Решение № 12429 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Стоянов, от гр. Русе, срещу решение 7 от 26.02.2021 г., постановено по адм. дело 360/2020 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора против Областна дирекция на МВР Русе, с адрес гр.Русе, бул.Скобелев 49, представлявана от директора Т. Атанасов, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразните действия на младши инспектор от Второ РУ Русе. С решението касаторът е осъден да заплати на ответника и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Областна дирекция на МВР Русе да му заплати претендираната сума в пълен размер. Иска и направените в производството разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. Стоянов не се явява. Ответната страна, Областна дирекция на МВР Русе, редовно призована, е депозирала писмен отговор на касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание, претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд Русе /АдмС-Русе/ е отхвърлил изцяло предявения от Н. Стоянов, от гр. Русе срещу Областна дирекция на МВР Русе, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразните действия на младши инспектор от Второ РУ Русе. С решението касаторът е осъден да заплати на ответника и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищецът Стоянов е регистриран като едноличен търговец Ниси-Н. Стоянов. В това му качество същият е титуляр на разрешение 191/28.02.2018 г., издадено от Община Русе, за ползване на място на открито върху терен общинска собственост за движение с управлявания от ищеца атракционен влак в Парка на младежта в гр. Русе, с определен в разрешението маршрут. С т.I, 1 от заповед РД-01-143/20.03.2020 г., допълнена със заповед РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на територията на страната са въведени противоепидемични мерки като посещенията на градските паркове и градини се допуска при стриктното спазване на определените в заповедта противоепидемични мерки. На 28.04.2020 г., около 10:50 часа, двама служители на РУ-Русе били изпратени в Младежки парк по сигнал за движещо се в парка атракционно влакче. При пристигане на място същите установили, че влакчето се движи по алеите в парка. След спирането му констатирали, че същото се управлява от ищеца. Установена била и самоличността на возещите се на влака лица. На ищеца Стоянов бил съставен АУАН бл. 162744/28.04.2020 г. за нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, при което той изразил възмущение защо актове не били съставени и на другите намиращи се в парка лица, работещи по озеленяването и поддръжката на парка, както и на тези, работещи по изграждането на паркоместа по ул.Алея Възраждане на територията на парка. В същия ден, около 15:00 часа, при извършен обход с патрулния автомобил двамата полицейски служители отново констатирали, че атракционния влак се движи в парка, който отново бил управляван от ищеца. Установени били и лицата, които се возели на влака. Разпитаният като свидетел по делото полицейски служител Димитров поискал личната карта на ищеца, за да снеме самоличността му с цел изготвяне на АУАН, но ищецът категорично отказал да му я предаде като я държал в ръка от шофьорското място във влакчето. В показанията си Димитров заявил, че физическото предаване на документа за самоличност е необходимо, за да може да бъде извършена проверка за неговата истинност по съдържащите се в него защитни знаци релефни елементи, микротекстове и др. Поради отказа на ищеца да изпълни даденото му устно разпореждане и да предаде личната си карта на място бил повикан и друг полицейски екип, който включвал и свидетелят по делото Ц. Тодоров, като след пристигането му ищецът предал личната си карта на полицай Димитров. От показанията на посочените свидетели и предвид твърденията на самия ищец АдмС-Русе е установил, че отношението към последния е било дължимото и ако е имало повишаване на тон от страна на Димитров, то е било поради носенето на маски и упорития отказ на ищеца да изпълни даденото му разпореждане и да предаде личната си карта на свидетеля. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин и че действията на длъжностното лице, от които ищецът претендира да са настъпили неимуществените вреди, са в рамките на закона, т.е. те не са незаконосъобразни. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, АдмС-Русе е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, събрани свидетелски показания и видеозапис, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни фактически или правни действия от страна на служителите на ОД на МВР-Русе, довели до твърдените вреди за ищеца. Не са доказани нито една от предпоставките за основателност на предявения иск, включително извършването на действия, представляващи полицейско насилие, както и претърпяването от страна на ищеца на описаните неимуществени вреди. АдмС-Русе е направил и подробен анализ на приложимите правни норми, като обосновано е подчертал, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето. Законосъобразността на даденото на ищеца устно разпореждане да предаде личната си карта на полицейския служител Димитров не зависи от семантичното тълкуване на използвания израз и дали представянето включва задължението за фактическото предаване на документа за самоличност на полицейския орган или не. Съвсем правилно съдът е аргументирал необходимостта документът да бъде предаден физически на полицейските органи, за да може да бъде внимателно огледан, включително от различни ъгли и да бъде проверен неговият релеф и останалите, посочени в закона защитни елементи. Тъй като отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това АдмС-Русе правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., доколкото делото не разкрива особена правна и фактическа сложност. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,