Решение № 4524 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2008 г.

Решение № 4524 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община - район Слатина срещу решение № 109/20.03.2008 г., постановено от Административен съд София град по адм. № 4110/2007 г. Навеждат се доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като решението било постановено при неправилна преценка на доказателствата и непълнота на такива. Ответник по жалбата е ЕТ "Радо Радослав Марковски", който в писмено становище я оспорва. Заинтересованата страна не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него съдът е констатирал поредица процедурни нарушения при провеждане на конкурса, които са съществени и са довели до опорочаване на крайния резултат, поради което правилно е отменил заповедта на кмета, с която жалбоподателят, ответник в касацията е отстранен от конкурса за предоставяне под наем на стол и бюфет и със същата е определен и участника, който го е спечелил. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. При преценката й по същество Върховният административен съд установи следното : Ответникът в настоящето производство - ЕТ "Радо-Радослав Марковски" София е сезирал Административния съд София град с жалба срещу заповед на кмета на Столична община район Слатина, с която е отстранен като участник в конкурса за отдаване под наем на ученически стол, тъй като е бил неизправен по отношение район Слатина, след като не е заплатил дължими от него суми за наем. Със същата заповед неправилно бил определен за спечелил конкурса участник фирма "МИП-2000" ООД. Съдът е приел, че при издаване на заповедта са нарушени множество съществени процесуално правни норми, установени в АПК, Закона за общинската собственост и Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, поради което същата е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 от АПК и като такава я отменил. Посочено е, че в решението за откриване на процедурата не се съдържа началната конкурсна цена, а това е сторено едва в документацията. Освен това при определянето й в последствие не са спазени нормативните изисквания. Посочено било, че обявената цена е определена на основание чл. 41, ал. 3 във връзка с чл. 43 от Наредбата за базисните цени на недвижимите имоти на СО, които уреждат определянето на наемната цена за жилищни помещения в общежития, което става от ръководителите на ведомствата, които ги стопанисват. Според чл. 41, ал. 3 от Наредбата при провеждане на такива конкурси следвало да се приложи не реда за определяне наемна цена на жилища в общежитие, а минималната наемна цена за социални, здравни и други подобни нужди, предвиден в чл. 47 от същата наредба. Освен това бил нарушен и чл. 28, ал. 1 от НУРПТК - обявяването на конкурса да стане най-малко тридесет дни преди датата на провеждането му. Като особено съществено процесуално нарушение било констатирано, въз основа протоколите на комисията, че жалбоподателят е отстранен от процедурата едва след отваряне на ценовите оферти. В тази връзка е отразено, че обстоятелствата, поради които той е отстранен не биха могли да се съдържат в плика, сдържащ цената. При това в документацията относно необходимите документи не се съдържало изискване за представяне на такъв за липса на задължения освен свързани с данъчни. За нарушение е прието и включването на текст, според който не се допуска до участие в конкурса участник, когато се установи, че той е лице, неизправно по правоотношение със Столична община или неин район, тъй като това е в противоречие с чл. 27 от Наредбата. От това е направен и извод, че отстраняването на жалбоподателя от процедурата е без правно основание, а посоченото фактическо било незаконосъобразно, след като не е включено в конкурсната документация. Касаторът оспорва констатациите и направените въз основа на тях изводи от съда. Аргументира се с това, че, нито жалбоподателят, нито първоинстанционният съд са искали от него като ответник по първоначалната жалба да представи доказателства за съществуването на наемно правоотношение между района и самия жалбоподател, от което произтичало и неговото задължение към района като неизправна страна по договор за наем, което е един от основните мотиви за отмяна на заповедта. В подкрепа на това представя договора за наем, сключен с жалбоподателя през 2001 г. и 5 допълнителни споразумения, както и анекс от 17.09.2007 г., с които се установявало наличието на наемно правоотношение с жалбоподателя към момента на подаване на документите за участие в конкурса. Именно поради това се твърди, че той е бил неизправен. При това сам жалбоподателят е имал възможност, но не е сторил това, да докаже, че не е неизправен платец. Изводите на касатора са неоснователни и не могат да бъдат възприети, тъй като са в противоречие с данните по делото и относимите към тях правни норми. Решаващият съд обосновано е приел, че отстраняването на участника от конкурса по причини, които не са изрично заложени като условия за участие в конкурса е незаконосъобразно, поради което същият неправилно е отстранен. При това отстраняването му от процедурата е станало в един по-късен момент, едва при отваряне на плика с ценовите оферти, което е в противоречие с чл. 27, ал. 2 от Наредбата, обстоятелство, което не се отрича и коментира в касационната жалба. Действително в Наредбата не е посочено като условие за отстраняване от участие съществуването на задължение, за каквото твърди касаторът, поради което съдът правилно е приел, че отстраняването е лишено от законно основание. От съществено значение за направения извод за незаконосъобразност на оспорената заповед са констатираните от съда поредица от процедурни нарушения, които не са опровергани в касацията и които безспорно са довели до опорочаване и на крайния извод, при издаване на заповедта. Изложените в тази връзка констатации на съда не се налага да бъдат повтаряни и обсъждани, след като не са опровергани. Върховният административен съд напълно споделя съображенията на Административния съд, мотивирали го да отмени оспорената заповед. И тъй като като решението му е съобразено с констатациите за нарушения, които не се опровергават, същото е законосъобразно. Твърдяните касационни доводи не са установени и решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение