Решение № 10754 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2019 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение 1669 от 13.03.2019 г. постановено по адм. д. 13376/2017 г. на Административен съд София-град, с което се уважава частично предявеният от А. Атанасов иск срещу Българска народна банка /БНБ/ за обезщетяване на понесените от него имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката. Касационната жалба на БНБ е срещу частта, с която е осъдена да заплати на Атанасов обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,96лв. представляващи обезщетение за лихвата на забавеното плащане на сумата от гарантирания депозит равностоен на 100 000 евро или 196 000 лв. за времето от противоправното бездействие на БНБ от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание се представлява и поддържа жалбата си като оспорва жалбата на А. Атанасов. Касационната жалба от А. Атанасов, чрез адв. В. Скочев е в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция по частичен иск - имуществени вреди за сумата от 2000 лв., част от сумата от 121 247,56 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В съдебно заседание А. Атанасов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подадена е и частна жалба от БНБ срещу определение 3797 от 21.05.2019 г. постановено по адм. д. 13376/2017 г. на Административен съд София-град, по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски, съответно с отхвърлената част на исковата претенция. Ответникът по частната жалба - А. Атанасов, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните и частта жалби са допустими, а разгледани по същество неоснователни. Счита, че при постановяване на решението съдът е изложил мотиви, които кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните и частна жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебните актове в обжалваните им части са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество касационната жалба на БНБ е частично основателна, касационната жалба на Атанасов неоснователна, а частната жалба на БНБ e неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е осъдил БНБ да заплати на Атанасов обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,96лв. представляващи обезщетение за лихвата на забавеното плащане на сумата от гарантирания депозит равностоен на 100 000 евро или 196 000 лв. за времето от противоправното бездействие на БНБ от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Наред с това съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Атанасов за осъждането на ответника по частичен иск - имуществени вреди за сумата от 2000 лв., част от сумата от 121 247,56 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит. Съдът е приел, че спор относно фактите няма и ги е възприел така, както са изложени в исковата молба. Приел, че А. Атанасов има качеството на вложител в Корпоративна търговска банка (КТБ), като размерът на гарантирания депозит му е изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете след 04.12.2014 г. Съдът се е позовал на решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/2016 г. на СЕС, за да приеме, че БНБ е следвало на 30.06.2014 г. да се произнесе с изричен акт, с който да констатира неналичните депозити в КТБ, за да започне изплащането им от ФГВ. Съдът е изложил мотиви, че дори действията и бездействията на БНБ да се третират единствено като правни, вложителите нямат път за защита срещу мълчалив отказ. Приел е, че се касае за очевидно нарушение на правото на ЕС - няма решение за неналичните депозити от страна на БНБ като компетентен орган по чл. 2, ал. 5 от ЗБНБ, поради което БНБ е нарушила чл.1, т.3, вр. с чл.19 от Директива 94/19/16 г. С това е причинила преки и непосредствени вреди на ищеца в размера на законната лихва върху гарантирания, но неизплатен депозит на 30.06.2014 г. до изплащането му на 04.12.2014 г. от ФГВ. По тези съображения искът е счетен за основателен, в тази му част. Относно претенцията в размер на 2000 лв., представляваща част от 121 247,56 лв., която е сума е разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, съдът е приел, че вземането не е погасено, то е в списъка на кредиторите, поради което все още като вреда не е обективирано за ищеца, тъй като съществува макар и хипотетична възможност да бъде удовлетворено изцяло или частично. Съдът е споделил извода на ответника БНБ, че редът в производството по несъстоятелност е друг процесуален ред за обезщетяване и е налице специален закон по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Решението е частично неправилно. Видно от 20 юни 2014 г. директорите на КТБ уведомили БНБ, че към същата дата е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Решение 61/18.11.2014 г. УС на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение 1443/3.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г. Обосновал е решението си със съображенията, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С-571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. Неналичен депозит по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; -когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т.49, т.50 и т.51 и от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на БНБ, че БНБ не се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и не може да отговаря за вреди от неспазване на срока за изплащане на гарантираните влогови. Пред административния съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които се разглеждат по процесуалния ред на глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение. Основанията за това се откриват в решението по посоченото дело С-571/16 на СЕС, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС. Мотиви се извеждат от следното: " като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията..." Що се отнася до наведените аргументи във връзка с решението по дело С-501/18 на СЕС, съдът намира текстовете, цитирани от касатора БНБ за извадени от контекста и в никакъв случай непротиворечащи на обоснованата от АССГ отговорност за вреди в настоящия случай. За извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014г. Само за този период е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. По отношение на началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Неправилно ищецът твърди, че още на 30.06.2014 г. е следвало да има достъп до депозита си. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок- т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. От 26.07.2014 г. реално ищецът е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Съдът намира и че реално претърпяната от Атанасов вреда представлява законната лихва за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. върху гарантираните суми на депозитите, която изчислена чрез калкулатора на НАП се равнява на 5624,38 лв. Реално претърпяната от Атанасов вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5624,38 лв. Над този размер и извън периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По касационната жалба на Атанасов: