Решение № 6467 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 302/2012 г.

Решение № 6467 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 302/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково срещу решение № 628 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 604/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което се отменя решение № Ж-85-1 от 15.07.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 35 от 18.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Силвия Николаева Гочева от град Димитровград, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административния съд - Хасково, е оспореното от жалбоподателката решение № Ж-85-1 от 15.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 35 от 18.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО. С последното е установено, че за възстановяване на получена от Силвия Николаева Гочева сума в размер на 1239,25 лв., от които 1071,88 лв. главница и 167,37 лв. лихва, представляваща неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО, на основание чл. 114, ал. 3 от КСО е издадено разпореждане № 199/10.05.2010 г. В разпореждането е посочено, че длъжникът има вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст № А20083678179. С оглед изложеното, в разпореждане № 35 от 18.02.2011 г., на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е разпоредено следното: 1. Да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от получена от Силвия Николаева Гочева обща сума в размер на 1239,25 лв., установено по основание и размер с разпореждане № 199/10.05.2010 г., от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, до размера на задължението; 2. От парично обезщетение по болничен лист придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст № А20083678179, на Силвия Николаева Гочева да се удържи сума в размер на 27,43 лв., от които 27,43 лв. главница. Първоинстанционният съд е уважил жалбата на Гочева и е постановил решение, с което е отменил решение № Ж-85-1 от 15.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 35 от 18.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО, за редовно връчване на индивидуалния административен акт - разпореждане № 199/10.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково. Съгласно приложимата в случая редакция на нормата, разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка, като изрично е указано, че ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. Посочено е, че в този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. По делото не са представени доказателства разпореждането за възстановяване на неправомерно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО да е било връчено лично срещу подпис на задълженото лице, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето, или по месторабота. Липсват доказателства, а и твърдения, че след като лицето не е намерено на изрично посочените в нормата на чл. 110, ал. 4 от КСО адреси, връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Основният спор по делото е правен и се свежда до въпроса за спазване изискванията на чл. 110, ал. 4 от КСО за надлежно връчване на разпореждане № 199/10.05.2010 г. за възстановяване на неправомерно изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 3 от КСО на оспорващата. Въз основа на същото е издадено последващо разпореждане № 35/18.02.2011 г., с което е наредено прихващане на сумите на основание чл. 114, ал. 4 от КСО, потвърдено с оспореното пред съда решение № Ж-85-1/15.07.2011 г. на директора на РУ "СО" - Хасково. С оглед представените по делото доказателства и тяхната преценка, правилен е изводът на съда, че разпореждането за възстановяване на получените суми по чл. 53 от КСО не е връчено редовно на лицето, поради което не може да се третира като влязъл в сила административен акт, на чието правно основание да се разпореди прихващане на изискуемите вземания на осигурителния орган. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 15 от ДР на Закона за пощенските услуги, препоръчаните пощенски пратки с обратни разписки се предават лично на лицето или на негов пълномощник, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 110, ал. 4, изр. 1 от КСО. В случая административният орган е изпратил разпореждането на адреса на бащата на жалбоподателката, като от известието за доставяне не става ясно дали същият е подписал получаването му, поради липсата на отбелязване на този факт. Но дори това да е така, по делото не се съдържат доказателства, че бащата е действал в качеството на пълномощник. От страна на административния орган не е установено с надлежни доказателства да е извършено съобщаване по останалите способи, предвидени в хипотезата на чл. 110, ал. 4 от КСО. При тази фактическа установеност, правилно съдът е приел наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. оспорващата е била лишена от възможността да участва в производството и ефективно да защити правата си. Посоченото обуславя незаконосъобразност на разпореждането по чл. 114 от КСО и потвърдителното решение, поради което правилно съдът ги е отменил, като постановени на основание невлязъл в сила административен акт, обуславящо противоречие с материалния закон. По изложените съображения касационния съдебен състав на ВАС, шесто отделение намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,