Решение № 7266 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9414/2019 г.

Решение № 7266 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9414/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Обединена българска банка" АД, подадена чрез процесуален представител адв. Колева срещу решение № 4014 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1106/2019 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което e отхвърлена жалбата на дружеството срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г., на Кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. по заявление с вх. № СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за установено, че дължимото парично обезщетение е преведено в цялост по сметка на собственика на отчуждения имот, поради което в противоречие на материалния закон е отхвърлил жалбата на дружеството. Посочва се, че сумата, представляваща дължимия данък върху добавената стойност (ДДС) не е платена от Столична община, поради което е налице неизпълнение по смисъла на чл. 29, ал. 6 от Закона за общинската собственост и съответно заповедта за отчуждаване следва да бъде отменена. Прави се искане за отмяна на оспорваното съдебно решение и решаване на спора по същество или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът - Кмета на Столична община, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли оспореното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Обединена българска банка" АД срещу изричен отказ изх. № СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г. на Кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот №СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. по заявление с вх. №СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност. При издаването на отказа са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт, като не са установени и допуснати съществени нарушения на производствените правила. По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 29, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица. В тази връзка, считано от 23.05.2018 г. е настъпил транслативният ефект и отчужденият поземлен имот, заедно с построените в него сгради, представляват публична общинска собственост. При наличието на окончателно определен размер на равностойно парично обезщетение, преведен по сметка на собственика по-малко от два месеца след влизане в сила на съдебното решение, искането на "Обединена българска банка" АД за отмяна за заповедта за отчуждаване се явява неоснователно и правилно е постановен и обжалвания изричен отказ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи че съдът неправилно е приел за установено, че дължимото парично обезщетение е преведено в цялост по сметка на собственика на отчуждения имот, поради което в противоречие на материалния закон е отхвърлил жалбата на дружеството. Видно от представените по делото доказателства със заповед № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. на кмета на Столична община на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС е наредено отчуждаването на процесния поземлен имот, заедно с находящите се в този поземлен имот сгради във връзка с реализацията на обект: "Разширение на гробищен парк, съгласно действащ ПУП, одобрен със заповед №РД-09-50-1509/23.11.2007 г. на Главен архитект на София, предвиждащ изграждане на обект публична общинска собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. С Решение № 1958 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 14237/2017 г. по описа на Административен съд София-град, 23 с-в, съдът е потвърдил отчуждаването и е определил окончателен размер на равностойно парично обезщетение за сумата от 2 415 460. 00 лв. Сумата 2 415 460. 00 лева е преведена с платежно нареждане от 23.05.2018 г. с наредител Столична община в полза на Обединена българска банка, като в основанието е записано отчуждаване на процесния поземлен имот и находящите се в него сгради. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че паричното обезщетение, определено в решението на съда, е преведено от Столична общината по сметка на правоимащото лице, поради което общината е изпълнила своето задължение, произтичащо от съдебното решение. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че заплащането на дължимото обезщетение, в размера определен със съдебното решение, е осъществено на 23.05.2018 г., поради което е настъпил отчуждителния ефект по отношение на Обединена българска банка и съответно не са налице основания за отмяна на заповедта за отчуждаване. Следва изрично да бъде подчертано, че възраженията поставени в касационната жалба, свързани с дължимостта на данък върху добавената стойност, са неотносими към настоящото производство. В този смисъл ако между страните съществува спор относно облагането с ДДС, този спор е предмет на отделно производство, в което да бъдат решени въпросите дали за отчуждаването на процесните имоти се дължи ДДС, по какъв начин следва да бъде начислен и внесен този данък и т. н. По отношение на настоящото дело единственият релевантен въпрос е дали определеното от съда обезщетение е преведено по сметка на собственика на имота в нормативно установения срок по чл. 29, ал. 6 от ЗОС, което както вече бе посочено е изпълнено от Столична община на 23.05.2018 г. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски на Столична община се дължи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК в размер на 100 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение