Решение № 9091 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2015 г.

Решение № 9091 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Неофитова Георгиева и Георги Димитров Георгиев, чрез пълномощника адвокат Атанас Гергов, против решение № 9/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 519/2014 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против решение № К-26/18.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 3/1.08.2014 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ гр. Монтана. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника се излагат съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извода, че злополуката, настъпила с наследодателя на касационните жалбоподатели, не е трудова. Съвкупният анализ на доказателствата и на всички обстоятелства по делото налагат извода, че злополуката е станала по време на работа, на работното място, в изпълнение на конкретно възложена работа, която е останала недовършена и затова е следвало да бъде довършена, поради което извършваната работа е била в интерес на предприятието и злополуката следва да бъде квалифицирана като трудова. Касаторите молят решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и злополуката да бъде обявена за трудова. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Монтана, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника Иванка Димитрова - началник отдел "Човешки ресурси, административно, правно и информационно обслужване". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Стенли - 03" ЕООД - гр. Лом, представлявано от управителя Стефан Костов, чрез пълномощника юрисконсулт Кристина Костова, оспорва жалбата. В писмен отговор и писмени бележки по делото се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че установените факти попадат в хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО и квалифицират станалата злополука като трудова: внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, настъпило през работно време при извършване на възложената от предприятието работа и причинило смърт. Наред с това счита, че злополуката е настъпила внезапно по време, когато осигуреното лице е изпълнявало трудовите функции, за които е било командировано в съответното населено място. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежни страни при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административния съд гр. Монтана е отхвърлена жалбата на Румяна Неофитова Георгиева и Георги Димитров Георгиев, наследници на Димитър Георгиев Димитров, срещу решение № К-26/18.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 3/1.08.2014 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ гр. Монтана, с което декларираната злополука с вх. № 82/20.03.2014 г. от "Стенли - 03" ЕООД, станала с Димитър Георгиев Димитров на 17.03.2014 г., не е приета за трудова. За да постанови това решение съдът е приел, че макар злополуката да е станала през работно време, същата не е настъпила във връзка и по повод извършваната работа, нито е била в интерес на предприятието, а увреждането е било в резултат на нарушения, извършени от пострадалото лице, поради което правилно не е приета за трудова злополука. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Димитър Георгиев Димитров, наследодател на касационните жалбоподатели /техен син/ е работил по трудов договор със "Стенли - 03" ЕООД на длъжността "работник в строителството", като съгласно заповед № 6/14.02.2014 г. на управителя на дружеството е командирован на обект в с. Салановци, община Оряхово, Врачанска област. В деня на увреждането - 17.03.2014 г., е бил на работа, в 08.00 ч. е издаден наряд № 103 за обект ТП 25, клон В за присъединяване табла на битови абонати с отговорен ръководител Стефан Асенов Димитров и изпълнител Димитър Георгиев Димитров. В този наряд са посочени условията на работа, проведения инструктаж, времето на работа от 08:30 до 12:30 ч. на 17.03.2014 г., какво и как следва да бъде извършено, както и че работата е разрешена от дежурния диспечер в 09:25, а завършена в 12:20 ч. и нарядът е закрит в 12:25 ч. Открит е следващ наряд № 104 за обект ТП 25, клон Б за присъединяване табла на битови абонати с отговорен ръководител Стефан Асенов Димитров и изпълнител Димитър Георгиев Димитров. За този наряд е посочено време за работа от 12:30 до 16:30 ч., а работата е разрешена в 13:00 ч. Съгласно констатациите в протокола от проведеното вътрешно разследване, около 15:00 ч., Димитър Димитров и Сергей Иванов Цветков с автовишка отишли на клон В да демонтират останали стари проводници от 2-3 междустълбия. Там автовишката е установена до стълб на ул. "Ст. Стамболов" № 47, като Димитър Димитров се качил с подвижната работна платформа, монтирана на автовишката да демонтира проводниците, а Сергей Цветков ги събирал от земята. Около 15:15 ч. Димитър Димитров извикал, след което Сергей Цветков го видял да седи в коша, извикал го по име, но той не се отзовал, поради което Цветков извикал колегите си, свалили платформата, пристигнал екип на Бърза помощ, който само констатирал смъртта на Димитър Димитров. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на "Съдебна медицина" - гр. Враца по образуваното досъдебно производство на РУП Оряхово, е видно, че Димитър Димитров е получил електротравма, а причината за смъртта е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие преминаването на електрически ток през тялото. От осигурителя "Стенли - 03" ЕООД е подадена декларация за трудова злополука № 82/20.03.2014 г. /заведена с вх. № 702/20.03.2014 г. в ТП на НОИ гр. Монтана/, проведено е вътрешно разследване на злополуката, за което е съставен протокол № 1/7.05.2014 г. По случая е образувано ДП № 34/2014 г. по описа на ОП гр. Враца /ДП № 38/2014 г. по описа на ОСО ОП Враца/, прекратено с постановление от 17.10.2014 г. Предвид тази фактическа обстановка, необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че увреждането не е настъпило при извършване на работа в интерес на осигурителя. По делото е безспорно установено, че на датата на злополуката пострадалият Димитър Димитров е бил командирован в съответното населено място с конкретно възложени задачи от своя