Решение № 15219 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2020 г.
ВАСVIII отделение09.12.2020 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 39/2020 г. по описа на Административния съд – гр. Ямбол. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕТ"В. Станчева" [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя В. С., 500 лв. разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15219 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности"- Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 58 от 15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 39/2020 г. по описа на Административния съд – гр. Ямбол, с което по жалба на ЕТ"В. Станчева" е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-14-0364509 от 27.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" - ресторант "България", намиращ се в гр. Ямбол, ул. "Ал. Стамболийски" № 10, стопанисван от търговеца, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Извършеното от дружеството нарушение е документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 03645509 от 23.01.2020 г. ЗПАМ е мотивирана, а срокът за налагане на ПАМ е под максималния определен, като е съобразен с принципа на съразмерност. Неправилно съдът е приел, че не са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за прилагането на ПАМ. Иска обжалваното решение да бъде отменено и процесната ЗПАМ потвърдена. Ответникът – ЕТ"В. Станчева", представляван от управителя – В. С., чрез адв. В., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № ФК-14-0364509 от 27.01.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" - ресторант "България", намиращ се в гр. Ямбол, ул. "Ал. Стамболийски" № 10, стопанисван от ЕТ"В. Станчева", и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 23.01.2020 г. в 14: 30 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на порция супа, 1 бр. филия хляб и 1 бр. минерална вода на обща стойност от 2. 90 лева, не е издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ. При проверката е констатирана касова разлика от 8, 00 лв. между намиращите се парични средства в касата на обекта и отчетените по фискалното устройство. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и ПАМ е наложена в нарушение на принципа на съразмерност. Съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на принципа на изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в чл. 35 от АПК. Счел е, че преди издаването на процесната заповед не е взето предвид обстоятелството, че търговският обект, по отношение на който е постановено запечатването за 14 дни, реализира дейността "обществена трапезария". Съдът е приел, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК и че наличието на особено важен държавен интерес при налагане на ПАМ от вида на процесната не може да бъде противопоставим на необходимостта от опазване на живота и здравето на гражданите, ползващи услугата "обществена трапезария". Първоинстанционното решение е правилно. Административният орган не е взел предвид при налагането на ПАМ, че процесният търговски обект реализира от 02.01.2020 г. дейността "обществена трапезария" в гр. Ямбол. Дейността се извършва от ЕТ"В. Станчева"по силата на сключен договор между търговеца и Фонд "Социална закрила" гр. София с № РД 4-237/20.12.2019 г. със срок на изпълнение до 31.12.2020 г. Съгласно договора, реализирането на дейностите по услуга "обществена трапезария" включва предоставянето на храна за обяд – супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт, за общо 150 граждани в рамките на общо 250 работни дни през 2020 г. Правилен е изводът на АС-Ямбол, че налагането на процесната ПАМ, макар и не за максималния срок, би означавало лишаване от безплатна топла храна на 150 социално слаби граждани на гр. Ямбол през зимния период, което би поставило в пряка опасност живота и здравето им. Доводът на касационния жалбоподател, че заповедта е била съобразена с принципа на съразмерност, изглежда в още по-голяма степен неоснователен, предвид настъпилата извънредна епидемична обстановка в страната. Този факт е нов и следвало да бъде взет предвид при решаване на делото по същество (арг. от чл. 142, ал. 2 АПК). При актуалната епидемична обстановка, още по-несъразмерно е запечатването за посочения срок на "обществена трапезария", обслужваща 150 социално слаби граждани на гр. Ямбол през зимния период. Този извод се налага и поради обстоятелството, че запечатването следва да се извърши сега, доколкото допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е било отменено с влязло в сила определение. Независимо, че дружеството реализира дейността "обществена трапезария", това не го освобождава от задълженията да спазва нормативните изисквания за отчитане на продажбите. При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. разноски за адвокатски хонорар, платен в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,