Решение № 11213 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2015 г.

Решение № 11213 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "К. Г." ООД, със седалище и адрес на управление О. Д., община К., гр. К., ул. "Д." №..., представлявано от управителя П. Г. Г., срещу решение № 6584 от 29.10.2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 7 състав по адм. дело № 5243/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж-112 от 9.12.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем КЕВР и е осъдено да заплати на КЕВР разноски в размер на 300 лева. Касаторът счита, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожност на решението на ДКЕВР, а алтернативно същото да бъде отменено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за всички инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Стойко (Стайко е вярното име според документацията в административната преписка) Г. Б. от гр. К., не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 5.11.2015 г., подписана е от представляващия дружеството като страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6584 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 5243/2015 г., в производство по реда на чл. 148 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката във връзка с чл. 145-178 АПК, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Административен съд С. - град, Т. отделение, 7 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "К. Г." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., О. Д., ул. "Д." №..., представлявано от управителя П. Г. Г. против решение № Ж-112 от 9.12.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че решението е постановено при спазване на разпоредбите на чл. 36 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, след извършено проучване, внесен доклад до председателя на ДКЕВР, който е разгледан на закрито заседание на комисията според протокол № 168 от 9.12.14 г. и взето решение, за което са гласували "за" шест члена на ДКЕВР. Решението е валидно, взето при спазване на изискванията на раздел II на Г. четвърта от Устройствения правилник на ДКЕВР, както и на Г. девета, раздел I от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, на материалния закон и неговата цел и при спазване на разписаните правомощия на ДКЕВР в чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и 7 ЗЕ. При извършената проверка по реда на чл. 168 АПК съдът е приел, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В тази връзка е посочил, че приложим закон към датата на изпълнение на предмета на договора и извършване на присъединяването на жалбоподателя към газоразпределителната мрежа на "К. Г." ООД е Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), обн. в ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г. (отм.). Цитирал е чл. 58, чл. 59, чл. 137, ал. 2, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и чл. 126 от ЗЕЕЕ. След като е посочил, че отклоненията и съоръженията за присъединяване на потребителите към съответната газоразпределителна мрежа се изграждат от газоразпределителното предприятие, съдът е констатирал от приложените доказателства, че в случая процесното сградно отклонение и газорегулаторен и замерен шкаф са възложени и заплатени от С. Б., и макар да са изградени от "К. Г." ООД, това не ги прави собственост на дружеството. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя, че те са собственост на дружеството по силата на закона и по-специално съгласно чл. 24 от Наредба № 7 от 9.06.2004 г. /отм. ДВ, бр. 105 от 6 декември 2013 г./. Съдът се е позовал и на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./, който вменява задължение на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната разпределителна мрежа, които към момента на влизането на закона в сила трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, в 12-годишен срок от влизането на закона в сила и тъй като съгласно § 4, ал. 4 енергийните предприятия не могат необосновано да отказват да изкупят енергийните обекти, съдът е направил извод, че правилно и законосъобразно ДКЕВР е постановила решението си, с което е задължила жалбоподателя да изкупи процесното съоръжение. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд С. - град (АССГ) е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първоначално производството е било образувано във Върховния административен съд, но поради законодателната промяна на подсъдността със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката - обн. в "Д. вестник" бр. 17 от 6 март 2015 г., образуваното по жалбата на "К. Г." ООД, гр. К. адм. дело № 1070/2015 г. е било прекратено и изпратено за разглеждане на АССГ. Със същото изменение е променено и наименованието на комисията от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Както и да е наречен, този колективен административен регулаторен орган е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в предишна редакция по жалби на потребители срещу лицензианти. Същото правомощие е предвидено и в чл. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, а именно, че производство пред Комисията се открива по жалба или по искане за доброволно уреждане на спор по чл. 22 ЗЕ. Точно такъв е и настоящия случай. По жалба на Стайко (Стойко написан в решението) Г. Б. от гр. К., ул. "З. С." №..., с вх. № Е-11С-00-109 от 18.09.2014 г. в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е образувана преписка и на основание чл. 147, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, е постановено Решение № Ж-112 от 9.12.2014 г., с което "К. Г." ООД е задължено да изкупи газопроводното отклонение от газоразпределителната мрежа на гр. К. до жилищна сграда на адрес ул. "З. С." №..., като спази разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това решение е законосъобразно. Този извод напълно се потвърждава от събраните по делото доказателства. С определение от 4.06.2015 г. съдът е разпределил доказателствената тежест като изрично е указал на жалбоподателя "К. Г." ООД да установи съществуването на посочените в жалбата му факти и обстоятелства. Препис от това определение е надлежно връчен на жалбоподателя на 19.06.2015 г., но нито е последвало писмено становище, нито са приложени доказателства, нито са направени доказателствени искания, нещо повече - на датата на откритото съдебно заседание, проведено на 5.10.2015 г. не се е явил представител за своевременна защита правата и интересите на жалбоподателя. Решението на ДКЕВР е с ясно изразена воля в мотивите си е не е нищожно, както счита касационния жалбоподател и като не го е обявил за нищожно, АССГ не е постановил неправилен съдебен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е разрешил спор за собственост. Процесните сградно отклонение, газорегулаторен и замерен шкаф безспорно са изградени от "К. Г." ООД, но са възложени и заплатени от С. Г. Б.. Договор № 1-17/2000 г. и офертата - Приложение № 1 към него са подписани с цел вътрешна газификация на жилищната сграда, намираща се на адрес: гр. К., ул. "З. С." №.... Приемо-предавателният протокол за предаване на сградното отклонение и ГРЗП в собственост на изпълнителя и жалбоподател "К. Г." не са подписани от възложителя С. Г. Б.. Анализът на тези правоотношения от съда не означава разрешаване на гражданскоправен спор по реда на ГПК. Същото се отнася и за ДКЕВР, на която напълно в правомощията й да се произнася по фактите и обстоятелствата в жалбата, с която е сезирана. Приложените в касационното производство писмени доказателства, което по принцип е допустимо съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, не водят до промяна на направените правни изводи. Доводът, че жалбоподателя е собственик на процесните обекти по силата на закона, не е потвърден от независим експерт - специалист в областта на газопреносната и газоразпределителната мрежа, тоест такъв факт, макар и основан на нормативната уредба, остава недоказан в редовното инстанционно производство. Кой е действителният собственик може да се прецени и разреши със сила на пресъдено нещо в друго установително производство. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,