Решение № 2422 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12726/2008 г.

Решение № 2422 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12726/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Димитров Сараджов от гр. Враца срещу решение № 8 от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 34 по описа за 2008 г. на Административен съд-Враца. С него съдът е отменил заповед № 135 от 14.03.2007 г. на областния управител на област с административен център Враца, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта й за имот с № 9600 460, и в отменената част е върнал заповедта за решаване на спора при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, без да се сочи конкретно касационно основание, но от изложеното в обстоятелствената част може да се направи извод, че се релевира необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени в частта, с която не е признато правото на собственост на наследниците на Теменужка Сараджова, като за разликата над площта по двата нотариални акта или 1 111 кв. м, тази площ бъде призната за тяхна собственост. Областният управител на Врачанска област не е взел становище. От ответниците Иванка Борисова Младенова, Виринея Василева Младенова, Ивка Цветанова Младенова и Магдалена Бориславова Младенова, действаща лично и със съгласието на майка си Ивка Цветанова Младенова, е постъпило писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно. Заинтересованата страна Снежинка Димитрова Сараджова взема становище, че имотът, предмет на спора е наследствен от майка й. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и обосновано, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Враца е бил сезиран с жалба срещу заповед № 135 от 14.03.2007 г. на областния управител на Врачанска област, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти и таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците в кадастрален район № 960 за местностите ДЛиляшка могила", ДИмански връх" и "Агов дол", в землището на гр. Враца, с. Лиляче и с. Власатица, в частта й за имоти № 9600460 и № 9601983. С разпореждане от 1.02.2008 г. съдът е разделил производството по жалбата, като по адм. д. № 34/2008 г. то е останало с предмет само относно имот № 960 0460. Предмет на жалбата е била частта от регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, с направеното вписване в него. Според регистъра за собственик на имота за записани наследниците на Теменужка Борисова Сараджова, а жалбоподателите са твърдели, че техният наследодател е собственик на имота. За доказване на това си твърдение са представили два нотариални акта. Съдът е установил активната и пасивна легитимация на страните, като е конституирал служебно заинтересованите страни. За установяване на идентичността на имотите описани в н. акт № 23, том I, н. д. № 47/1967 г. и н. акт № 27, том I, н. д. № 53/1967 г. с новообразуван имот № 960 0460 е приел заключение на съдебно-техническа експертиза. От него е установил, че имотите, описани в двата нотариални акта са идентични с имот № 960 0460 по плана на новообразуваните имоти. При съпоставяне на доказателството - решение № 281-В от 11.10.1995 г. на ОСЗ-Враца, послужило като правно основание за вписването в регистъра на имотите на наследниците на Теменужка Сараджова за собственици на имота, ведно със заключението на вещото лице, съдът е направил извод, че в оспорената част заповедта на областния управител е неправилна, като неправилността се изразява в нарушение на материалния закон. При наличието на този порок, съдът я е отменил. Върнал е заповедта на административния орган, а в мотивите си е дал указания, според правомощието си по чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът за необоснованост на решението. Напротив. Съдът е анализирал приложените по делото доказателства, съответно н. а. № 23 и н. а. № 27 и двата от 1967 г. като е приел за установено, че жалбоподателите като наследници на Димитър Младенов Цветков са собственици на притежаваните от него парез от 2 дка, при границите, описани в актовете. От тях Димитър Цветков е дарил на сина си Васил Димитров Младенов 1 декар, при описаните граници. Имотът е идентифициран, чрез заключението на вещото лице, извършило съпоставка върху плана на ползвателите, помощния план и приетия за окончателен план на новообразуваните имоти. Установено е, че бившият имот на Димитър Цветков, включително и дарената част, попадат в имот № 960 0460, който в регистъра на имотите е записан като собствен на наследниците на Теменужка Сараджова. На следващо място съдът е анализирал и представеното решение на ОСЗ-Враца, с което е признато правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Теменужка Сараджова, но е отказано реалното възстановяване по причина, че имотите попадат в територия по § 4. В това решение границите на имотите по т. 1 и 2 от него не са индивидуализирани, поради което неправилно областният управител в заповедта си ги е вписал като собственици в регистъра. Направеното искане от съда наследниците на Теменужка Сараджова да бъдат признати за собственици на имота за разликата над 2 дка, за която наследниците на Димитър Цветков не се легитимират за собственици е недопустимо. В касационното производство се проверява валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Касационната инстанция няма правомощието да признава правото на собственост върху недвижим имот, поради което не може да се произнесе и по направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение