Решение № 5302 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2014 г.

Решение № 5302 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад", подадена чрез ст. юрисконсулт Сирма Кирилова против решение № 865 от 11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3317/2013 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, първи състав, с което е отменено решение към ЕАД№ 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н0012971/20.02.2012., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г., с изх. № 4424-9561/12/01.08.2013 г, на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 218 и чл. 221 от МК / Регламент № 2913/92/ чл. 19 от ЗМ, чл. § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и чл. 54 от ЗДДС, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което по отношение на "Левъл Зет" ЕООД, са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за мито в размер на 27911.86 лв. и ДДС в размер на 206875.19 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд, състав на Осмо отделение да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспореното решение на началника на МП "Варна Запад". Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна формулира чрез адв. Добрев в с. з. съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АС - Варна, както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение след проверка по чл. 218 АПК счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна предвид на следните съображения: С решението си Административен съд-Варна е отменил по жалба на "Левъл Зет" ЕООД решение към ЕАД № 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н0012971/20.02.2012 г., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г., с изх. № 4424-9561/12/01.08.2013 г, на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 218 и чл. 221 от МК / Регламент № 2913/92/ чл. 19 от ЗМ, чл. § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и 54 от ЗДДС, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което по отношение на "Левъл Зет" ЕООД, са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за мито в размер на 27911.86 лв. и ДДС в размер на 206875.19 лв. Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по спора: Осъществен внос от "Левъл Зет" ЕООД на сурови бадеми без черупка и суров шам фастък, от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представените фактури от вносителя "Левъл Зет" ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС. Първоинстанционният съд е конкретизирал основния спорен въпрос между страните - каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н001297/20.02.2012 г., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г., с изх. № 4424-956-1/12/01.08.2013 г. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница - 770225 USD. Отбелязано е, че в оспорваното решение липсват мотиви защо митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази, посочена в представената пред американските митнически органи износна митническа декларация. В производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Установено е, че към отговора с рег. № 4424-956/12/24.06.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение на САЩ не са приложени никакви документи. Липсва подадена износна ЕАД, не са представени никакви допълнителни документи- фактури, опаковъчни листи и др., от които да се установява, че стойността на стоката е тази, която е посочена в износната ЕАД. В отговора единствено е посочен номера на фактурата изпратена от българските митнически власти без да е посочена датата на същата. От отговора на американските митнически власти по никакъв начин не може да се установи дали представената пред тях износна митническа декларация касае процесната стока, по посочените в ЕАД № 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н0012971/20.02.2012 г., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г. Наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в процесните ЕАД не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е било да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Съдът е обсъдил и представените в хода на съдебното производство допълнително доказателства - банково нареждане, суифт за извършено плащане, хронологичен регистър на дружеството за периода на вноса относно извършените счетоводни записвания във връзка с процесния ЕАД, валутен аналитичен регистър на дружеството, извлечение по сметка / л. 596-618 от делото/, от които е установил, че стоката е заведена със стойността по декларацията за внос, съответно същата сума е изплатена и по банков път на продавача. Предвид разпоредбата на чл. 170 от АПК, задължаваща административният орган да докаже всички предпоставки за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият съд е приел, че митническата стойност в обжалвания митнически акт е неправилно определена, тъй като не са представени доказателства, установяващи, че митническата стойност е в размера, приет в оспорения акт. С оглед на цитираните аргументи административният съд е отменил процесното митническо решение като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда, твърдейки, че действителната договорена стойност е тази, установена при запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация. Настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни предвид следното: В случая спор по фактите липсва, същите са установени правилно от административния съд. Спорът е досежно действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет" ЕООД стока - дали сумата, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕА № 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н0012971/20.02.2012 г., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г., или сумата 770225 USD, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Не е спорно, че отговорът на митническата администрация на САЩ, обективиран в писмо рег. № 4424-956/12/24.06.2013 г., представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 770225 щ. д. е действителната пазарна стойност на внесената стока и тя следва да бъде възприета като митническа облагаема стойност. Както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи, без обвързваща съда доказателствена сила, поради което посочването на различна цена на стоката във всяка една от декларациите, обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В оспорения митнически акт липсват такива мотиви, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса /Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация липсват приложени писмени доказателства, а само е посочвено каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД, което не съставлява информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Въз основа преценка на представените по делото от дружеството писмени доказателства, /неоспорени от представителя на митническата администрация/, правилно административният съд е приел, че вносителят е заплатил за стоката цената, която е посочена в ЕАД № 11BG002002Н0014168/22.02.2011 г., 11BG002002Н0020828/23.02.2011 г., 11BG002002Н0026022/08.04.2011 г., 11BG002002Н0029995/21.04.2011 г., 12BG002002Н0007059/25.01.2012 г., 12BG002002Н0012971/20.02.2012 г., 12BG002002Н0016664/01.03.2012 г., като административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. Съдържащите се в касационната жалба доводи относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се отразят като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касатора основания. Разноски: С оглед на резултата по спора, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 11706 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.04.2015 г., фактура № 1163 от 08.04.2015 г. и извлечение от банкова сметка. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,