Решение № 7982 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2008 г.

Решение № 7982 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна срещу решение № 924/30.06.2008 г. по адм. д. № 613/2007 г. на Административен съд - гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Щерю Димитров Щерев и Мария Панайотова Щерева, чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът Младен Христов Петров в писмено становище претендира касационната жалба да се остави без уважение. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Христо Петров Христов срещу заповед № 0920/23.03.2007 г. на касатора, с която на основание чл. 179, ал. 1 и 2 ЗУТ (отм.) е наредено на Христов да премахне като незаконно изграденото помещение на обща тераса в жилищна сграда. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В заповедта не са посочени фактически основания - липсват обстоятелства, свързани с действителното състояние на постройката и въздействието й върху обективната действителност. Освен това описаното като помещение на обща тераса в жилищна сграда не попада измежду изброените в хипотезиса на правната норма на чл. 179 ЗУТ (отм.). Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че изградено представлява иззидана стена в общото таванско помещение, намиращо в подпокривното пространство. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗУТ собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид. С ал. 2 на същата разпоредба са уредени случаите на отклонение от задължението, посочено по-горе и възможността на компетентния за това орган да задължи лицата по ал. 1 да премахнат, ремонтират или преобразуват строежите и поземлените имоти при хипотезата на неподходящо местоположение, разположение или вид на същите или да бъдат задължени да извършват необходими работи, когато това се налага в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В тази връзка следва да се има предвид, че приложното поле на цитираната разпоредба се ограничава с предоставени правомощия на кмета в две направления: първо - премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, с което от една страна обектите са изчерпателно изброени, а от друга страна законовата норма държи сметка за премахването им, в случай, че са неподходящи по местонахождение, разположение и вид; и второ - извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Следователно нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, да са настъпи една от правните последици на чл. 179, ал. 2 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. За премахването обаче е необходимо наличието на неподходящо местонахождение и разположение на един от изчерпателно изброените обекти по чл. 179, ал. 2 ЗУТ (отм.). В случая така изграденото не попада в изброените обекти, нито пък е посочено дали и защо местонахождението му е неподходящо. Обстоятелството, че обектът е незаконно изграден поради липса на съгласие на съсобствениците е ирелевантно за правилното приложение на нормата на чл. 179 ЗУТ (отм.). В случая за приложението й административният орган не е установил релевантните за това обстоятелства. След като заповедта не е обоснована с факти, които да са елемент от приложимата правна норма, същата е незаконосъобразна. Като я е отменил, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение