Решение № 5999 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13870/2017 г.

Решение № 5999 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13870/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Сапарева баня, чрез адв. Д. срещу решение № 168 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 112/2017 г. на Административен съд – Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № РД-08-80/28.02.2017 г. на кмета на Община Сапарева баня, ведно със законните последици. Ответникът – Производствено-потребителна земеделска кооперация [ЮЛ], [населено място], чрез адв. Д., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед №РД-08-80/28.02.2017 г. на кмета на Община Сапарева баня, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е наредено на ползвателя земеделска кооперация [ЮЛ], [населено място], да премахне селскостопанска сграда, състояща се от две части: масивна с гредоред и дървен навес, находяща се в парцел [номер] по парцеларния план на [населено място], поземлен имот №[номер] по КВС на [населено място]. Прието е, че заповедта е издадена при спазена административна процедура и от компетентния орган, но срещу ненадлежен адресат - ползвател, а не собственик на разпоредената за премахване сграда. Освен това не е изследвана възможността за заздравяване на сградата, каквато възможност съществува, според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обсъдени са подробно представените по делото доказателства за статута от фактическа и правна страна на процесната селскостопанска сграда, с предназначение "кантар за мобилни товари". Взето е предвид и безспорното обстоятелство, визирано в самата заповед, че нейния адресат земеделска кооперация [ЮЛ], [населено място] е ползвател по силата на протокол от 31.03.1998 г. на Ликвидационния съвет на кметство [населено място] и решение № 5/21.05.1998 г. на Общински съвет – Сапарева баня, посочени в разпоредителната част на заповедта. Представеният в хода на процеса нотариален акт №[номер], том ІІ, рег. №[номер], нот. дело № 181/2017 г. за собственост на недвижими имоти, с който Производствено-потребителна земеделска кооперация [ЮЛ] е призната за собственик на недвижими имоти в [населено място] е възприет като неотносим към правото на собственост на процесната сграда, поради липса на идентичност между процесната сграда и някоя от описаните селскостопански сгради в нот. акт. Освен това е установено, че процесния строеж се намира в поземлен имот №[номер] по КВС на [населено място], съответстващ на парцел [номер] по парцеларния план на [населено място] – стопански двор, а описаната в нотариалния акт сграда /№[номер]/ е в ПИ с №[номер]- [населено място]. Изведен е правният извод, че жалбоподателят е ползвател на строежа и в това си качество не е надлежен адресат на задължението за премахване по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Правилен е извода, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с императивното изискване на предл. 2, ал. 6, чл. 196 от ЗУТ, изискващо сградите да се премахват по реда на чл. 196 във вр. с чл. 195 от ЗУТ само ако няма възможност за тяхното поправяне или заздравяване чрез подмяна на конструктивни елементи - отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, въведена кумулативно, наред с тези, отнасящи се до състоянието на обектите - опасни, застрашени, вредни за здравето, пожароопасни и пр. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че заздравяването на сградата е възможно, но нерентабилно, като финансовата нерентабилност е изцяло в преценката на собственика на сградата, който обаче не е установен по делото и в хода на административното производство. От друга страна по делото са налични данни, че въпросната сграда обслужва "кантар", който функционира и се ползва от правоимащите от селото. Обоснован е и извода за ненадлежен адресат на заповедта по смисъла на чл. 195, ал. 6 във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. В самата заповед, административният орган е приел, че адресата Производствено-потребителна земеделска кооперация [ЮЛ] е ползвател, тъй като видно от приложените по преписката документи и писмен отговор от Министерство на земеделието и храните от 13.01.2017 г. няма категорични данни за собственика на процесната сграда. Представеният в хода на процеса нот. акт №[номер], том ІІ, рег. №[номер], нот. дело № 181/2017 г., освен, че е съставен след датата на издаване на оспорената заповед /29.08.2017 г./, касае собственост върху сгради /стопански/ в поземлен имот с кадастрален №[номер], а процесната постройка е в парцел [номер] по парцеларния план на [населено място] – стопански двор, за който има данни да е идентичен с друг ПИ- №[номер] по КВС на [населено място]. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,