Решение № 13754 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12648/2014 г.

Решение № 13754 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12648/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 1448 от 18.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3627/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което по жалба на Петър Стефанов Башев от с. Жълтуша, обл. Кърджали е отменен Ревизионен акт (РА) № 091300854 от 23.05.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 920 от 29.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 850 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност, немотивираност и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от представените доказателства по делото се установява, че са налице обстоятелства по 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При изготвяне на паричния поток на ревизираното лице се установява, че разходите му значително надвишават приходите му. Съдът не е изложил мотиви как събраните по време на съдебното производство доказателства, оборват изводите на органа по приходите по отношение на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е кредитирал свидетелските показания. Неправилен е изводът на съда, че от представените документи по делото не се доказва, че ревизираното лице е развивало търговска дейност като е изкупувало мляко и го е продавало. Неправилно РА е отменен и по отношение на начисления ДДС и осигурителни вноски. Касаторът твърди, че нормата на 124а ДОПК е процесуалноправна. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Петър Стефанов Башев, чрез пълномощника си адв. Митрев, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, при спазване на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 091300854 от 23.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден и изменен с Решение № 920 от 29.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице допълнително е начислен ДДС в размер на 21 078 лв., ведно с прилежащите лихви; допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер на 3 486.64 лв., ведно с прилежащите лихви и за 2009 г. в размер на 183.28 лв., ведно с прилежащите лихви; ДОО за 2008 г и 2009 г. в общ размер на 2 464.20 лв. и лихви в размер на 1 901.56 лв.; ДЗПО - УПФ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 1 017 лв. и лихви в размер на 774.07 лв.; ЗО от 2007 г. до 2010 г. в общ размер на 1 564.80 лв. и лихви в размер на 636.94 лв. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт в обжалваната част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Задълженията за ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираното лице са определени неправилно, тъй като същото не е осъществявало независима икономическа дейност. Съдът е приел е за недоказани основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определянето на задълженията на ревизираното лице по особения ред. Решението е правилно. Въз основа на установената, в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. От представените доказателства е установено, че Петър Башев е подписал договор за изкупуване на мляко в полза на "Рожен милк" ООД със седалище в с. Гълъбово и е изкупувал млякото от името и за сметка на дружеството, а не е осъществявал стопанска дейност за себе си. Физическото лице не е изкупувало мляко за други търговци или производители. От представените касови ордери е установено само предаването на парични суми на жалбоподателя във връзка с договореното изкупуване. Обосновано административният съд е приел, че тези суми не е доказано да представляват цена на доставено от Башев мляко на дружеството. Обосновано, при това, съдът е приел, че като не е извършвало самостоятелна стопанска дейност, за ревизираното лице не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Съдът е кредитирал свидетелските показания на разпитаните свидетели - Сашо Илиев и Венета Георгиева, като е приел, че от тях се установява, че изкупуването на суровото мляко е ставало от двамата съпрузи - Петър и Елка Башеви, а не само от ревизираното лице. По отношение на установените в РА задължения по ЗДДС, административният съд обосновано е приел, че органите по приходите не са доказали първата предпоставка за облагането с косвения данък - извършването на облагаеми доставки от свое име и за своя сметка, както и страни по доставките, вид на стоката, данъчна основа, дата на данъчното събитие, място на изпълнението. Всичките им фактически изводи са изградени единствено на бланков договор за изкупуване на мляко между "Рожен милк " ООД и жалбоподателя, в който дори няма посочена цена на изкупуване на млякото. От съдържанието на договора, преценено в съвкупност с писмените обяснения на физически лица, производители на млякото, се обосновава изводът, че дружеството "Рожен милк " ООД е наело ревизираното физическо лице да изкупува от името на дружеството суровината, като я доставя в определен склад, а последното не е осъществявало самостоятелно търговска дейност по изкупуване и продажба на мляко. Затова незаконосъобразни и необосновани са и изводите на органите по приходите за достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.06.2008 г. Констатациите на ревизионния акт за наличие на укрити приходи от продажби на мляко също не са подкрепени с убедителни доказателства, а това е основанието за извършването на ревизията по особения ред - по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/защото от наличието на основание по т. 7 на ал. 1 на чл. 122, органите по приходите са се отказали с потвърждаващото частично РА решение на ДД"ОДОП"/. Данъчната основа за облагане с преки данъци с РА е определена като разлика между паричните суми по РКО и разходите за изкупуване на млякото, определени на базата на средно-годишна изкупна цена на краве мляко от региони Смолян, Хасково и Кърджали от млекопреработвателни предприятия /а не от физическо лице, осъществяващо самостоятелно търговска дейност/, намалена със задължителните осигурителни вноски. Ревизираното лице е поддържало, че наелата го да изкупува суровината фирма му е плащала само по няколко стотинки на литър мляко, докарано да склад на фирмата. Тежест на органите по приходите е било доказването, както на обстоятелството, че паричните суми по разходните касови ордери представляват цена на доставено мляко, така и максимално достоверен размер на изкупните цени на млякото от производителите в региона. При недоказването на тези обстоятелства, констатациите на РА, макар да е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, не се ползват с презумпция за истинност, защото са необосновани. Изложеното мотивира извод за несъстоятелност на касационните оплаквания за несъобразяване на наличие на основание за провеждане на ревизията по особения ред и за законосъобразно определяне на данъчната основа за облагане. Неоснователно е и оплакванвето за неправилна преценка на гласните доказателства. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и въз основа на свидетелските показания се установява, че ревизираното лице е изкупувало суровото мляко заедно със съпругата си. Това обстоятелство не е и от съществено значение, защото при съвкупната преценка на доказателствата е направен обоснован извод, че не е доказано ревизаното физическо лице да е осъществявало самостоятелно стопанска дейност. Неоснователно, накрая, е оплакването относно приложението на чл. 124а ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за осъществяване на фактическите състави за данъчно облагане, според материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, във връзка с 124а ДОПК съдържа специфични предпоставки за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски по специален ред. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на данъчно задълженото лице да се определя основа по реда на чл. 124а, във връзка чл. 122, ал. 2 ДОПК за установяване на задължителни осигурителни вноски, задължението за които е възникнало преди приемането на нормата. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение