Решение № 1646 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2018 г.

Решение № 1646 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Царево и на "Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД, представено от адв. Т. Тодоров, срещу решение № 702/12.04.2018 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1948/2017 г., с което е изменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ5213014636/27.04.2017 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни данъци и такси" при община Царево, като вместо определените с АУЗД задължения за такса за битови отпадъци на дружеството за 2017 г. в размер 10 726. 02 лева са определени задължения в размер 6 971. 91 лева и е отхвърлена жалбата на "Ибердрола... " ЕООД в останалата част. Първият касатор обжалва частта от решението, изменяща АУЗД, доколкото съдържа имплицитна отмяна. Доводите му са за необоснованост на съдебния акт. Настоява да е установено ситуирането на притежавания от адресата на АУЗД имот в район, за който се предлагат услугите за поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване и услугата е предоставена в района, като е ирелевантно дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване. Вторият касационен жалбоподател обжалва отхвърлителната част на решението. Като противоречащи на материалния закон определя изводите на съда за наличие на предпоставките за определяне на размера на таксата за битови отпадъци /ТБО/ по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ вместо по правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Позицията му е за изначална липса на приета от ОбС нормативна уредба, установяваща методика за определяне на размера на ТБО според реалното количество на битовите отпадъци. Навежда довод е за неправилно възприемане на отчетната стойност на недвижимия имот като основа за определяне на размера на задължението за ТБО, доколкото не е изтекъл срока за коригиране на отчетната стойност с годишния финансов отчет. Като правно значим определя служебно известния на общинската администрацията факт, че имотът не се ползва от собственика, а ползването му от къмпингуващи бил без правно значение. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от съдебното решение и благоприятно за него решение по съществото на спора. Като ответници по касация изразяват становище за неоснователност на насрещната касационна жалба. Претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на първата и основателност на втората касационна жалба. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС Бургас АУЗД са установени в тежест на "Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД задължения за ТБО в общ размер 10 726. 01 лева за отчетен период 2017 г. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на недвижим имот с идентификатор № 44094.3.518 по кадастралната карта на с. Лозенец, общ. Царево. Недвижимият имот е с отчетна стойност 2 681 506. 09 лева и данъчна оценка 34 324. 30 лева. Размерът на ТБО за периода е определен при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежавания недвижим имот. Фактическите установявания на административния съд са за предоставяне от общинската администрация по отношение на притежавания от жалбоподателя имот на две от трите категории услуги по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, но не и поддържането на чистота на териториите за обществено ползване. Позовал се е на заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за да обоснове ситуирането на имота в район, за който се предлагат услуги по чл. 62 ЗМДТ. Със схемата за разполагане на контейнери се установявало разполагането на съдове за съхранение на отпадъци в района на м. "Смайлов чаир" /к-г Корал/ на с. Лозенец, като община Царево е отчела разходи за сметосъбиране и сметоизвозване. Със заповед на кмета на общината било определено битовите отпадъци от територията на общината да се извозват до Претоварна станция – Китен, като за депонирането на отпадъците за периода януари – май 2017 г. са издадени фактури и е извършено плащане. Отчетено е отсъствието на информационни следи за осъществяване на поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в района, в който е имота на жалбоподателя и неопределеността в заповедта на кмета с № РД-01-662/18.10.2016 г. относно районите на осъществяване на тази дейност. Съдът е отрекъл възможността размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като в имота на жалбоподателя не е поставен отделен съд за съхранение на отпадъците, но такива са поставени в съседни имоти. Доколкото съдовете били поставени за съхранение на отпадъци от неопределен брой имоти в близост, то определянето на размера на таксата следвало да се осъществи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. С решението е изменен АУЗД, като е намален размера на публичното задължение с изключване на определеното задължение за поддържане на честота на териториите за обществено ползване /3 745. 11 лева/. Разпореденият от съда размер на задължението е сбор от задълженията за дейностите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо за битови отпадъци /4 826. 