Решение № 13526 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2017 г.

Решение № 13526 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2311 от 06.04.2017 г., постановено по адм. д. № 12104/2016 г. Административен съд - С. град, трето отделение, 45 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "А. Д. Т." ЕООД - гр. С., представлявано от управителя Е. С. Д., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250991600006521/28.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1885/24.10.2016 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. С., с който на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта - 04.08.2016 г. С решението съдът е осъдил "А. Д. Т." ЕООД да заплати на Д"ОДОП" - гр. С. разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "А. Д. Т." ЕООД, представлявано от управителя Е. С. Д.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - С. град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като по същество е неоснователна и решението на съда следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "А. Д. Т." ЕООД, представлявано от управителя Е. С. Д., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250991600006521/28.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1885/24.10.2016 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. С., с който на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта - 04.08.2016 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК и актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбата на ЗДДС за прекратяване на регистрацията. По отношение на хипотезата за прекратяване на регистрацията - чл. 176, т. 3 ЗДДС - системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, са изложени мотиви, че между страните няма спор, че дружеството има задължения за ДДС за двадесет и три последователни данъчни периода и установени частни и публични задължения в размер на 13 919 515,09 лв. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода ДДС за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция. Невнасянето на дължимия ДДС за период от 3 месеца съставлява системно неизпълнение на задължения по ЗДДС и съставлява основание за прекратяване на регистрацията. Възраженията на задълженото лице, което се позовава на § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС относно понятието "системни нарушения" са приети за неоснователни. В тази насока решаващият съд е приел, че възможността да бъде издаден акт за дерегистрация не е обвързана от наличието на наказателно постановление. Цитираната разпоредба се отнася до извършени нарушения след влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение. С оглед съдържанието на чл. 176 ЗДДС e направен изводът, че в израза "данъчни нарушения", употребен в наименованието на посочения член, законодателят е вложил по-широк смисъл, като в него са включени и такива нарушения на данъчни норми, за които не е предвидена административнонаказателна санкция и/или принудителна административна мярка. Това следва и от заглавието на глава 25, в която са намира чл. 176. Заглавието на посочената глава е "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Тоест, отказът или прекратяването на регистрацията по ЗДДС има превантивна, а не санкционна цел, поради което не е налице знак за идентичност между нарушенията, осъществяващи хипотезите на разпоредбите, съдържащи се в гл. 25 и тези съдържащи се в гл. 26 от ЗДДС, за да се прави връзка с § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК. Развиват се доводи, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 176, т. 3 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на дружеството. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд за наличие на хипотеза по чл. 176, т. 3 ЗДДС не могат да бъдат споделени. По делото е доказано наличието на хипотеза по чл. 176, т. 3 ЗДДС - компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон . В тази насока по делото не е имало спор, че за двадесет и три последователни данъчни периода - м. юни 2014 г. - м. май 2016 г. дружеството има частни и публични задължения общо в размер на 13 919 515,09 лв. Това обстоятелство е квалифицирано от приходния орган, а и от административния съд, като системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, според който когато е налице резултат за периода ДДС за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция. Направеното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че административният орган не е изложил мотиви по взетото решение, е неоснователно. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и посочването на основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС е достатъчен мотив за обосноваване на акта. В допълнение може да се отбележи, че мотиви в тази насока са изложени подробно в решението на директора на Д"ОДОП" при административното обжалване и те се споделят от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция. Систематично чл. 176 ЗДДС се намира в глава 25 ЗДДС - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби. По този начин се предотвратяват и данъчни измами, като превантивно се извадят от ДДС оборота лица, които са некоректни спрямо държавния бюджет с оглед предотвратяване акумулирането на нови задължения занапред. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. В конкретния случай органът по приходите при извършената проверка е съобразил обстоятелството, че дружеството за продължителен период от време - двадесет и три последователни месеца не изпълнява задълженията си да внася декларирания със справки - декларации данък върху добавената стойност по ЗДДС. Т. обстоятелство, установено в хода на проверката не е оспорено от дружеството. С жалбата до директора на Д "ОДОП" не са представени документи, оборващи тази констатация. С оглед на установените в хода на проверката факти и обстоятелства и след анализ на представените в производството по реда на чл. 152 - чл. 155 ДОПК писмени доказателства, директорът на Д "ОДОП" потвърждава Акта за дерегистрация като правилен и законосъобразен. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд - С. - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора "А. Д. Т." ЕООД - гр. С. следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП" - гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,