Решение № 4146 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12834/2014 г.

Решение № 4146 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12834/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила жалба от Еленко Любомиров Божков, гр. София, ж. к. Св. Троица, бл. 332, вх. В, ап. 79, срещу Решение на Министерски съвет № 624 от 03.09.2014 г. и издадената въз основа на него заповед на министър-председателя № КВ-332/03.09.2014 г. Жалбоподателят заявява, че оспорва изцяло в законоустановения 14-дневен срок решението на Министерския съвет за предсрочно прекратяване на 5 годишния му мандат като чл. на ДКЕВР и издадената въз основа на това решение заповед на министър-председателя за освобождаването му от тази длъжност, като счита същите за незаконосъобразни, постановени при неспазване на установената форма, в съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при явно несъответствие на оспорените актове с целта на закона - основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. В жалбата са развити обстойни аргументи за така твърдяните пороци, поради които моли актовете да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС, жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена изцяло. Представена е писмена защита. От ответниците - Министерски съвет и Министър-председателя на Република България, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила писмена защита, в която се оспорва жалбата като недопустима, съответно като неоснователна. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на Еленко Любомиров Божков срещу Решение № 624 от 3 септември 2014 г. на Министерски съвет на Република България е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а жалбата срещу Заповед № КВ-332 от 3 септември 2014 г. на Министър-председателя е недопустима за разглеждане от този съд. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна: С решение № 353 от 5 юни 2013 г. на Министерски съвет на Република България (т. 2), Еленко Любомиров Божков е избран за чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с мандат 5 години. Със заповед № КВ-162 от 06 юни 2013 г. на Министър-председателя, на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 5 от Закона за енергетиката, Еленко Любомиров Божков е назначен за чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с мандат 5 години, с основна месечна заплата в размер ... лева. В заповедта е посочено, че допълнителните трудови и други възнаграждения се заплащат при условията, по реда и в размерите, предвидени за служителите в комисията. С т. 1 от решение № 624 от 3 септември 2014 г. на Министерски съвет на Република България, Еленко Любомиров Божков е освободен като чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Със същото решение (т. 2) е избрана за чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Костадинка Ламбова Тодорова, за срок до края на мандата на Еленко Любомиров Божков. Със Заповед № КВ-332 от 3 септември 2014 г. на Министър-председателя на Република България Еленко Любомиров Божков е освободен като чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено на лицето да се изплатят полагащите му се обезщетения. Решение № 624 от 3 септември 2014 г. на Министерски съвет на Република България е издадено на основание чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, 2, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Закона за енергетиката и е цитиран доклад № 102.01-51 на министър-председателя на Република България. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в редакция действаща към процесния период, преди изм. в ДВ, бр. 17 от 6 март 2015 г., "Председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя". За сведение новата редакция на текста, в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" съгласно § 57 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката предвижда, че "Председателят и останалите членове на комисията се избират и освобождават от Народното събрание". Следователно към датата на освобождаването, компетентен орган е бил Министерския съвет. В обжалваното решение са посочени редица текстове от чл. 12 ЗЕ, но са относими само част от тях, тъй като както се каза по-горе, с процесното решение не само се освобождава чл. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем след изменението на ЗЕ с променено наименование на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но и се назначава нов чл. и затова нямат отношение по спора чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕ. Относим остава текста на чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, според който членовете на комисията се освобождават предсрочно при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗЕ, "Членовете на комисията не могат да заемат длъжност или да извършат дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията". Правни изводи: Решение № 624 от 3 септември 2014 г. на Министерски съвет на Република България е индивидуален административен акт, постановен от централен орган на изпълнителната власт. Съгласно чл. 22, т. 2 от АПК, производството по този раздел не се прилага за "индивидуалните административни актове на Министерския