Решение № 10793 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2010 г.

Решение № 10793 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5985/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България" гр. Пловдив против Решение № 322/23.03.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-725/2009 г., в частта, с която е прието за установено, че не е налице неизпълнение на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК от страна на "Международен Панаир Пловдив" АД (МПП), във връзка с определената цена за право на изграждане на Международния технически панаир (МТП) 2008 г.; че не е налице неизпълнение на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК от страна на МПП, във връзка с определената цена за право на изграждане на Международния технически панаир 2009 г., съгласно Общи условия (ОУ) за участие в международните панаири и изложби в Пловдив през 2009 г. и Тарифа за участници в МТП 2009 г., приети с Решение на съвета на директорите на МПП по протокол от 08.12.2008 г.; че не е извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на МПП, във връзка с определените цени на услугите "право на изграждане" и "извънредно работно време" на проявите "Медикус, Денто, Галения", Специализирана изложба за спа и уелнес туризъм, "Цветна есен", "Зоо ревю", Италиански фестивал на красотата и прическите и Коледен базар през 2009 г. и че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на МПП, във връзка с отстъпките за заявена нето изложбена площ, предоставяни на изложителите на МТП 2009 г. Твърди се, че решението е неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Международен Панаир Пловдив" АД, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания административен акт, КЗК е установила, че не е налице неизпълнение на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК от страна на "Международен Панаир Пловдив" АД (МПП), във връзка с определената цена за право на изграждане на Международния технически панаир (МТП) 2008 г.; че не е налице неизпълнение на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК от страна на МПП, във връзка с определената цена за право на изграждане на Международния технически панаир 2009 г., съгласно Общи условия (ОУ) за участие в международните панаири и изложби в Пловдив през 2009 г. и Тарифа за участници в МТП 2009 г., приети с Решение на съвета на директорите на МПП по протокол от 08.12.2008 г.; че не е извършено нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на МПП, във връзка с определените цени на услугите "право на изграждане" и "извънредно работно време" на проявите "Медикус, Денто, Галения", Специализирана изложба за спа и уелнес туризъм, "Цветна есен", "Зоо ревю", Италиански фестивал на красотата и прическите и Коледен базар през 2009 г. и че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на МПП, във връзка с отстъпките за заявена нето изложбена площ, предоставяни на изложителите на МТП 2009 г. Производството пред КЗК е образувано по искане на Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България" за установяване на извършено нарушение по чл. 21 и чл. 32, ал. 1 от ЗЗК от страна на МПП, във връзка с определената цена за право на изграждане на МТП 2008 г. и МТП 2009 г.; определената цена за право на изграждане и основателността на определянето на цена на услугата "извънредно работно време" на проявите "Медикус, Денто, Галения", Международен конгрес по възстановителна дентална медицина, Специализирана изложба за спа и уелнес туризъм, "Цветна есен", "Зоо ревю", Италиански фестивал на красотата и прическите, "С. А. С. &С. А. С. I. В" и Коледен базар и отстъпки за заявена изложбена площ и рекламни пакети за МТП 2009 г. След извършеното проучване и идентификация на страните, КЗК е констатирала, МПП притежава качеството предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, а като собственик на панаирното градче е и монополист на пазара на услугите "право на изграждане" и "заверка на проект" за международните технически панаири, провеждани през 2008 г. и 2009 г. Установено е, че МПП АД участва в качеството на доставчик на двата вертикално свързани пазара - на достъп до панаирното градче за външни строителни фирми и на услугата "изграждане на изложбени конструкции" - външните строителни предприятия са зависими от МПП АД, тъй като последното определя условията им за достъп до този пазар. След анализ на събраните доказателства и изследване поведението на МПП АД е отчетено, че последното отново осъществява поведението, предмет на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, изразяващо се в нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, под формата на ценова преса посредством цената на правото на изграждане и цената на услугата "изграждане"/"наем на щанд", предлагани за МТП 2008 г. и МТП 2009 г. Комисията е обосновала своя извод, че първите Общи условия за участие, специални условия и тарифа са приети от МПП АД на 08.12.2008 г., след постановяване, но преди влизане в сила на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК и към момента на приемането им не е налице задължение за МПП АД да съобрази поведението си с цитирания акт на КЗК, който е бил в процес на обжалване, а Общите условия и тарифа са действали до 14.08.2009 г., тъй като от 15.08.2009 г. действат нови такива. КЗК е счела, че МПП АД не притежава господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на пазара на услуги, предоставящи достъп на строителни предприятия до панаири и изложения с оглед извършване на дейността им по изграждане на изложбени конструкции и разпоредбите на чл. 21 от ЗЗК са неприложими спрямо поведението на предприятието на този пазар. Изводите на КЗК относно липсата на извършено нарушение по чл. 21 и чл. 32 от ЗЗК от страна на заинтересованата страна се подкрепят от доказателствата по делото. Оспореното решение на КЗК има за предмет установяване наличието на хипотезата на чл. 21 и чл. 32 от ЗЗК. Хипотезата на чл. 21, т. 1 от ЗЗК включва извършено действие на предприятие с господстващо положение, което има за цел или резултат увреждане интересите на потребителите, чрез пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 21 от ЗЗК следва да се установи, че субект на деянието е предприятие, да се дефинира съответният пазар, на който то оперира, да се установи, че същото има монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 19 или чл. 20 ЗЗК и да се докаже, че с поведението си адресатът на нормата може да въздейства отрицателно върху конкурентната среда и върху интересите на потребителите, като деянието е съставомерно както при реален, така и при потенциален негативен ефект върху конкуренцията и върху потребителите. Обоснован и съобразен със събраните по делото доказателства е изводът на КЗК, че определянето на цената за правото на изграждане за МТП 2008 г. с Общи условия и тарифа за 2009 г. не представлява неизпълнение на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК. С Решение № 2455/23.02.2009 г. е отхвърлена жалбата срещу Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, а с Решение № 9255/09.07.2009 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила решение № 2455/23.02.2009 г., при което и извършените действия от МПП АД след постановяването на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, но преди влизането му в сила не могат да бъдат определени като неизпълнение на решение, респ. като повторно нарушение. Съгласно чл. 20 от ЗЗК, господстващо е положението на предприятие, което с оглед своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. В случая е установено, че МПП АД не притежава господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на пазара на услуги, предоставящи достъп на строителни предприятия до панаири и изложения с оглед извършване на дейността им по изграждане на изложбени конструкции, при което и поведението на дружеството не е насочено към ограничаване на конкуренцията на този пазар чрез създаване на ценова преса. Анализът на доказателствата по делото налага извод, че в случая не са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 21, т. 1 от ЗЗК. В съответствие със закона и с установените факти административният орган е приел, че не е налице нарушение на чл. 21 от ЗЗК. Събраните по делото доказателства не подкрепят по никакъв начин наведените от жалбоподателя твърдения за нарушение на чл. 21 от ЗЗК. Комисията е обсъдила всички доводи на страните и е изпълнила задължението си за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, поради което приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Административният орган е извършил обстойно и обективно изясняване на случая, като за целта е взел становища, изслушал е страните и е събрал всички възможни доказателства, необходими за правилното решаване на спора. Приетата от него идентификация на страните и фактически обстоятелства напълно кореспондират със събраните данни по преписката. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбата на Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България" е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение