Решение № 937 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2009 г.

ВАСV отделение25.01.2010 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 29/13.04.2009 г., постановено по адм. дело № 717/2009 година на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № ЛС-04-43/10.01.2009 г. на зам.-министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб за моторно и безмоторно летене "Околчица", със седалище град Враца в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието. ВРЪЩА административната преписка на Министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявление вх. № 3549 от 22.12.2008 година на сдружение Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб за моторно и безмоторно летене "Околчица", със седалище град Враца, при съобразяване на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб за моторно и безмоторно летене "Околчица", със седалище град Враца сумата от 235 (двеста тридесет и пет) лева, разноски по делото пред двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 937 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Спортен клуб за моторно и безмоторно летене "Околчица", със седалище град Враца против Решение № 29 от 13.04.2009 г., постановено по адм. дело № 717/2009 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Оплакването в касационната жалба е за постановяване на оспорения акт в нарушение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна, както и произнасяне по съществото на спора, като бъде отменена Заповед № ЛС-04-43/10.01.2009 година на заместник - министъра на правосъдието. Доводите се извличат от наличието на изрично уредената в ЗЮЛНЦ хипотеза на отказ за вписване в разпоредбата на ал. 4 на чл. 45, която не посочва пропускането на срока по чл. 38 като основание. Ответникът - заместник - министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Сдружение с нестопанска цел Спортен клуб за моторно и безмоторно летене "Околчица", със седалище град Враца срещу Заповед № ЛС-04-43/10.01.2009 г. на зам. министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. От фактическа страна съдът приема за установено, че сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение от 28.08.2008 г. на Врачанския окръжен съд по ф. дело № 58/2008 година и е определено за осъществяване на общественополезна дейност. На 22.12.2008 г. от името на сдружението е подадена молба до министъра на правосъдието за вписване му в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. След приемане на заявлението е изготвена докладна записка от главен експерт към отдел "ЦЮРНЛЦ и регистър на медиаторите" от 30.12.2008 г. до заместник - министъра на правосъдието с предложение за издаване на заповед за отказ за вписване на заявените обстоятелства. Със Заповед № ЛС-04-43/10.01.2009 г. зам. министърът на правосъдието отказва вписването в Централния регистър на сдружението, по съображения, че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Първоинстанционният съд тълкува разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЮЛНЦ и като взема предвид императивността в редакцията на текста, специфичните изисквания, на които трябва да отговарят юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и техния статут, различните облекчения, които са определени за тях в специални нормативни актове, обстоятелството, че вписването им в регистъра в Министерството на правосъдието ги ограничава от останалите юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейността си в частна полза, целта на законодателя с въвеждането на регистрацията в Министерството на правосъдието държавата да осъществява контрол върху тяхната дейност, приема, че определения двумесечен срок за заявяване на вписването по чл. 38, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е преклузивен. При установените факти на подаване на заявлението за вписване след изтичане на преклузивния срок по чл. 38, ал. 2 от ЗЮЛНЦ първоинстанционният съдът приема обжалваната заповед, с която е отказано вписване в централния регистър, за съобразена със закона. Касационният състав намира решението за постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 37 вр. чл. 6 и чл. 13 от ЗЮЛНЦ свързва правосубектността на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност със съдебното решение, постановено в производство по реда на Глава петдесет и пета на Граждански процесуален кодекс, уреждаща вписването на юридическите лица. Вписването на образуването, преобразуването, обявяване в ликвидация и прекратяването на юридическите лица и другите подлежащи на вписване обстоятелства по чл. 595 от ГПК се извършва по силата на чл. 597 от ГПК въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице. Възникването, съществуването и прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предоставени на съдебната преценка за наличието на предвидените в закона предпоставки. Общественият интерес, с който е свързана дейността на тези организации, специфичните условия, при които е поставена дейността им, ползването от тях на съответни облекчения, обосновава необходимостта от публичност и контрол, за обезпечаването на които законодателят въвежда задължението за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ, намираща се в Раздел I Общи разпоредби на Глава трета от ЗЮЛНЦ, посветена на Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност въвежда задължение за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, да заявят за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър. Производството по вписването е уредено с нормите на чл. 45 от ЗЮЛНЦ, включени в специално посветен Раздел II на Глава трета - Централен регистър, Вписване в централния регистър. Съобразно ал. 1 на чл. 45, вр. ал. 3 на чл. 38 от ЗЮЛНЦ, условие за вписването в централния регистър при Министерството на правосъдието е вписването на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност в съдебния регистър и представянето на документите по ал. 2 на чл. 45 от ЗЮЛНЦ. На вписване подлежи юридическо лице, което вече е възникнало, но което, с оглед целта на своето съществуване, подлежи на специална регистрация. Основанията за отказ за вписване са изрично регламентирани в ал. 4 на чл. 45 от ЗЮЛНЦ и това са обстоятелството, че юридическото лице не е вписано като определено за извършване на общественополезна дейност или факта, че дейността му противоречи на закона. Разпоредбата на ал. 8 на чл. 45 ЗЮЛНЦ определя вписването като правопораждащ факт за правата на юридическите лица да ползват облекченията по чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, т. е. вписването има правно значение с оглед упражняване на специфичните права, които му предоставя законът, както и изпълнението на задълженията за представяне на информацията по чл. 46, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Разграничаването на фактическия състав на възникването на юридическото лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност от този на вписването в централния регистър при Министерството на правосъдието и наличието на изрична разпоредба, която урежда по изчерпателен начин основанията за отказ за вписване в регистъра, между които не е посочено пропускането на срока за заявяването на искането за вписване, налагат извод за инструктивен, дисциплиниращ характер на срока по ал. 3 на чл. 38 от ЗЮЛНЦ. Да се приеме становището за преклузивност на срока означава да се въведе основание за отказ, което не е предвидено в закона. Настоящият състав намира, че такова разрешение не съответства на волята на законодателя и ограничава правата на надлежно регистрираните юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност. Аргумент в полза на приетото съставът черпи и от разпоредбите на чл. 49, вр. чл. 48 от ЗЮЛНЦ, текста на чл. 42 и чл. 13 от ЗЮЛНЦ. Нормата на чл. 49 от ЗЮЛНЦ предоставя на юридическото лице, по отношение на което е заличено вписването на основание чл. 48 от ЗЮЛНЦ, възможност да заяви еднократно повторно вписване при условие това да се извърши не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му, без това заявление да е ограничено със срок. Юридическо лице с нестопанска цел, самоопределило се за осъществяване на общественополезна дейност е лишено от разпоредбата на чл. 42 от ЗЮЛНЦ от възможността да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. Същевременно, отказът за регистрация в централния регистър при Министерството на правосъдието не е посочен сред изчерпателно изброените в чл. 13 на ЗЮЛНЦ основания за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел, в това число това, определено за осъществяване на общественополезна дейност. Изложеното обуславя извода на касационния състав за основателност на жалбата. Решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед на заместник министъра на правосъдието и административната преписка бъде върната на на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на сдружението, съобразно представените платежни документи, сумата от 15.00 лева държавна такса и 250 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

3