Решение № 7675 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2015 г.

Решение № 7675 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/ на Република България против решение № 576/04.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8240/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението. Ответницата - С. Г. В. от град София, чрез пълномощника си адв. Ж. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № II-12/31.07.2015 г. на председателя на ПВ, с която е прекратено служебното правоотношение на С. Г. В. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона, които водят до незаконосъобразност на административния акт и обосновават отмяната му. Така постановеното съдебно решение е правилно. АССГ е приел за установени следните факти по делото: Оспорената пред АССГ заповед е издадена на 31.07.2014 г. и с нея е прекратено служебното правоотношение на С. Г. В. за длъжността "държавен експерт", ранг V старши, отдел "Формална експертиза и експертиза по същество на МГО", дирекция "Марки и географски означения" в ПВ, считано от 01.08.2014 г. Според отбелязването в тази заповед тя се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чл. 5, т. 8 от Устройствения правилник на ПВ в сила от 21.01.2014 г. и Заповед № 319/30.07.2014 г. за извършени промени в длъжностното разписание на ПВ. Разпоредбата на чл. 5, т. 8 от Устройствения правилник на ПВ е нормата, която предвижда като правомощие на председателя на ПВ да определя и утвърждава структурата и длъжностните разписания на ПВ. При внимателен анализ на динамиката на уредбата относно основните въпроси, свързани с организацията, дейността, функциите и числеността на работещите в ПП и на неговите основни административни звена се установява, че за периода от 21.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са приети четири устройствени правилника - 1. Устройствен правилник на Патентното ведомство, (отменен), издаден от Патентното ведомство на Република България, обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2014 г., в сила от 21.01.2014 г., отм., бр. 76 от 12.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г. 2. Устройствен правилник на Патентното ведомство, (отменен), издаден от Патентното ведомство на Република България, обн., ДВ, бр. 76 от 12.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., отм., бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 20.02.2015 г. 3. Устройствен правилник на Патентното ведомство на Република България, (отменен), обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 20.02.2015 г., отм., бр. 93 от 1.12.2015 г., в сила от 1.12.2015 г. 4. Устройствен правилник на Патентното ведомство на Република България, обн., ДВ, бр. 93 от 1.12.2015 г., в сила от 1.12.2015 г. В първите три от тях общата численост на персонала е 115, а само в последния, общата численост на персонала е намалена на 114 щатни бройки. При сравнение на устройствените правилници действащи преди и след издаване на оспорената пред АССГ заповед не се констатира промяна в общата численост на персонала, не се констатира и съществена промяна във функциите и задачите на Дирекция "Марки и географски означения", установени в чл. 12 и в двата отменени Устройствени правилника в сила от 21.01.2014 г. и от 01.09.2014 г. Налице е отпадане само на т. 14 на чл. 12, според която дирекцията участва в състави за разглеждане на искания за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България, която дейност може да бъде определена като юридическа по своя характер. Правилно в съответствие със събраните по делото доказателства АССГ приема за установено, че оспорената заповед № II-12/31.07.2014 г. на председателя на ПВ, с която служебното правоотношение на С. Г. В. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл, е издадена от компетентния орган, но в противоречие с материалния закон целта на закона. Решаващият съд се е позовал на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), за да обоснове извода си, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, с което е тълкувал правилно разпоредбите на ЗДСл и Наредбата. Като доказателства за установяване наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са представени и приети длъжностите разписания на ПВ в сила от 28.07.2014 г. и от 01.08.2014 г., както и поименните разписания на длъжностите в ПВ в сила от 28.07.2014 г. и от 01.08.2014 г., по които общата численост на ПВ е 115 щатни бройки. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 28.07.2014 г. Дирекция "Марки и географски означения" в ПВ е с обща численост 33 щ. бройки и три отдела: отдел "Опозиция" - 10 щ. бр.; отдел "Формална експертиза и експертиза по същество на МГО" - 14 щ. бр. и отдел "Държавни регистри, проучвания и информационни услуги на МГО" - 8 щ. бр. С длъжностното разписание, в сила от 01.08.2014 г. посочената дирекция е със запазена численост от 33 щатни бройки, със същите три отдела, като щатната численост на отдел "Опозиция " е увеличена с 1 щ. бр., а числеността на отдел "Формална експертиза и експертиза по същество на МГО" - намалена с 1 щ. бр. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, за да е налице съкращение в щата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания не са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващият съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Със Заповед № 319/30.07.2014 г. на председателя на ПВ е разпоредено извършване на структурни промени в ПВ, считано от 01.08.2014 г., включително и трансформиране на 1 щ. бр. по служебно правоотношение от длъжност "държавен експерт", ранг III младши, в отдел "Формална експертиза и експертиза по същество на МГО", дирекция "Марки и географски означения" в длъжност "младши експерт", ранг V - 1 щ. бр. по служебно правоотношение, която бройка се прехвърля в отдел "Опозиция". Трансформирана е също така 1 щ. бр. длъжност "старши експерт" в отдел "Формална експертиза и експертиза по същество на МГО" в длъжност "главен експерт" в същия отдел. Според длъжностната характеристика, връчена на С. В. на 14.12.2012 г. тя е "държавен експерт" с ранг III младши, но в заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, последната заемана от нея длъжност е посочена като "държавен експерт" с ранг V старши. При внимателно сравнение между щатното разписание и поименното разписание се констатира, че преди издаване на Заповед № 319/30.07.2014 г. на председателя на ПВ в отдел "Опозиция", дирекция "Марки и географски означения" на ПВ съществува вакантна длъжност "младши експерт", като общия брой на младшите експерти са 4 щ. бр., а се намалява броя на "държавните експерти", независимо, че всички щатни бройки за тази длъжност са реално заети и не е налице намаляване обема на възложената работа за този вид специалисти. Според промените в Устройствения правилник на ПВ от задълженията на отдела са отпаднали само задачи, които имат юридически характер, респективно доводите на ответната страна, че е необходимо назначаването нов човек с юридическо образование не кореспондират с представените по делото доказателства. Утвърдената на 11.08.2014 г. длъжностна характеристика за длъжност "младши експерт-юрист" не кореспондира с нито едно от двете приети по делото длъжностни разписания, в които не фигурира такава длъжност. Със заповед № 319/30.07.2014 г. на председателя на ПВ, въз основа на която е разработена и утвърдена цитираната длъжностна характеристика, също не се създава считано от 01.08.2014 г. длъжност "младши експерт-юрист" (каквато длъжност и не съществува в класификатора), а е посочено, че се трансформира длъжността "държавен експерт" в "младши експерт". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за обоснован правния извод на АССГ, че при издаване на оспорената заповед № II-12/31.07.2014 г. на председателя на ПВ, не са били налице фактическите и правни основания посочени в нея. По делото са установени всички факти от хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което оспорената е отменена поради наличието на пороците по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. По отношение доводите в касационната жалба, че в ПВ са приети и действат правила за подбор при съкращаване в щата, които е следвало да бъдат съобразени, настоящата инстанция намира, че приетите като доказателство по делото Вътрешни правила за подбор, назначаване, повишаване в длъжност, оценка на изпълнението и обучение на служителите в ПВ не съдържат разпоредби, регламентиращи хипотезата на "съкращение в щата" и въобще прекратяване на служебните правоотношения, а регламентират подбор при назначаване и повишаване на служителите. Действително разумно и предвидимо би било тези правила да бъдат използвани от председателя на ПВ и при определяне кои служители да останат на работа на основание чл. 6 от АПК, но не по силата на КТ или Тълкувателно решение № 2/25.06.2012 г. на Върховния административен съд. Със заповед № 320/01.08.2014 г. е разпоредено провеждане на процедура по подбор, но това е станало след прекратяване на служебното правотношение на В. и на това основание е ирелевантно за настоящия правен спор. Още повече, че тази процедура не е приключила към момента на постановяване на първоинстанционното решение. Независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители и такива правила не са установени в ПВ, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на свободни щатни бройки в дирекцията и трансформиране на длъжността "държавен експерт" в незаета длъжност от по-ниско експертно ниво, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на нормативно определената позиция на длъжността, но при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5). Оправдана би била целта да бъде постигната по-благоприятен за обществото начин като се запазят квалифицираните държавни служители, изпълняващи реално поставените им задачи, които не са променени и се заеме свободната щатна бройка за "младши експерт", в чиято длъжностна характеристика при необходимост се внесат корекции относно изискванията за образование. По делото не е се установява и не е посочена като цел на извършената реорганизация оптимизация на работата на администрацията чрез намаляване на разходите, защото не е са настъпили съществени изменения във възложените функции както на цялата организационна структура, така и на отдела и дирекцията. На практика административният орган е избрал само най-икономичната възможност за постигане на необозначена цел - икономия на разходи, като е съкратил длъжност, която предполага заплащане на по-високо възнаграждение и я е заменил с такава, за която се дължи по-ниско възнаграждение и то останала незаета за продължителен период от време заедно с друга длъжност от същата степен. Освободен е от длъжност специалист, който притежава образователния ценз и професионален опит, с което е засегнато неговото право на труд в несъразмерно по-висока степен от необходимото за постигане единствено на неформулирана целта да бъдат намалени разходите за заплащане на разликата между неговото възнаграждение за "държавен експерт" и това на новооткритата длъжност "младши експерт". Следователно целта за финансови икономии като законна цел не е постигната с най-благоприятната както за служителя, така и за обществото, мярка. Обществото при всички случаи има интерес от това държавната служба да се изпълнява от по-високо квалифицирани и опитни държавни служители, вместо функциите на изпълнителната власт да не се изпълняват поради създаване на "вакантни щатни бройки" за по-ниско квалифицирани, респективно и по-ниско заплатени служител. Проверката за спазването на основните принципи на АПК е част от задължителната проверка относно законосъобразност на административните актове, независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по целесъобразност. Съгласно чл. 2 от ЗА администрацията осъществява своята дейност при спазване на принципите на законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност. Според чл. 2, ал. 6 от ЗА администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите. В съответствие с чл. 18 от ЗДСл, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Стабилитетът на държавната служба е гарантиран и изрично в чл. 81 от ЗДСл. Основната същност на държавната служба предполага именно стабилност и устойчивост, гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт. В случая извършените четири изменения в устройствения правилник на ПВ за по-малко от две календарна година, без да са настъпили същностни изменения във функциите и задачите на самата организационна структура като цяло и без да са синхронизирани със съответни на брой изменения в относимите материални закони, могат да бъдат определени като противоречащи на описаните принципи и целта на закона независимо, че са извършени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е правилно, като обосновано и постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната ответница е представлявана по делото от адв. Жечев, който се явява безплатно и претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира искането за основателно и счита, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на Вангелова разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение