Решение № 1805 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез гл. юрисконсулт Миткова, против решение 7145 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело 8979/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът А. М. К., гражданин на Руската федерация, в писмен отговор чрез адвокат Любенова и лично в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение в производство по чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София-град, по жалбата на А. М. К., гражданин на Руската федерация, е отменил Решение 12685 от 23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията дадени с решението и е осъдил агенцията да заплати съдебни разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 35 АПК. Отделно от това, изхождайки от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства е приел, че са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, както и тези за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилно е прието в обжалваното решение, че административния орган не е изпълнил задължението си да издаде административния акт след като прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Решението на председателя на ДАБ е взето без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, съотнесени и съпоставени с бежанската му история. Това основава незаконосъобразността на обжалваното пред съда решение на председателя на ДАБ и постановеното от първоинстанционния съд връщане на преписката за ново разглеждане. Неправилно, въз основа на приетите в хода на съдебното производство доказателства, съдът е направил извод за наличие на предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обвързващ административния орган. Този извод е необоснован, тъй като се основава единствено на представените в хода на делото справка на дирекция Международни дейности при ДАБ и доклад на специалния докладчик на ООН. Съдът не е анализирал по никакъв начин представените от К. доказателства в подкрепа на бежанската му история протокол за административно нарушение, протокол за административно задържане, справка, постановление за налагане на административно наказание, постановление за арест за извършено административно правонарушение, призовка по образувано дело за административно правонарушение и др., включително правните норми на които те се основават. Отделно от това, дерогирайки разпоредбата на чл. 73, изр. второ ЗУБ съдът е приел, без изложени каквито е да е фактически и правни съображения, че са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Правилно като краен резултат оспореното решение е отменено и преписката върната на административния орган за постановяване на акт при изпълнение изискванията на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при дължима се от административния орган преценка и на събраните в хода на съдебното производство документи. Единствено компетентния национален, решаващ орган, под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства при разглеждане на молбата за международна закрила. Неоснователно е възражението в касационната жалба във връзка с присъдените с обжалваното решение разноски. Разпоредбата на чл. 92 ЗУБ, на която се основава касационният жалбоподател не основава недължимост на адвокатско възнаграждение. Тази разпоредба постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, със законовата корекция, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава, когато не е налице изключението на специалния закон. Заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на ответния административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай подателят е направил своевременно искането си за присъждане на разноски. По изложените съображения основателно е и искането на А. М. К., гражданин на Руската федерация, за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,