Решение № 6320 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2013 г.

Решение № 6320 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Геи Санка Лидия, гражданка на Кот дТИвоар, срещу решение № 3844 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2618/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Геи Санка Лидия срещу решение № 272 от 22.02.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изложените от жалбоподателката причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от проведените интервюта, спрямо нея не били предприемани действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Нямало данни чужденката да е осъждана и арестувана в Кот дТИвоар, същата не била посочила да има проблеми с властите в страната. Упражненото от неизвестни лица спрямо нея насилие било по време на кризата в държавата й по произход след президентските избори през октомври - ноември 2011 г. Впоследствие обаче била живяла в столицата на страната, като по време на престоя си там нямала проблеми. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Съдът е констатирал и несъответствия в бежанската история на търсещата закрила, които разколебавали достоверността на съдържащите се в нея твърдения. Според съда не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Нямало данни Геи Санка Лидия да е получавала лични заплахи срещу живота и личността си. Упражненото спрямо нея и семейството й насилие, каквото се твърдяло в бежанската история на чужденката, не било свързано с личното й качество, а с кризата с държавата на произход в следизборния период след декември 2010 г. и проявите на насилие на двете враждуващи страни спрямо местното население. Първоинстанционният съд е анализирал и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Позовал се е на информацията, съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-363/17.01.2013 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, като въз основа на нея е приел, че не може обстановката в Кот дТИвоар да се определи като състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на тази информация, въпреки оценяването на положението в някои части на страната като несигурно и напрегнато, не следвало насилието там да се определя като безогледно. Атаките, насочени срещу националните сили за сигурност в страната били спорадични актове на насилие и като такива не можели да се оценят като въоръжен конфликт. В Кот дТИвоар възниквали ограничени инциденти, които имали определени цели, но не били в състояние да предизвикат масов ефект. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателката при интервютата й в ДАБ не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава, е базиран на преживяното от нея насилие, което твърди в проведените пред административния орган интервюта, което, както правилно съдът е приел, не спада към визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Търсещата закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Кот дТИвоар. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Кот дТИвоар, съдържаща се в представената по преписката справка от 17.01.2013 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,