Решение № 5144 от 16.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез пълномощника юрк. Т. Василева, срещу Решение 379/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 1171/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на М. Петкова е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-260-6500/8783#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Макар и да не са изрично формулирани, в касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, според който актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила поради неизясняване на фактическата обстановка. Счита, че по делото безспорно е доказано, че площите, по отношение на които са отпуснати средства, не отговарят на изискването да бъдат годни за производство през цялата година. Въвежда твърдение, че от разменената със земеделския производител кореспонденция, последният е могъл да достигне до извод, че изплатената му помощ е недължима. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против акта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът М. Петкова, чрез пълномощника адв. М. Стоянова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е бил АУПДВ 02-260-6500/8783#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който по отношение на М. Петкова е определено публично държавно вземане в общ размер на 23 480,43 лв., представляващо недължимо платени суми по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (СЗ ДККП) и по схема за обвързано плащане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ КЛЧ). В хода на административното производство е установено, че на 10.04.2020 г. М. Петкова е подала общо заявление за подпомагане за 2020 г. (л. 43), с което са заявени за подпомагане следните мерки и схеми: СЕПП; СПП; ЗДП; МЗС; СЗ ДККП; СЗ КЛЧ; СЗ МЗДП; СПК; ПНДП; ПНДЖ 3; Мярка 10; Мярка 12; Подмярка 13.2/НР2 и Подмярка 13.3/НРЗ. В периода 23.06.2020 г. 08.07.2020 г. е извършена проверка на място, за което е съставен доклад за проверка на площи (л. 14 18). По време на проверката е избран за проверка земеделски парцел композитен номер 55748-301-4-2, заявен по схема СЗ ДККП, с декларирана култура краставици на открито, като в доклада е отразено: Парцелът е обходен и границите са потвърдени. Към момента на проверката парцелът е засят със заявената култура. Посевът е в стадий на поникване, като не е поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не предполага получаване на минималния изискуем добив от площите. На парцела няма изградена система за напояване. При декларирана площ 3.67 ха при проверката е установена площ 3.67 ха. В графа Допълнителен контрол е посочено, че парцелът е недопустим по заявената схема за обвързано подпомагане. По отношение на парцел с номер 55748-304-1-3 с декларирана култура краставици на открито, с декларирана и установена при проверката площ 3.07 ха, в графа Допълнителен контрол също е посочено, че парцелът е недопустим по заявената схема за обвързано подпомагане. По отношение на земеделски парцел композитен номер 55748-87-2-1, заявен по схема СЗ - КЛЧ и избран за проверка, с декларирана и установена площ 0.71 ха, с декларирана култура картофи, е вписана забележка: Към момента на проверката парцелът е обработен. Има наличие на заплевеляване, като тревата е обхванала по-голямата част от парцела. На места са установени единични растения от култура картоф. Броят им отнесен към площта на заявения парцел е под необходимия брой растения на единица площ, от която да може да бъде получен изискуемия за схемата добив. Поради тази причина е недопустим по схемата. По отношение на земеделски парцел композитен номер 55748-98-2-1, заявен по схема СЗ КЛЧ, с декларирана и установена площ 2.82 ха, с декларирана култура лук, е вписана забележка: Към момента на проверката парцелът е изоран. След обследване на парцела се установи, че на места има единични дребни глави лук, в количество и разположение, което не е достатъчно, за да се направи заключение, че парцелът е бил рекултиран и от него е получен изискуемия за схемата добив. Поради тази причина площта е недопустима за подпомагане. В графата обобщени резултати е посочено, че при декларирана площ 4.67 ха по схема СЗ - КЛЧ, установената площ е 1.14 ха, а при декларирана площ 6.74 ха по схема СЗ - ДККП, установената площ е 0.00 ха. На 28.07.2020 г. Петкова е подала възражение, в което оспорва констатациите на експерта, извършил проверката на място, във връзка с парцелите по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци, като е поискала за извършване на контролна проверка. В периода 04.08.2020 г. 05.08.2020 г. е извършена повторна проверка на място, която не касае процесните схеми (л. 26 л. 28). С Уведомително писмо от 28.08.2020 г. (л. 27) на Зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие лицето е уведомено, че е извършен допълнителен административен преглед на подаденото заявление от Дирекция Технически инспекторат, като в резултат на извършения документален контрол и детайлен преглед на направения снимков материал е установено, че на парцели с композитни номера 55748-98-2-1; 55748-87-2-1; 55748-301-4-2 и 55748-304-1-3, намиращи се в землището на [населено място], общ. Ивайловград, към момента на посещението на място са открити следи от заявените култури, но същите са с недостатъчна гъстота на посева и изоставащо вегетативно развитие, което не предполага минимален добив на хектар. Прието е, че тези парцели не отговаря на изискванията, заложени в правилата за зеленчукопроизводство по схемата за обвързано подпомагане. Потвърдени се като коректни констатациите на експертите от РТИ - Хасково и е прието, че заявените парцели са недопустими по схемата за обвързано производство. С декларации от 07.12.2020 г. (л. 182) и от 12.01.2021 г. (л. 174), подадени по реда на чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г. във връзка със заявените схеми за обвързано подпомагане за зеленчуци, Петкова е представила доказателства за реализация на произведената продукция. С уведомително писмо от 21.05.2021 г. (л. 32), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК Петкова е уведомена, че се открива производство по издаване на АУПДВ с оглед установените недопустими за подпомагане площи. Под опис (л. 210) от страна на Петкова са представени фактури, данъчна декларация, дневници за извършените обработки и проведени химични обработки и употребени торове и снимков материал. В хода на съдебното производство са изслушани двама свидетели Д. И. Митев, който заявява, че е закупувал продукция от Петкова, и Г. А. Чобанов, който е помагал на земеделския стопанин в отглеждането на зеленчуците. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на АУПДВ поради неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като го е отменил. Изложени са мотиви, че в нарушение на чл. 35 от АПК органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията на лицето. Прието е също, че издаденият АУПДВ противоречи на чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 3/17.02.2005 г., тъй като са налице доказателства за произведена и реализирана продукция, като административният орган не е извършил преценка дали количествата надвишават минимално предвидените при извършване на проверката за допустимост на заявените площи. На следващо място, според съда, АУПДВ е лишен от мотиви по същество в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че е налице противоречие между уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане (л. 308), което е предмет на отделно съдебно оспорване към момента на постановяване на процесното решение, и сумите, посочени в АУПДВ. Установено е също, че органът не е обсъдил наличието на хипотезата на член 7, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на ЕК, касаещо допусната грешка при извършване на плащането. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а според чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. В конкретния случай следва да бъдат споделени изводите на съда, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, включително при необсъджане възраженията на лицето и при пълно игнориране на представените доказателства, задължението за което тежи на административния орган с оглед принципа за служебното начало. Нито в самия АУПДВ, нито в някое от съдържащите се в преписката уведомителни писма органът не е обсъдил въведените възражения и представените доказателства относно закупената, засята и реализирана продукция, а единствено се е позовал на установеното при извършената на място проверка. Отделно от това в доклада за извършената проверка и в докладната записка, съставена въз основа на него, са изложени твърдения, почиващи изцяло на предположения, според които не може да се установи дали ще бъдат спазени агротехническите мероприятия. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила се явяват съществени, тъй като, ако органът беше установил фактическата обстановка преди издаване на акта, включително беше обсъдил въведените възражения и представените доказателства, резултатът би бил различен. Поради допуснатите производствени нарушения се е стигнало и до нарушение на материалния закон, тъй като от представените доказателства следва извод за допустимост за финансиране на заявените площи в съответствие с чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 3/17.02.2005 г. Правилно съдът е съобразил и че доколкото актът е мотивиран с допусната техническа грешка органът е следвало да изложи мотиви в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, който предвижда, че задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, според който в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В процесния случай актът е мотивиран с технически пропуск при извършване на калкулациите по СЗ - ДККП и СЗ - КЛЧ, като е посочено, че недопустимостта на изброените парцели не е била взета предвид, но липсват конкретни мотиви, от които да се установи, че грешката е била очевидна за бенефициера и същият дължи възстановяване на неправомерно платената му поради грешка сума. Напротив при наличие на доказателства за закупена и реализирана продукция лицето не е в състояние да установи, че се касае за допусната грешка. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което АУПДВ е отменен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 000 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по спора възлиза на 23 480,43 лв., като предвиденият минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения надвишава претендирания по настоящото дело. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение