Решение № 3534 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2022 г.

Решение № 3534 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Велико Търново срещу решение № 6100/26.10.2021 г., постановено по адм. д. № 8627/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено оспорваното Уведомително писмо № 01-043-2600/143 от 01.07.2020 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за 2019 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. на директора на областна дирекция на ДФЗ-Велико Търново. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът "Бългериан Грейн" ЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 6100/26.10.2021 г., постановено по адм. д. № 8627/2020 г. по описа на АССГ по жалба на "Бългериан Грейн" ЕООД е отменено Уведомително писмо № 01-043-2600/143 от 01.07.2020 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за 2019 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., на директора на областна дирекция на ДФЗ- Велико Търново. Административният съд е приел за установено, че обжалваният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизвършване на проверка на място в животновъдния обект, при липса на мотиви, които да обосновават необходимостта от налагане на най-тежката санкция за констатираното несъответствие и в нарушение на материалния закон. Решаващият съд е осъществил анализ на приложимите правни норми, за да обоснове извод, че не е налице правило, според което изискванията за отглеждане на малачетата да са идентични с тези за отглеждане на биволи, за да кредитира заключението на вещото лице, според което земеделският производител има капацитет да отглежда повече животни от тези, които са установени при проверката по документи към 31.12.2019 г., респективно не са били налице основания за отказ за финансово подпомагане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства обосновано е приел, че "Бългериан Грейн" ЕООД е собственик на регистриран по реда на чл. 137 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект с капацитет 400 броя едри преживни животни (ЕПЖ) - Удостоверение № 077/11.08.2017 г. Оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден по повод подадено от дружеството заявление с идентификационен номер 07/14/1.0.1180 от 08.08.2019 г. за подпомагане, представляващо и заявление за плащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за сектор ЕПЖ за дейността 14.1.1 "Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово на ЕПЖ". Поисканото подпомагане е отказано, защото административният орган е приел за установено несъответствие на капацитета съгласно удостоверението за регистрация на животновъден обект по реда на ЗВМД и броя и вида на отглежданите животни в обекта към референтна дата 31.12.2019 г., което оценено от административният орган като нарушение на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/08.08.2017 г.). От приложената по делото съдът е приел за установено, че в животновъдния обект, находящ се в с. Драгановци 5332, обл. Габрово, към 31.12.2019 г. (референтна дата при проверка на хуманитарен статут на обекта) се отглеждат: телета/малачета – 61 бр., биволи над 24 месеца – 284 броя и биволи на възраст от 6 до 24 месеца – 61 броя или общо 406 броя. Тези фактически установявания не се оспорват в касационната жалба, в която са развити съображения относно необходимите площи за хуманното отглеждане на всеки от видовете животни, с които на практика се оспорват изчисленията на вещото лице. Административният съд не е допуснал процесуални нарушения като е кредитирал заключението на съдебната експертиза, което е обсъдил заедно с всички останали доказателства по делото, включително и документите, изходящи от Българската агенция за безопасност на храните. Пред първата инстанция процесуалният представител на касационния жалбоподател е заявил формално, че оспорва заключението на вещото лице, но не е ангажирал никакви доказателства по повод това изявление, поради което съдът законосъобразно го е приел и обсъдил съобразно останалите доказателства по делото. В случая от съществено значение е обстоятелството, че в уведомителното писмо като фактическо основание е посочен броя на животните и надвишението с шест над вписания като капацитет на животновъдния обект, а не е правено разграничение в зависимост от възрастта и теглото на животните на площта, необходима за тяхното хуманно отглеждане. Като е акцентирал върху констатациите на вещото лице, че е налице подобна разлика, административният съд е достигнал до законосъобразния правен извод, че уведомителното писмо е издадено без да са установени всички относими факти за правилно приложение на материалния закон. Действително неправилно АССГ е приел, че този порок на акта е резултата от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на проверка на място за установяване на съответствието на наличната площ в обекта с изискванията за хуманно отглеждане на ЕПЖ. Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., ДФЗ има право да извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите, без да бъде указано в кои случаи каква проверка е задължителна. В случая е извършена единствено административна проверка, която е установила наличието на 406 броя животни във фермата към 31.12.2019 г., но този факт не се оспорва от земеделският стопанин и проверка на място не би довела до други констатации. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АССГ, че от правно значение е и вида на отглежданите животни, за да бъде определена необходимата за хуманното им отглеждане площ, а не само формалният сбор на всички животни, който не е идентичен с този на ЕПЖ. Решаващият съд, позовавайки се на преписката по регистрация на животновъден обект от 2017 г. (в т. ч. Протокол на областна дирекция по безопасност на храните, гр. Габрово от 08.08.2017 г.) и на заключението от приетата съдебна експертиза, правилно е обосновал извод, че "Бългериан Грейн" ЕООД към датата на регистрацията, както и към референтната дата 31.12.2019 г., разполага със свободна подова площ за отглеждане на притежаваните от него животни, която надвишава минимално изискуемата за тях, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1, б. "д" от Наредба № 4/08.08.2017 г. В чл. 4, ал. 2, т. 1, б. а), б) и в), във връзка с т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4/08.08.2017 г. са определени изисквания за минимална подова площ на закрито за телета съобразно теглото им. От допълнителната разпоредба е видно, че теле е говедо на възраст до шест месеца, включително малаче до шестмесечна възраст. Както правилно АССГ е установил, изискванията за хуманно отглеждане на бивол над 24 месеца са посочени в б. д) на същата разпоредба. Следователно законодателят разграничава двете категории животни – бивол и малаче спрямо възрастта им и урежда различни изисквания за отглеждане на биволи до 6 месеца (малачета) и на възрастни биволи. Като е взел предвид данните по делото и заключението на съдебната експертиза, съдът правилно е приел, че малачетата са малки биволи със специфичен режим на отглеждане в сравнение с възрастен бивол, за които е осигурена отделна от общата и достатъчна подова площ за отглеждане. Поради тези причини малачетата не са приравнени към възрастните биволи при определяне броя на ЕПЖ. Следователно "Бългериан Грейн" ЕООД не отглежда 6 броя ЕПЖ над допуснатия капацитет, определен при регистрацията по реда на чл. 137 от ЗВМП, защото тези животни са малачета, а не биволи по смисъла на закона. Поради тези съображения се споделя крайният извод на АССГ за допуснато съществено нарушение на материалния закон при издаване на Уведомително писмо № 01-043-2600/143 от 01.07.2020 г., на директора на Областна Дирекция на ДФЗ- Велико Търново, с което е постановен пълен отказ от субсидия за 2019 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Неоснователно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 4/08.08.2017 г., която дава възможност на земеделските стопани да увеличат броя на животните, одобрени за подпомагане с първоначалното заявление, без да поемат нов петгодишен ангажимент по мярката. Съгласно чл. 137в от ЗВМД при промяна на капацитета на обекта собственикът на животновъдния обект следва да подаде заявление в срок. Следователно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 4/08.08.2017 г. има отношение единствено към възможността земеделският производител да не поема нов ангажимент при увеличение на броя животни в рамките на определения в удостоверението за регистрация капацитет, но не изключва задължението на субекта за деклариране на промяна в капацитета пред директора на Областна дирекция по безопасност на храните. В случая липсва подобна декларация, но не се установява и надвишаване на броя на ЕПЖ спрямо регистрирания капацитет. Законосъобразно, административният съд е приел, че липсват мотиви в атакуваното уведомително писмо, които да обосноват необходимостта от налагане на най-тежката санкция, а именно пълно неплащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Няма данни при налагането на санкцията да са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като тази липса правилно е квалифицирано като съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане, независимо, че дори необоснованите констатации на административния орган показват несъществено несъответствие. Решението на АССГ е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 720 лв., които с оглед изхода и направеното искане, има право да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на действителната фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд,