Решение № 7394 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2018 г.

Решение № 7394 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалба на "Е. О." АД, със седалище и адрес: гр. П., представлявано от изпълнителния директор К. Г. И., действащо чрез пълномощниците - адв. Ташева и адв. А., против решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г. на Министъра на околната среда и водите, ведно с негово приложение № 1, в частта по т. 2 от решението и против т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от приложение № 1. Поддържа се становище за липсата на материалноправни предпоставки за промяна на издаденото разрешение. Развити са съображения, че решението в оспорената част е нищожно, недопустимо и необосновано. Наведени са доводи, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се прогласяване на нищожност на решението в оспорената част, алтернативно да се отмени оспорената част от решението и приложение № 1 към него. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - Министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва основателността на подадена жалба. Намира издаденото решение, ведно с приложение № 1 представляващо неразделна част от него, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от оспорващия. Върховният административен съд - шесто отделение в тричленен състав, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: "Е. О." АД подава заявление - образец № 4, с изх. № 37/24.11.2017 г., до министъра на околната среда и водите с искане за продължаване действието на Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към него, с което им е разрешено за срок от 05.03.2013 г. до 05.03.2018 г. да извършват дейност като организация по оползотворяване на отработени масла. Искането е подадено по реда на чл. 89, ал. 1 ЗУО, като към него е приложената и актуализирана Програма по чл. 53 ЗУО. П. Р. № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г. е издадено от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 89, ал. 4 и ал. 5 ЗУО, с което по т. 1 се продължава срока на действие на Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013г от 06.03.2018 г. до 31.12.2022 г., с което на "Екоривейс ойл" АД се разрешава да извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 ЗУО и Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, при спазване на задължителните условия, регламентирани в Приложение № 1. В обжалваната част от решението по т. 2, се изменя Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите, въз основа на представената със заявление вх. № УО-152/29.11.2017 г. (изх. № 37/24.11.2017 г.) програма за управление на отработени масла по чл. 53 ЗУО, която се утвърждава. Отменя се приложение № 1 към Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Изрично е вписано, че процесното решение е неразделна част от Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Неоснователни са доводите на оспорващия, обуславящи искането му за прогласяване нищожността на процесното решение, в обжалваната му част и приложение № 1 към него. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. В конкретния казус съдът не констатира наличието на такива пороци. Решението ведно с приложение № 1, в обжалваната част, е издадено от материално и териториално компетентен орган, чиито правомощия са нормативно установени в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУО, съгласно която разрешения на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите по чл. 13, ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, не споделя развитите от оспорващия възражения относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани са доводите на ответника досежно приложението на нормата на чл. 88, ал. 1 ЗУО, съгласно която разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган. Установеното с цитираната норма правомощие на този орган да определя условия към разрешението неправилно и неоснователно се квалифицира от жалбоподателя като изменение на действащото разрешение. С т. 1 от процесното решение е продължен срокът на действие на разрешението, като компетентният орган на основание чл. 88, ал. 1 от ЗУО е определил условия към жалбоподателя. За определянето на условия не се изисква подаването на заявление. Допуснатите изменения в условията, обективирани в т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от приложение № 1 към обжалваното решение, са обусловени от представената от оспорващия Програма за управление на отработените масла. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗУО следва да се разглежда в пряка връзка с чл. 94 и чл. 115 от ЗУО, регламентиращи контролните правомощия на министъра на околната среда и водите. Условията в Приложение № 1 към процесното решение са пряко свързани с нормативно установеното задължение на жалбоподателя да изгради и поддържа система за разделно събиране, и оползотворяване на отработени масла (чл. 15 от ЗУО). Оползотворяването на отработените масла не е възможно без наличието на инсталация, която е въведена в експлоатация. Осъществявайки контролните си правомощия съгласно горепосочените разпоредби, министърът на околната среда и водите следва да провери и установи дали системата на жалбоподателя осигурява реалното оползотворяване на отработени масла чрез наличието на действително функционираща инсталация, т. е. инсталация, която е въведена в експлоатация. В оспорената т. 4 от Приложение № 1, ответникът установява като условие на разрешителното, организацията да предава отработени масла за оползотворяване само в инсталации, които са въведени в експлоатация по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ) с разрешение за ползване, издадено от съответния компетентен орган и капацитетът на всяка инсталация да обезпечава оползотворяването на общо предаваните в нея количества отработени масла на годишна база. Необосновани са твърденията на оспорващия относно неправилно ограничаване на инсталациите, на които могат да се предават отработени масла - само такива по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Министърът на околната среда и водите не определя категориите на обектите по ЗУТ, те са нормативно установени с разпоредбата на чл. 137 ЗУТ. Не е налице превишаване на правомощия, нито се изисква повторно въвеждане на вече въведена в експлоатация инсталация на основание чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Смисълът на въведеното с т. 4 условие от Приложение № 1, е предаването на отработени масла за оползотворяване да се осъществява само в инсталации, отговарящи на изискванията, регламентирани в нормата на чл. 8 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, съгласно която приемането и въвеждането в експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по глава трета се извършват при условията и по реда на чл. 177 ЗУТ, Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Изискването на т. 4 е приложимо само в случаите, когато маслата се третират на територия на страната - Р. Б.. Документите, които следва да се представят при износ на отработени масла, са изброени в чл. 60, т. 9 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, поради което въведеното условие по т. 4 от Приложение № 1 към Решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г. е ирелевантно в тази хипотеза. Законосъобразността на условието по т. 4 обуславя правилното приложение на материалния закон и при регламентиране на т. 5 от Приложение № 1, в която се установява, че организацията по оползотворяване гарантира изпълнението на дейностите по събиране, оползотворяване и регенериране на количествата отработени масла в съответствие с условията на разрешението чрез сключване на договори с лица, притежаващи разрешение за ползване по т. 4 и съответния документ по чл. 35 ЗУО. Въпреки оспорването на т. 6 от Приложение № 1, жалбоподателят не навежда конкретни доводи за нейната незаконосъобразност. Тя по своята същност опосредява изпълнението по т. 5 от Приложение № 1 с оглед постигане на целта по чл. 8 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти /НОМОН/, по силата на която лицата, които пускат на пазара масла, са отговорни за оползотворяването на отработени масла в количество (в тонове), не по-малко от 40 на сто от количеството (в тонове) масла, пуснати от тях на пазара на Р. Б. през текущата година. Горната цел се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. Неоснователни са доводите на оспорващия относно т. 7, т. 8 и т. 9 от Приложение № 1 към обжалваното решение. В т. 7 се установява задължението два пъти годишно, в срок до 15 януари и 15 юли на текущата година за периода на действие на разрешението, организацията да представя в МОСВ копия на сключените нови договори или анекси към сключените договори с лица за разделно събиране на отработени масла, образувани в автосервизи, от площадки по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредбата за площадки за предварително съхраняване на отработени масла от експлоатация на техника и оборудване за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по НОМОН за следните периоди: от 1 юли до 31 декември от предходната година; от 1 януари до 30 юни от текущата година. Съгласно т. 8 от Приложение № 1, в срок до 2 месеца от влизане в сила на разрешението, организацията по оползотворяване представя на министъра на околната среда и водите сключените по т. 5 и т. 7 договори. Към договорите по т. 5 задължително се прилага и разрешението за въвеждане в експлоатация на инсталацията. По силата на т. 9 от Приложение № 1, в срок до 1 месец от сключване на анекси към съществуващите договори или сключване на нови договори по т. 5 и т. 7 или анекси към тях, документите се представят на министъра на околната среда и водите. Контролът по управлението на отпадъците е нормативно регламентиран в раздел Пети от ЗУО. Задължението за подаване на договори и анекси по т. 9 (в 1-месечен срок от сключването им) дава възможност за текущ контрол, а задължението по т. 7 (два пъти годишно) - дава обобщена информация. В обжалваната т. 10 от Приложение № 1 е регламентирано условието, в срок до 25 - число на месеца, организацията по оползотворяване да представя на министъра на околната среда и водите справка-декларация за количествата масла, пуснати на пазара от нейните членове през предходния месец, за които организацията е начислила дължими възнаграждения, тоест изисква се информация само за онези количества, които са отчетени от организацията и последната е начислила възнаграждения за тях, а не по принцип за всички количества масла, които нейните членове пускат на пазара и които по една или друга причина може да не са заявени от организацията. Задължение за проверка на тези количества имат компетентните органи, а не организацията. От анализа на текста се установява, че се изисква информация за "количеството на изнесените/изпратените масла за предходния месец, за което е възстановено възнаграждение от организацията", т. е. предметния обхват на условието обхваща информация, с която организацията разполага. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че със задължението по т. 11 от Приложение № 1 се изисква представянето на информация за дейността на друго дружество. Организацията е сключила договори с тези лица и чрез тях и тяхната дейност изпълнява поетите задължения за оползотворяване съгласно ЗУО и договорите със задължените лица. Ангажимент на организацията е да докаже, че тези лица (притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО) изпълняват задълженията си по сключените договори и осъществяват възложеното им задължение за оползотворяване в съответствие със ЗУО. Изискването по т. 11 се отнася за получаването на информация за количествата, които са предадени от името и за сметка на организацията за оползотворяване, а не изобщо за количествата, предмет на дейността на лицата с документ по чл. 35 от ЗУО. Подаването на тази информация е свързана с текущия контрол върху изпълнението на целите по оползотворяване, който е не само сред правомощията на министъра на околната среда и водите, но е и негово задължение. Необосновани са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на т. 13 от Приложение № 1 относно ограничаване на местата, от които да се събират отработени масла, които да служат за изпълнение целта на Организацията по чл. 8 НОМОН. В т. 13 органът установява, че за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по чл. 8 от НОМОН следва да се събират само отработени масла, образувани по местата посочени в чл. 19, т. 1, 2 и 3 НОМОН. Съгласно чл. 19 НОМОН, организациите по оползотворяване на отработени масла и лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, създават системи за разделно събиране и оползотворяване на отработени масла, които осигуряват: 1. разделно събиране на маслата, образувани в автосервизи при смяна на масла; 2. разделно събиране на отработените масла от местата за смяна на масла по чл. 39, ал. 1, т. 1; 3. разделно събиране на отработените масла, които се образуват от експлоатацията на техника и оборудване, от площадките за предварително съхраняване; 4. предаването на събраните по т. 1, 2 и 3 отработени масла на съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отработени масла, в случай че техническите, икономическите и организационните условия не позволяват тяхното оползотворяване. Текстът на т. 13 от разрешението само преповтаря разпоредбата на чл. 19 НОМОН, т. е. организациите и досега е следвало да събират отработени масла само от тези места. Разпоредбата на т. 4 на чл. 19 от Наредбата се отнася само до "предаването" на отпадъците за оползотворяване/обезвреждане поради което не е посочена в т. 13, която обхваща хипотезата на "събиране" на отпадъци. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че условие 13 от Приложение № 1 не преповтаря, а всъщност противоречи на нормата на чл. 19 НОМОН. Обжалваното условие в т. 15 от Приложение № 1, установява задължение в срок до 31 януари организацията по оползотворяване да представи на министъра на околната среда и водите списък, съдържащ размера на възнагражденията на всеки от членовете си за текущата година. С т. 15 не се нарушава принципа на свобода при договаряне, а само се изисква информация за формираните възнаграждения, с оглед проверка дали формираните приходи осигуряват финансова обезпеченост на програмата по чл. 53 от ЗУО и на фактическото изпълнение на целта по оползотворяване. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предпоставките предвидени в ЗУО и НОМОН при продължаване срока на действие на Решение № ООп-ОМ-04-00/05.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите, за което е издадено Решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г. на министъра на околната среда и водите, в обжалваната част по т. 2 досежно измененията в условията по т. т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от Приложение № 1 са осъществени при правилно приложение на материалния закон. Решението е издадено в границите на компетентност на органа, при спазване изискванията за форма на административнопроизводствените правила, както и целта на закона - да регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Е. О." АД следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, тричленен състав,