Решение № 4271 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 654/2017 г.

Решение № 4271 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 654/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. против решение № 2323 от 17.11.2016 г. по адм. дело № 1715/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № РД-Д-Вн-05/91 от 8.06.2016 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 43б от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) е наредено Я. Т. Т. да възстанови сумата 605.00 лв., представляваща отпусната целева помощ за покупка на инвалидна количка- рингова и комбиниран стол за баня и тоалет. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е недопустимо и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Тодорова срещу административния акт да бъде отхвърлена. О. Я. Т. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - В. е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от лице неблагоприятно засегнато от него. В противоречие с твърденията на касационния жалбоподател административният акт не е оттеглен, тъй като липсва волеизявление на административния орган в този смисъл по реда на чл. 156, ал. 1 АПК. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за произнасяне по същество, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила, но следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е установено, че със заповеди на директора на дирекция "Социално подпомагане" - В. на Я. Т., лице със 78 % намалена работоспособност, са отпуснати парични средства в размер на 817.00 лв. за покупка на комбиниран стол за баня и тоалет и инвалидна количка - рингова (заповеди от 26.01.2016 г.). Сумата е преведена на 22.02.2016 г. и е използвана от правоимащото лице за покупка на описаните помощни средства на стойност 605.00 лв. (фактури и фискални касови бележки от 11.03.2016 г. и от 29.03.2016 г.). Помощните средства са купени от "М. 2001" ЕООД. След констатация, че последното дружество не е включено в списъка на фирмите, търгуващи с такива изделия, директорът на дирекция "Социално подпомагане" - В. издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 43б от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) нарежда на Тодорова да възстанови сумата по фактурите. При тези факти правилно съставът на административния съд приема, че заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане"- В. е издадена в нарушение на чл. 43б от ППЗИХУ. Според цитирания текст лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта. В случая предпоставките на разпоредбата не са изпълнени, тъй като отпусната целева помощ е използвана от Тодорова по предназначение - за покупка на комбиниран стол за баня и инвалидна количка. Поради това правилно съдът приема, че не са налице основанията, предвидени цитирания текст за възстановяване на сумата и издадената в този смисъл заповед следва да бъде отменена. Обстоятелството, че покупката на медицинските изделия е от търговец, който не е включен в списъка по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), не представлява основание за възстановяване на сумата, тъй като такова условие не е включено в текста на чл. 43б ППЗИХУ, поради което доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са неоснователни. Останалите съображения на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, също се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че в случая лицето с увреждане и неговият представител не са информирани за търговците, включени в списъка по чл. 35, ал. 1 ЗИХУ, оторизирани да предоставят медицински помощни средства на хора с увреждания, от които е следвало да бъдат закупени съответните медицински изделия. Обстоятелството, че такъв списък е публикуван на интернет страницата на Агенцията за хората с увреждания, не отменя задължението на органите по социално подпомагане във всеки конкретен случай да уведомяват лично лицето с уврежданията, връчвайки му списък или по друг подходящ начин, за да бъде гарантирано законосъобразното изразходване на средствата по отпуснатата целева помощ. В случая доказателства, че това е направено от страна на административния орган не са ангажирани. Ето защо доводите на касационният жалбоподател, че личните качества на пълномощника на лицето с увреждания го правят достатъчно информиран, са неоснователни. Съображенията на касационния жалбоподател, че доказателства за използване на отпусната помощ не са представени в 30-дневен срок от отпускане на помощта, не следва да бъдат обсъждани, тъй като мотиви в този смисъл в оспорената заповед не са изложени, а освен това този аргумент се отнася само за част от сумата, посочена в заповедта. Всичко изложено мотивира заключението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 43б ППЗИХУ. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 АПК, като в съответствие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК на страните, включително на ответника, са дадени конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства, както и процесуална възможност за това. В този смисъл са разпореждане № 11101/7.07.2016 г. и определение от 12.09.2016 г., постановено в съдебно заседание, проведено на същата дата. Ето защо възражението на касационния жалбоподател, че указания да представи допълнителни доказателства не са му дадени, е неоснователно. Освен това служебно задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за спора и да събере необходимите доказателства. Следователно всички доказателства, взети предвид от органа при преценка на наличието на предпоставки за възстановяне на отпуснатите като целева помощ парични средства, е следвало да бъдат представени с административната преписка. Останалите доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила също са неоснователни. Валидно волеизявление за оттегляне на административния акт от страна на ответника не е направено. В първото по делото заседание от процесуалния представител на страната са изразени намерения за това, които обаче не са поддържани в следващото съдебно заседание, а вместо това са изложени съображения по същество. Ето защо правилно подобна хипотеза не е обсъдена от съда, а доводите на касационния жалбоподател, че правото на защита на ответника е накърнено, са неоснователни. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на съображенията на страните и след обсъждане на всички представени доказателства, включително на ангажираните от ответника в хода на съдебното производство гласни доказателства, като са изложени конкретни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при постановяването на решението на Административен съд - В. не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Дирекция "Социално подпомагане"- В. следа да заплати на ответницата Тодорова сумата 300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,