71 лева + 2 145. 20 лева/. Първоинстанционното решение е правилно. По жалбата на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Царево. Съобразен с правилата на доказателствената тежест е отказът на първостепенния съд да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които черпещата благоприятни правни последици страна не е провела несъмнено доказване. Съдът правилно е дефинирал предмета и обхвата на доказване, като е отнесъл към подлежащите на доказване факти своенето от адресата на акта на недвижим имот /вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/; ситуирането му в район, в който се предлагат услугите по чл. 62 ЗМДТ /арг. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/ и действителното предоставяне на услугата от общината. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е доказването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за възникването на установеното с АУЗД публично задължение и законосъобразното определяне на размера му. Касаторът с функциите на орган по приходите не сочи доказателствените средства, които не са ценени или са подценени от съда за констатациите му. При липсата на информационна следа за предоставяне на услугата поддържане на честотата на териториите за обществено ползване е съобразен с материалния закон – чл. 71, т. 2 ЗМДТ правният извод на съда за недължимост на такса за тази услуга. Правилно е извършена с решението му редукция на публичното задължения с размера на таксата за тази услуга. По жалбата на "Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД. С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. В приложимата по време Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Царево /посочената в сайта на общината като актуална към 02.08.2017 г. / е предвиден ред за определяне на размера на ТБО според количеството битови отпадъци. Според чл. 3, ал. 5 от Наредбата прилагането на този ред е обусловено от подаването от задълженото лице на нарочна декларация по образец до 30 ноември на предходната година. В тази хипотеза таксата се определя по правилото на т. 1. 4 от приложение № 1а на Наредбата - проста такса за контейнер тип "Бобър" и пропорционална за услугата по поддържане на местата за обществено ползване. Относно поддържането на местата за обществено ползване определянето на размера на ТБО е в противоречие с правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, но това е ирелевантно в случая предвид частичната отмяна на АУЗД относно таксата за тази услуга. От волята на дружеството е зависело определянето на размера на ТБО по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, като заяви количество съдове за съхранение на отпадъци. При пропускът да го стори и при липсата на поставен в имота съд за съхранение, определянето на ТБО по правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е неприложимо. Неоснователен е доводът за неправилен избор на основа за определяне на ТБО. Отчетната стойност не е измежду изключените с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Не е ограничена възможността на задълженото лице да влияе върху основата за определяне на размера на ТБО, когато е функция на отчетната стойност на имота. Тази стойност /включително увеличенията и намаленията при последващи оценки/ е част от съдържанието на справката за нетекущите /дълготрайните/ активи, представляваща приложение № 5 към СС № 1 – Представяне на финансовите отчети. Нетекущите активи са част от структурата на счетоводния баланс /вж. т. 13 от СС № 1/, който е съставна част на финансовия отчет /т. 2, б. "а" от Стандарта/. Отчетен период е календарната година според т. 9 от СС № 1. Към момента на сезирането от касатора на администрацията с искане за издаване на АУЗД отчетният период 2017 г. е изтекъл. Ако е имало промени в отчетната стойност на актива, те са били известни на задълженото лице и от него е зависело да го отрази в справката за нетекущи активи и да декларира промяната по реда на чл. 3, ал. 3, т. 4 от Наредбата за определянето... Задължението за деклариране на промяна в декларираните обстоятелства е различно от публичноправното задължение за публикуване на ГФО в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. Издаването на АУЗД в срока за публикуване на ГФО без да е декларирана промяна в отчетната стойност на имота, за който с акта е определена ТБО не засяга законосъобразността му /арг. чл. 142, ал. 1 АПК/. Касаторът не е декларирал в съответствие с чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата на община Царево, че няма да ползва имота, та в съответствие с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ да бъде освободен от плащане на ТБО. Ирелевантно е фактическото ползване или не на имота, ако не е следван реда за освобождаване от плащане на такса, определен с наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на първият касационен жалбоподател се следват деловодни разноски в размер 519. 93 лева, а на втория касатор – 8. 75 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение