законосъобразност на заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, още повече, че към датата на заявяване искането за спиране настоящето производство спор по чл. 216, ал. 6 ЗУТ не е бил отнесен в съда. Към законосъобразността на заповед от категорията на процесната търпимостта на строежа по смисъла на § 16 ПРЗУТ няма отношение, тъй като на поправяне и заздравяване би подлежала и търпима постройка, а в случай, че последната не е търпима - компетентен да се произнесе по премахването й е друг административен орган в друга административна процедура. Споровете по повод създадените отношения на съсобственост в УПИ ХХVI-6100, кв. 294 между касационната жалбоподателка и ответното дружество, породили правния интерес на първата да поиска премахване на сградата като самосрутваща се, подлежат на разрешаване по реда на исковото производство. С оглед изложеното, като лишено от визираните в касационната жалба пороци, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II отделение