Решение № 8335 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2011 г.

Решение № 8335 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от областния управител на област с Административен център София, против решение № 4472 от 29.12.2010 г. по адм. д. № 6882/2010 г., постановено от Административен съд - София-град. С жалбата се излагат съображение за незаконосъобразност, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Петър Тодоров Чавов от гр. София прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С посоченото по-горе решение по жалба на Петър Чавов е бил отменен мълчаливия отказ на областния управител на София да се произнесе по искане за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за претърпяна репресия изразяваща се в постановена присъда № 1/11.01.2984 г. на Софийски градски съд, като е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне по нея. Съображенията на съда за това са били, че след подаване на искане за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ с вх. № 94ПП/129 от 12.12.2007 г. до областния управител, до изпращането на писмо от 20.08.2010 г. от Петър Чавов до областния управител между страните била водена кореспонденция, като административния орган многократно бил изисквал от жалбоподателя да представя различни документи удостоверяващи претендираното от последния обезщетение по ЗПГРРЛ. Направен е извод, че след като такива документи били изисквани и от други държавни органи и институции, то органът бил в производство по събиране на данни и е провеждал административно производство, поради което не било налице твърдяното просрочие на жалбата. Допълнително са развити съображения, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПГРРЛ, административният орган е бил длъжен да се произнесе с мотивирано решение, след като е преценил основателността на молбата на правоимащия. Така приетото е незаконосъобразно, а постановеното решение е процесуално недопустимо. От данните по делото е видно, че искането за обезщетяване по реда на ЗПГРРЛ е било подадено пред областния управител с заявление вх. № 94ПП/129 от 12.12.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, административният орган е следвало да се произнесе в тримесечен срок. Няма спор по делото, че това не е било сторено, т. е. налице е бил мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Жалбата срещу този мълчалив отказ е била подадена на 20.09.2010 г., т. е. 149, ал. 2 АПК. С оглед на обстоятелството, че този срок е преклузивен, с изтичането му се погасява правото на жалба. Разменената по административната преписка кореспонденция между страните не възстановява срока за обжалване на мълчаливия отказ. При тази фактическа обстановка неправилно решаващият състав се е произнесъл с решение. Последното е процесуално недопустимо, тъй като е било преклудирано правото на жалба, поради изтекъл срок. По тези съображения, това решение следва да бъде обезсилено, а жалбата бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,