Решение № 357 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2013 г.

Решение № 357 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Мария Пенева Димова от гр. Перник за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на определение № 14853 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 12006/2012 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила определение № 3712 от 16.08.2012 г. по адм. дело № 5624/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В искането за отмяна се излага оплакване, че вследствие нарушаване на процесуални правила страната е била лишена от възможност да участва в делото пред Административен съд София-град и ВАС, поради това че съдилищата не са взели предвид направените от молителя твърдения, доводи, както и представени по делото доказателства. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София (АГКК-София), не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на срока по 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай, видно от данните по делото пред Върховния административен съд и това пред Административен съд София-град, не е налице нито една от хипотезите по чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК, което всъщност не се и твърди в искането за отмяна. В молбата за отмяна се поддържа, че страната е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като съдът не е обсъдил твърдения, доводи и представени по делото доказателства. В случая с определение № 3712 от 16.08.2012 г. по адм. дело № 5624/2012 г. на Административен съд София-град е оставена без разглеждане жалбата на Мария Пенева Димова срещу мълчалив отказ по АГКК - София да издаде заверени копия от всички документи по изменението на дворищнорегулационния план на с. Дъбово, община Болярово, област Ямбол, одобрен със заповед № 5278/26.09.1955 г., по силата на която в кв. 6 е създаден парцел ХIII - държавен. Съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратил производството по делото. Посоченото определение е оставено в сила с определение № 14853 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 12006/2012 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение. Необсъждането в прекратителното определение на твърдения, доводи и представени по делото доказателства, обаче, не попада в приложното поле на нормата на чл. 239 АПК, поради което и не представлява основание за отмяна на влязлото в сила определение. По отношение на производството пред Върховен административен съд, Второ отделение, следва да се отбележи, че приложимият ред за обжалване е регламентиран в глава тринадесета - чл. 229 и сл. от АПК. Съгласно приложимата норма на чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго, т. е. разглеждането на жалбите в открито съдебно заседание е изключение от общия ред, като преценката затова е право на съда, а не е негово задължение. В случая Върховен административен съд, Второ отделение е преценил, че не са налице основания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С посоченото не е осъществено нарушение на процесуалните правила, в резултат на което страната неправомерно да е била лишена от възможността да участва в делото и не са нарушени нейните процесуални права. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК и искането за отмяна е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,