съвет". Този раздел всъщност е Раздел I - наименован "ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ". В този именно раздел се намират редица текстове по издаването на акта, уведомяване, събиране на доказателства, изясняване на факти и обстоятелства, даване на обяснения, срокове, съобщаване на акта, включително и чл. 59 - форма на индивидуалния административен акт. Следователно, в процесното решение на Министерския съвет (МС) е допустимо да не се съдържа реквизита по т. 7 - пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Същото се отнася и за т. 4 - фактически и правни основания за издаване на акта. Колективният орган - МС не е длъжен да мотивира своето решение, но в конкретния случай както се каза по-горе, същото съдържа правни основания от ЗЕ. Фактическите основания се съдържат в цитирания в решението Доклад на министър-председателя на Република България, който е с вх. № 102.01-51 от 03.09.2014 г., намиращ се на стр. 33 от делото. В този доклад е посочено, че Еленко Любомиров Божков е чл. на управителния съвет на Сдружение с дейност в частна полза с наименование Национален съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия" видно от удостоверение за актуално състояние № 13688 от 2 септември 2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, търговско отделение. Удостоверението по фирмено дело № 4476/2001 г., сверено с регистъра на ЮЛНЦ към 02.09.2014 г. е приложено на стр. 63 по делото. В разпоредбата на чл. 19, ал. 6, т. 3 от Закона за администрацията (ЗА) се съдържа забрана, приложима и за членовете на ДКЕВР, а именно, че те не могат да "са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация". Формално тази забрана е нарушена, а и както се установи по - горе, индивидуалните административни актове на МС не е необходимо да се мотивират. Обстоятелството дали има или няма конфликт на интереси, за което са приложени многобройни доказателства от страна на жалбоподателя, е без правно значение за спора, тъй като Еленко Любомиров Божков не е освободен на основание чл. 12, ал. 3, т. 5 от ЗЕ, а както се каза вече, в решението е посочен чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ - несъвместимост, установена в Доклада на министър-председателя. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че решението на Министерския съвет не било съгласувано с отделните министерства, с министрите, с ДКЕВР, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет. Ако това се приеме за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, то същото нарушение е било допуснато и при избирането на Еленко Любомиров Божков за чл. на ДКЕВР. Видно от Протокол № 21 от заседание на МС от 5 юни 2013 г., по т. 19 от дневния ред е внесен с Доклад Проект на решение, който е приет с направени изменения, допълнения и уточнения. Същата процедура е проведена и при освобождаването на Еленко Любомиров Божков, видно от Протокол № 36 от заседание на Министерския съвет от 3 септември 2014 г. по т. 23 от дневния ред. Извършената от Главния инспекторат към Министерския съвет проверка за осъществен контрол за спазване разпоредбите на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е неотносима за казуса, тъй като първо е извършена "пост фактум" след освобождаването на Еленко Любомиров Божков като чл. на ДКЕВР и второ, същият не е освободен на такова основание. Издаденото решение не е в противоречие с целта на закона за назначаване на лица - компетентни, обективни и независими както от политически партии, така и от юридически лица без значение от тяхната форма и правен статус, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. С оглед изложеното, оплакванията в жалбата срещу Решение № 624 от 3 септември 2014 г. на Министерски съвет се преценяват като неоснователни и същата ще трябва да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК. По отношение на заповед № КВ-332 от 3 септември 2014 г. на Министър-председателя на Република България, настоящият състав намира, че по същество с нея се прекратява възникнало от избор трудово правоотношение. За характера на правоотношението не спори и самият жалбоподател, който в молбата си за пренасрочване на делото за по-близка дата е посочил, че в случая се касае за едно трудово по своя характер правоотношение, а нормите предвиждат съкратени срокове за разглеждане на молби за отмяна на незаконно уволнение. Следователно се касае за трудов спор по определението посочено в чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), а трудовите спорове съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а не по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според родовата подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл. 103 и чл. 104 от ГПК, спорът е подсъден на районен съд, а по правилата на местната подсъдност в чл. 105 ГПК, компетентен е Софийски районен съд. Изложеното налага производството в тази част да бъде прекратено, а делото изпратено на основание чл. 135, ал. 2 от АПК на Софийския районен съд, който съд следва да извърши проверка за допустимост на подадената жалба, да прецени кой е надлежния ответник и да се произнасе по съществото на спора. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,