Решение № 7573 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение № 10654 от 18.03.2026 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2470 по описа за 2026 г. От мотивите на касационната жалба могат да се направят изводи за твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Към касационната жалба е приложено писмено доказателство - справка относно общото положение в Афганистан с вх. № МД-02-71 от 26.02.2026 г. Ответникът - М. А. Д., чрез процесуалния си представител адв. Т. Илиев, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд София-град. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира касационната жалба, като подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административен съд София – град е сезиран с жалба от М. А. Д., гражданин на Афганистан, против решение № 220/11.02.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците и да върне преписката за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел, че макар административният акт да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след постановяването му са настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, свързани с промяна в обществено-политическата обстановка в държавата по произход на чужденеца. Според съда тези обстоятелства налагат извършването на нова преценка относно наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, която следва да бъде осъществена от компетентния административен орган, поради което е отменил административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на производството по разглеждане на молбата за международна закрила, като на чужденеца е осигурена възможност да изложи всички обстоятелства, на които основава искането си, извършено е интервю по реда на Закона за убежището и бежанците и административният орган е постановил мотивирано решение въз основа на събраните към онзи момент доказателства и актуалната информация за държавата по произход. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че след постановяване на административния акт са настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, които имат отношение към предмета на административното производство и следва да бъдат взети предвид при разрешаването на спора. Независимо че съдебният контрол по правило обхваща законосъобразността на административния акт към момента на неговото издаване, законодателят изрично е предвидил възможност съдът да съобрази и фактите, настъпили до приключване на устните състезания, когато те са от значение за спорното правоотношение. В производствата по Закона за убежището и бежанците актуалното положение в държавата по произход представлява един от основните елементи на преценката относно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Ето защо настъпването след издаването на административния акт на нови обстоятелства, свързани със състоянието на сигурността в държавата по произход, е от естество да обуслови необходимостта от извършване на нова оценка относно наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на международна закрила. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е следвало сам да прецени дали тези нови обстоятелства са достатъчни да обосноват предоставяне или отказ на международна закрила. Подобна преценка предполага упражняване на предоставената със закона специална компетентност на председателя на Държавната агенция за бежанците по чл. 75 ЗУБ, която включва извършване на цялостна индивидуална оценка на молбата въз основа на всички относими факти, включително актуалната информация за държавата по произход към момента на постановяване на решението. Съдът не може да замести административния орган при упражняването на тази специална компетентност. Настъпилите след издаването на административния акт нови факти не могат да бъдат предмет на първоначална административна преценка непосредствено от съда, тъй като това би означавало съдът за първи път да извърши материалноправната оценка, която законът възлага на административния орган. В производството по съдебен контрол съдът следи за законосъобразността на постановения административен акт, но когато след неговото издаване е настъпила съществена промяна във фактическата обстановка, която изисква извършването на нова специализирана административна оценка, съдът не разполага с правомощие да се произнесе вместо компетентния орган по въпроса налице ли са към настоящия момент предпоставките за предоставяне на международна закрила. Именно поради това, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, като е отменил административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне. С това разрешение не се предрешава въпросът дали на чужденеца следва да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, нито се формира задължителен извод относно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Задължението на административния орган е единствено да извърши нова преценка, основана на актуалната към момента на произнасянето информация относно държавата по произход, както и на всички относими към конкретния случай факти и обстоятелства, след което постановеният административен акт ще подлежи на съдебен контрол по общия ред. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, насочени към правилността на извършената с отмененото решение материалноправна преценка относно липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Тези доводи са били относими към фактическата обстановка, съществувала към момента на постановяване на административния акт. След настъпването на новите обстоятелства, съобразени от първоинстанционния съд на основание чл. 142, ал. 2 АПК, законосъобразността на административното решение не може да бъде преценена без предварително компетентният административен орган да извърши нова оценка на молбата за международна закрила при отчитане на актуалната информация относно държавата по произход. Поради това обсъждането от касационната инстанция на материалноправните доводи, изложени в касационната жалба, би означавало съдът да навлезе в преценка, която законът е предоставил най-напред на административния орган. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение