Решение № 13010 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2011 г.

Решение № 13010 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дениз - 89" ЕООД, гр. Ямбол чрез пълномощника му срещу решение № 72/2.05.2011 г. по адм. д. № 3/2011 г. на Административен съд гр. Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮИР-21/8.11.2011 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "пристройка към масивна страда", находящ се в УПИVIII-7089, в кв. 142, по плана на гр. Ямбол като построен без строителни книжа на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Безспорно е установено по делото, че изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. С оглед представената декларация от собственика на съседния имот, се налага изводът, че строежът е извършен по време, когато касаторът е собственик на терена и е изграден от него. За извършения строеж не се представят строителни книжа. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. Решаващият съд подробно е изследвал и въпроса на търпимостта на строежа с оглед забраната за премахване на търпим строеж, визирана в § 16 ПЗРЗУТ. При хипотезата, че изграденото е преди 1987 г., строежът не е търпим, видно от заключението на вещото лице. Към този момент липсват градоустройствени планове, а деклариране на строежа не е извършено, за да е търпим в хипотезите на ал. 2 и 3 на § 16 ПЗРЗУТ. Релевираните и в касационната жалба, и пред първоинстанционния съд доводи, че изграденото е заварено от касатора поради придобиването му, не се доказва от представените документи за собственост. Дори и при тази хипотеза строежът е незаконен, тъй като такива строежи могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение е материално законосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,