Решение № 4048 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2015 г.

Решение № 4048 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Паскал Соломон, гражданин на Кот д'Ивоар, чрез адв. Иларева, против Решение № 1180 от 04.03.2015 г. по адм. дело № 10680/2014 г. на Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - зам.-председателят на ДАБ, чрез юрк. Славова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Паскал Соломон, против Решение № 5654 от 08.09.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е прието, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят не е представил доказателства, от които да е видно, че е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Обратното, той изрично е заявил, че не е бил преследван от властите в родината си. Посочената от него причина да я напусне е от личен характер, свързана с усложнени отношения между него и бащата на покойната му приятелка. Инцидентите, за които споменава: арестуване и убийство на родителите му също са в резултат от тези отношения. Съдът е приел, че посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на Паскал Соломон за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Данните, съдържащи се в интервютата на молителя, не обосновават извод за наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо кандидата като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Съдът е приел за неоснователни изложените в съдебно заседание от процесуалния представител на чужденеца доводи за наличие на уязвимо положение спрямо него по смисъла на чл. 30а от ЗУБ. Според първостепенният съд не са налице данни и не са направени медицински изводи, че психологическото състояние на чужденеца е в резултат от преживени тежки заплахи, психическо, физическо или сексуално насилие. Съдът се е съобразил и с даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, вр. чл. 2, б. "д" от същата. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца и данните от представените по делото справки № 01-5672/30.04.2014 г. и № 01-7363/10.06.2014 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, за Кот д'Ивоар не са установени данни за съществуващ въоръжен конфликт в държавата на произход, поради което не може да се обоснове извод, че спрямо оспорващия е налице заплаха от безогледно насилие, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8, даващи основание да се предостави статут на бежанец. По отношение на молителя не се установяват данни да е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Той сам заявява (в проведено интервю с рег. № УП 6119/14.08.2014 г.), че не е арестуван, не е осъждан и не е бил член на политическа партия или организация; че конкретната причина за напускането на Кот д'Ивоар e от личен характер. Не са налице и изискванията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. За молителя не е налице смъртна опасност или опасност от екзекуция, от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на други тежки посегателства. Доказателствата по делото сочат, че положението в Кот д'Ивоар не се характеризира с международен или вътрешен въоръжен конфликт, поради което не съществува заплаха от безогледно насилие, в която връзка съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО в цитираното решение на СЕС. Неоснователни са твърденията, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и тези за здравословното състояние на касатора. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени всички факти и обстоятелства от бежанската история на чужденеца. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и субсидиарна закрила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,