Решение № 15526 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2013 г.

Решение № 15526 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу Решение № 1524 от 06.03.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 11574 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2251200126/12.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 2377/04.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП в частта на установените задължения по ЗДДС по непризнати вътреобщностни доставки в полза на италианските дружества LUX RENTING S. R. L., GINERVA INFORMATIK AND ELEKTRONIK S. R. L. и DIFFUSIONE ELEKTRONIK SАS DI SALERNO CIRO E SOC S. R. L. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Юротроникс" ЕООД я е оспорила чрез процесуалния си представител адв. Христова. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил ревизионен акт № 2251200126/12.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2377/04.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП в частта на установените задължения по ЗДДС по непризнати вътреобщностни доставки в полза на италианските дружества LUX RENTING S. R. L., GINERVA INFORMATIK AND ELEKTRONIK S. R. L. и DIFFUSIONE ELEKTRONIK SАS DI SALERNO CIRO E SOC S. R. L. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В своите мотиви съдът е посочил, че при установяване на търговски отношения с трите италиански дружества във връзка с извършването на ВОД, ревизираното лице е положило необходимите и разумни грижи за удостоверяване на обстоятелствата относно осъщественият ВОД. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал признаването на ВОД. Дефиниция относно понятието вътреобщностна доставка (ВОД) се съдържа в чл. 7, ал. 1 ЗДДС и тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От нея следва извода, че доставчикът и получателят трябва да бъдат регистрирани за целите на ДДС лица. VIN номерът идентифицира лицето досежно неговата регистрация за целите на ДДС. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС чрез VIES декларацията се установява необходимата идентификация на лицето за целите на ДДС. Този номер безспорно следва да бъде валиден към момента на осъществяване на ВОД от доставчика - българско задължено по ЗДДС лице към неговия получател, който също следва да бъде регистриран за целите на ДДС в другата държава - членка. Това е така, защото определението на ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС предпоставя условието и двете страни по доставката да са регистрирани по ДДС. Относно другият аргумент на жалбоподателя, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД, че данъчната администрация на Италия не е намерила офис на дружествата - получатели, настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че това твърдение не кореспондира с предпоставките на материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Безспорно е по делото, че процесните стоки са напуснали територията на страната, като са транспортирани до територията на съответната държава - членка на получателя - Италия. Неоткриването на лицата и неполучаване на информация за доставките само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. От данните, съдържащи се в ревизионната преписка се установява, че към датата на всяка отделна доставка от ревизираното дружество, са извършвани справки в цитираната електронна система, резултатите от които неизменно са показвали, че VIN номерът на всяко от трите дружества към всяка от датите на проверката е валиден. Правилно е прието по преписката, че не са доказани предпоставките за прилагане на уредената от вътрешното италианско законодателство "пререгистрация" на изрядни търговци, а видно от оповестените от приходната администрация данни, този режим е относим към период, следващ по време спорните вътреобщностни доставки. Данните по делото сочат, че при установяване на търговски отношения с трите италиански дружества при извършване на ВОД, ревизираното лице е положило грижата на добрия търговец, налице са разумни грижи за удостоверяване на обстоятелствата относно извършени ВОД. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква " а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на Член 28в, А, буква " а", първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Това е така, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящият казус не са били релевирани твърдения, нито пък данни и индиции относно обстоятелства, според които може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорната доставка, за която не е намерен получателя от данъчната администрация в Италия. За получателят по доставката също не са изложени констатации в РА, че е участник в данъчни измами, а само, че не е намерен поради прекратяване на дейността и евентуално прехвърляне в друга провинция. Настоящата касационна инстанция счита, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както правилно е приел и АССГ. При съставянето на данъчния документ доставчикът е действал добросъвестно, не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тази доставка, за която съгласно чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7 от ЗДДС се облагаеми с нулева ставка. В подкрепа на горния извод съдът е посочил получените от жалбоподателя потвърждения относно валидността на ДДС номера на контрагентите му. По отношение на LUX RENTING S. R. L. на л. л 1936, 1891, 1787, 1772, 1756, 1697, 1611, 16331 1665, 1680, 1570 от папка № 10 от приложенията към делото са налични разпечатки от VIES система към дати съответно 26.02.2010 г., 11.02.2010 г., 08.02.2010 г., 22.12.2009 г., 02.12.2009 г., 24.11.2009 г., 10.11.2009 г., 26.10.2009 г., 11.10.2009., 05.10.2009 г., 05.09.2009 г. Относно DIFFUSIONE ELEKTRONIK S. DI SALER№ CIRO E S. S. R. L. разпечатки от справки за валиден VIN номер на дружеството са налични в папка № 8, на л. 1354 и 1358 а от папка № 8, съдържаща се в приложенията към ревизионната преписка /и делото/, извършени към 14.02.2011 г. на л. 1341 - към 12.01.2011 г.; съответно по отношение на GINERVA INFORMATIK AND ELEKTRONIK S. R. L. валидността на VIN номера е потвърдена на 02.02.2011 г. /л. 1309 от 12.01.2011 г. - л. 1299, 1289, към 13.05.2010 г. - л. 1253, 1226 - към 13.04.2010 г./ Валидността на идентификационните номера, видими във VIES системата към всяка от цитираните дати, не се отрича от отговорите на италианската приходна/ данъчна администрация, които следват по време датите на спорните фактури. Евентуалното заличаване на идентификацията по ДДС на италианския търговец във връзка с общностни доставки при запазването на същата за такива на територията на страната не води до липса на идентификация по чл. 213 от Директива 2006/112. Съдът е посочил, че в настоящото производство освен, че не се твърди недобросъвестност на жалбоподателя, не са и събрани доказателства, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа или, че е знаел, или че е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от румънския търговец измама. Според съда, всички събрани по делото доказателства сочат на добросъвестност на жалбоподателя. Изводите на съда съответстват на т. 2 от диспозитива на решението от 6.09.2011 г. по дело С-273/11 на СЕС, в която е прието, че не може да бъде отказано на продавача освобождаване от заплащане на данък при вътреобщностна доставка с единствен довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно от дата, предхождаща тази доставка. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касация в размер на 2 580.53 лв., доказани с представените фактури. Водим от горното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение