Решение № 1081 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2020 г.

Решение № 1081 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на Гранично полицейско управление-Русе, чрез процесуален представител, против решение № 93 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 157/2020 г. на Административен съд Търговище /АС-Търговище/, с което по жалба на "Тексим"ООД, е отменен мълчалив отказ на Началника на ГПУ-Русе за издаване заповед на осн. чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на жалбоподателя МПС товарен автомобил марка "Волво", модел 440, с ДК №[рег. номер на МПС]. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът -"Тексим" ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Търговище е приел, че в случая е налице мълчалив отказ, който е постановен в противоречие с процесуалните и материалните норми. Съдът е счел, че процесното МПС не е приобщено като доказателство по някое досъдебно производство, поради което особеният ред по НПК за произнасяне по веществените доказателства не намира приложение, същевременно няма данни и не се твърди от органа да е налице хипотезата на ал. 8-а именно да има постъпило искане от държавата, подала сигнала за връщане на вещта. Съдът е достигнал до извод, че по делото са налице данни за искане за връщане на автомобила от лицето, от което е прието, но компетентния орган не се е произнесъл по същото. В процесния случай, в изпълнение процедура съгласно Решение за изпълнение на Комисията от 26.02.2013 г. относно наръчника за "SIRENE" и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение/ШИС/, във вр. със сигнал за издирване, подаден от държава-членка по чл. 100, § 1 и § 3, б. "а" от Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, вр. чл. 38 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) относно обявено за издирване МПС в НШИС-Белгия по сигнал със шенгенски идентификатор ВЕ5970674000000000002, във вр. с извършено престъпление-злоупотреба с доверие- прекратено плащане по договор за лизинг за автомобил Волво /подробно описан/, който в последствие не е открит. Собственик на автомобила към момента на престъплението е фирма "BVBA THETRUCKCOMPANY", и същия е застрахован към ЗК Maesstad B. V., Rotterdam, като бюро "SIRENE" в дирекция МОС-МВР, е уведомено от бюро "SIRENE"-Бeлгия, че посочената фирма като собственик желае да си възстанови автомобила. Автомобилът е установен на ГКПП-Русе на излизане от страна и е предаден с протокол за доброволно предаване по чл. 84, ал. 2 ЗМВР. Издадена е заповед № 5403 з-21/24.01.2020 г. от Началника на ГПУ-Русе, процесния товарен автомобил Волво, да бъде предаден на представителна компания "BVBA THETRUCKCOMPANY" или на представител на застрахователна компания Maesstad B. V., Rotterdam, в едно със свидетелство за регистрация на МПС, част 2 един брой контактен ключ. Ответникът "Тексим" ООД- придобил автомобила на осн. постановление за възлагане от 05.05.2017 г. на ЧСИ № 711 Д. Янкова, е оспорил заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР пред АС-Русе, който с определение № 11 от 25.02.2020 г. по а. д. № 83/2020 г. е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е влязло в сила. "Тексим" ООД, чрез управителя В. Николов, е отправило искане вх. № 406600-2679/01.07.2020 г. до РДГП-Русе, за незабавно издаване заповед на осн. чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на товарен автомобил марка "Волво", модел 440, с ДК № [рег. номер на МПС], на лицето от което е иззета-дружество "Тексим" ООД и вещта да бъде върната с протокол, съгл. ал. 10 на разпоредбата, с молба за уведомяване за датата и часа, в който Николов да се яви на територията на ГПУ-Русе за получаване на влекача, един бр. Контактен ключ и свидетелство за регистрация на МПС. С отговор от 02.07.2020 г. на директора на РДГП Русе, дружеството е уведомено, че в 60-дневния срок по ал. 8 на чл. 84 ЗМВР е постъпило искане от държавата, въвела сигнала, при което началника на ГПУ-Русе е издал заповед за връщане вещта на лицето, посочено в искането на държавата въвела сигнала в ШИС, която заповед е влязла в сила. "Тексим" ООД, чрез управителя В. Николов, е отправило последващо искане от 13.07.2020 г. до РДГП-Русе/получено на 15.07.2020 г./, за незабавно издаване заповед на осн. чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на процесния автомобил, след което е подало жалба вх. № от 30.07.2020 г. до АС-Русе., изпратена по подсъдност на АС-Търговище. Решението на АС-Търговище е валидно и допустимо, но неправилно. Въпреки липсата на изложени подробни съображения относно допустимостта на жалбата и неточно посочената разпоредба на чл. 84, ал. 2 АПК от административния съд, настоящият състав приема крайният извод на съда за допустима жалба за верен, предвид приложимата разпоредба на чл. 145, ал. 2 АПК, прочита на съдържанието на жалбата от 30.07.2020 г. до АС-Русе и датата на получаване на искане от 13.07.2020 г. до РДГП-Русе. Изводът на съда, че няма данни и не се твърди от органа да е налице хипотезата на чл. 84, ал. 8 ЗМВР -да има постъпило искане от държавата, подала сигнала за връщане на вещта, не кореспондира с данните, съдържащи се в справки от 17.01.2020 г. и 24.01.2020 г. до ГПУ-Русе, докладна записка от 17.11.2019 г. до началника на ГПУ-Русе и писмо рег. №А-32105/26.11.2019 г. на сектор "SIRENE" ДМОС-МВР. В този смисъл съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че не са представени доказателства в дирекция МОС при МВР да е постъпило искане от Кралство Белгия за връщане на процесния автомобил. Противно на възприетото от АС-Търговище, в писмо рег. №А32105/26.11.2019 г. на МВР-ДМОС се цитира постъпилото в отдел "SIRENE" - ДМОС съобщение от бюро "SIRENE" -Белгия, в което се съдържат данни за собственика на автомобила, и че същия е желае/направил е искане, към съответното бюро "SIRENE" -Белгия за възстановяване /връщане/ на автомобила. Имено това съобщение от бюро "SIRENE" -Белгия представлява постъпило искане за връщане от държава-членка подала сигнала по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, на което основание и предвид справка от 24.01.2020 г. е издадена заповед по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, която е вляза в сила. При наличието на хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, приложението на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР е изключено. Неотносимо към предмета на спора пред АС-Търговище е съобщението от бюро "SIRENE" -Белгия, цитирано в отговор рег. №А-16205/24.06.2020 г. на началник отдел "SIRENE" ДМОС-МВР, с което белгийските власти уведомяват, че компания "BVBA THETRUCKCOMPANY" е била обезщетена за превозното средство, и кой е собственик според писмото на процесния автомобил, защото искането по процедурата съгласно Решение за изпълнение на Комисията от 26.02.2013 г., вр. чл. 38 и чл. 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета, е било налице. За да е приложима хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР вр. искането на -"Тексим" ООД за връщане на вещта в неговия патримониум, следва да е реализирано отрицателното условие, визирано в разпоредбата, а именно: в 60 дневен срок да не е постъпило искане от държавата-членка, което отрицателно условие както беше посочено по горе не е налице. В случая не само е постъпило искане от държавата-членка- Кралство Белгия, регистрирала сигнала в ШИС, но и издадена заповед по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР за връщане на вещта на посоченото в искането лице. След като не са налице предпоставките на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на вещта на жалбоподателя, то постановеният мълчалив отказ по подадената молба е материално законосъобразен и жалбата срещу е основателна. Приемайки противното първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в нарушение на сочените от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменен, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, в полза на ГПУ-Русе следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,