Решение № 5950 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2012 г.

Решение № 5950 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Озфарма логистикс България" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3462/22.06.2012 г. по адм. д. № 55/2011 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 800683/03.09.2008 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви по 22 бр. фактури на "Григоров и син" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в останалата част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 800683/03.09.2008 г. на ТД на НАП-София в частта, с която по фактура № 34/28.02.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 33 724,74 лв. поради грешка в размера на начисления данък в този размер и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Григоров и син" ЕООД на касатора със старо име "Озон лабораторис България" ЕООД не е признато на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществена доставка, тъй като издателят не е собственик на складираните в ползвания от него митнически склад лекарства на швейцарското дружество "Бристол Майерс Скуиб" С. А. По фактурите е заплатено само ДДС, което складодържателя е платил при оформяне на митнически режим внос на складираните стоки под първоначален режим временен внос. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за неоснователен доводът на касатора за приложимост на чл. 127 ЗДДС, тъй като липсват доказателства за осъществяване на доставките по т. 1 - 3 от чл. 127, ал. 2 ЗДДС. Приложен е консигнационен договор от 1999 г. между вносителя "Григоров и син" ЕООД и швейцарското дружество, в който е предвидено, че стоките в склада остават собственост на швейцарското дружество, докато бъдат прехвърлени с фактура от него на клиентите - търговци на едро или до продажбата им от "Григоров и син" ЕООД на клиентите. Съдът е обсъдил клаузите на договора, които изискват представяне на подробни ежемесечни отчети от консигнатора-складодържател, плащане от "Григоров и син" ЕООД на швейцарското дружество, както и допустимо плащане от дистрибуторите на швейцарското дружество. По т. 6.1 от договора е предвидено да се водят дневници на складовия запас и продадените лекарства, които швейцарското дружество може да проверява. В писмените си обяснения на л. 368 от приложенията управителят Милко Генов на "Григоров и син" ЕООД е посочил, че стоките в склада остават собственост на швейцарското дружество. След 1.02.2007 г. швейцарското дружество фактически е прекратило работа с "Григоров и син" ЕООД като по тяхно желание стоката в склада се фактурира само на касатора, който я фактурира на търговци на едро, като фирмата на Генов само съхранява стоката без да разполага с нея. По договор касатора заплаща месечно възнаграждение на складодържателя, което е единствения приход на "Григоров и син" ЕООД. Дал е обяснения също, че във фактурите, издадени на касатора е отбелязано, че дължат само 20% ДДС, заплатен от "Григоров и син" ЕООД при вноса, а стойността на лекарствата се заплаща на швейцарското дружество от касатора. Предвид тези обяснения и липсата на доказателства за извършвани комисионни услуги от "Григоров и син" ЕООД на швейцарското дружество, както и за продажби на консигнация по условията на договора от 1999 г. обосновано съдът е приел, че не е доказано твърдението на касатора за приложимост на чл. 127 ЗДДС, тъй като не е налице действие на доставчика по фактурите от свое име за сметка на швейцарското дружество. Обосновано съдът е приел, че издадените фактури от вносителя на касатора не отразяват осъществена доставка на отразените в тях лекарства, които са доставени по фактурите на швейцарското дружество за същите лекарства, по които касаторът е заплатил стойността на внесените лекарства. Правилно съдът е приел, че е следвало митните сборове при вноса да се заплатят от касатора, а не да се издават фактури, които не отразяват действителните отношения между съконтрагентите и са съставени в нарушение на ЗДДС. За уреждане отношенията между вносителя и касатора относно платения от вносителя ДДС не е било необходимо да се издават процесните фактури предвид чл. 71, т. 3 ЗДДС и наличието на договор между касатора и "Григоров и син" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, по които данъкът е начислен без основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,