работодател. Работата, при която е настъпило увреждането попада сред трудовите функции на пострадалия. Видно от показанията на свидетеля Сергей Цветков, който е работил заедно с пострадалия по време на инцидента, както и по-рано през същия ден, работата по наряда се е състояла в поставянето на нов електропроводник и демонтаж на стария проводник, а конкретно те двамата са демонтирали старите проводници, като Димитров е режел старите проводници, качен на платформата на автовишка и ги събарял, а Цветков ги събирал от земята и ги предавал. Според показанията, демонтажът на старите проводници от стълбовете на улицата, на която е настъпила злополуката, включен в наряд № 103, е извършен от 08:30 до 12:00 ч., когато работниците излезли в обедна почивка, но работата на Димитров и Цветков е останала недовършена, тъй като към момента на обедната почивка, когато нарядът на съответното място е закрит, не всички подлежащи на демонтаж проводници са били отстранени. По време на инцидента двамата са извършвали работа, която им е била възложена за извършване същия ден - в рамките на наряд № 103. В показанията си свидетеля Цветков ясно посочва, че от наряд № 103 са останали недемонтирани стари проводници от три междустълбия, по които не е протичал /или не би следвало да протича/ електрически ток и затова двамата с Димитър Димитров са се върнали, за да довършат тази работа. Както осигурителят, така и административният орган не отричат обстоятелството, че демонтажа на старите проводници се извършва от дружеството, което изпълнява работата по смяна на проводниците на ел. мрежа - "Стенли - 03" ЕООД, както и че тази работа се включва в обема на работата, която Димитров е извършвал на двата наряда, възложени за деня - № 103 и № 104. Достоверността на показанията на свидетеля Цветков не е оспорена, нито се опровергава при обсъждането им с останалите доказателства или предвид други обстоятелства по делото. Няма данни, нито твърдения, че довършването на недовършената работа е възложено на други работници, нито се твърди, че поради някаква причина старите кабели не е следвало да се демонтират, като същевременно не се спори, че към момента на инцидента /около 15,15-15,20 ч./ старите кабели са съществували недемонтирани на място, за което е отчетен приключен наряд. Наред с това, няма каквото и да е логично обяснение за причината, поради която Димитър Димитров и Сергей Цветков са се върнали на участъка по наряд № 103, който са изпълнявали преди обяд с автовишката, Димитров се е качил на платформата на автовишката и е започнал да сваля старите кабели, а Цветков да ги събира от земята, освен обяснението, че двамата са се върнали, за да довършат работа, която им е била възложена от работодателя за извършване /по наряд № 103/, но която е останала недовършена /поради неизвестни причини/. По делото няма твърдения, нито каквито и да било данни, че работата, която Димитров е извършвал по време на инцидента е била в негов собствен интерес или в интерес на трето лице, а не в интерес на работодателя му, който по-рано през същия ден му е възложил извършването й и в чиито задължения по договора от 24.07.2012 г. с "ЧЕЗ Разпределение България" АД се включва тази работа. Поради тези съображения, изводът на съда, че работата, която е извършвал Димитър Димитров по време на инцидента не е била в интерес на предприятието е необоснован, поради което е и неправилен. Обстоятелствата дали връщането на Димитров на място, на което работата е следвало да се извършва само до 12:00 ч. и която е била отчетена като приключена /по наред № 103/, ще се квалифицира като отклонение от мястото на работа и дали е налице нарушение на трудовата дисциплина, са без значение за определянето на злополуката като трудова злополука. Върховният административен съд е имал вече възможност да се произнесе по подобни случаи в смисъл, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, но не променя характера на злополуката като трудова, щом като тя е станала през време и във връзка с извършваната работа или при всяка друга работа, която е в интерес на предприятието. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и на пряка причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт. Наред с това, както се обоснова по-горе, увреждането е настъпило по време, докато пострадалият работник е демонтирал стари проводници, останали неотстранени при сутрешната му работа и независимо, че за тази работа е липсвало конкретно нареждане от прекия ръководител, същата е била в интерес на предприятието, тъй като се е състояла в приключване на работа, останала недовършена преди обедната почивка. Отстраняването на старите проводници на съответната улица е било сред поставените работни задачи преди обяд на същия ден - задача, която е останала недовършена и е в интерес на предприятието - работодател на пострадалото лице. Предвид изложените съображения, изпълнени са всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено решение № К-26/18.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е оставена без уважение жалбата на Румяна Неофитова Георгиева и Георги Димитров Георгиев, наследници на Димитър Георгиев Димитров срещу разпореждане № 3/1.08.2014 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ - гр. Монтана, с което не се приема за трудова злополуката, станала с Димитър Георгиев Димитров на 17.03.2014 г., както и да се обяви за трудова посочената злополука. При този изход на правния спор, касационните жалбоподатели имат право на разноските по делото. Направено е своевременно искане, но по делото няма представени доказателства за направени разноски, включително за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение /представено е само копие от адвокатско пълномощно, в което няма посочено възнаграждение/. Същевременно касаторите не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, нито са уточнили по друг начин какви разноски претендират за възстановяване, а от данните по делото не се установява да са направили някакви разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Поради това, не следва да се възлагат разноски в полза на касационните жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение