Решение № 13047 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2014 г.

Решение № 13047 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на "Строй финанс" ЕООД, представено от адв. Юлия Вардева и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 6827/13.11.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6116/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2121111029/23.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в частта, с която на "Строй Финанс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит: по фактури № 85/7.09.2010 г. и № 133/1.10.2010 г., издадени от "Строй Инвест 12" ЕООД; по фактура № 400/12.07.2010 г., издадена от "Интерстрой 99" ЕООД, по фактури № 172/22.03.2011 г., № 174/24.03.2011 г. и № 179/28.03.2011 г., издадени от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД, по фактури № 146/12.10.2010 г., № 148/12.10.2010 г., № 179/24.10.2010 г., № 182/27.10.2010 г., № 183/27.10.2010 г., № 184/27.10.2010 г., № 185/27.10.2010 г., № 194/29.10.2010 г., № 210/02.11.2010 г., № 220/8.11.2010 г., № 221/8.11.2010 г., № 230/18.11.2010 г., № 238/22.11.2010 г., № 247/26.11.2010 г., издадени от "Еврострой 10" ЕООД, по фактури № 1039/29.09.2010 г., № 1033/25.06.2010 г. и № 1027/23.06.2010 г., издадени от "Вия къмпани 9" ЕООД, по фактури № 300000015/13.08.2010 г., № 300000016/26.08.2010 г., № 300000033/3.12.2010 г., № 300000034/7.12.2010 г., № 300000035/8.12.2010 г., № 300000036/8.12.2010 г., № 300000037/22.12.2010 г., № 300000040/28.12.2010 г., № 11/23.09.2011 г. № 0700000011/26.01.2011 г. и № 6000000134/25.03.11 г., издадени от "Ореол 2003" ЕООД и е отхвърлена жалбата против РА в останалата част - за установените задължения по ЗДДС заради отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 333/31.05.2010 г., 341/2.06.2010 г., 343/4.06.2010 г., 376/30.06.2010 г., № 389/5.07.2010 г. 392/9.07.2010 г. № 412/23.07.2010 г., издадени от "Интерстрой 99" ЕООД; по фактури № 72/1.02.2011 г., № 73/2.02.2011 г., № 81/4.02.2011 г., № 93/9.2011 г., № 94/11.02.2011 г., № 110/15.02.2011 г., № 111/16.02.2011 г. и № 170/19.03.2011 г., издадени от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД; по фактури № 187/13.09.2010 г., № 191/15.09.2010 г. и № 462/31.01.2011 г., издадени от "Медия Инвест Груп" ЕООД; по фактури № 145/12.01.2010 г., № 147/12.10.2010 г., № 193/29.10.2010 г. и № 259/30.11.2010 г., издадени от "Еврострой 10" ЕООД; по фактури № 1067/23.07.2010 г. № 1076/26.07.2010 г., № 1079/28.07.2010 г. и № 1085/30.07.2010 г., издадени от "Вия къмпани 9" ЕООД и по фактури № 300000017/30.08.2010 г., № 300000032/1.12.2010 г. и № 400000023/23.02.2011 г., издадени от "Ореол 2003" ЕООД. Първият касатор обжалва отхвърлителната, а вторият - отменителната част на решението. Доводите на търговеца са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Сочи писмените доказателствени средства, които според него установяват осъществяването на доставките на стоки и услуги и отправя упреци към преценката им, извършена от съда, за да отрече съществуването на претендираното за тях право на приспадане на данъчен кредит. Органът по приходите пък е несъгласен с фактическите установявания на съда за доставките на строителни услуги и услуги със строителна механизация. Предлага собствена оценка на доказателствените средства и различна от тази на съда интерпретация на фактите, с които обвързва тезата си за отсъствие на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Настоява, че доставчиците не са притежавали ресурс за извършване на услугите. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на атакуваната от него част от съдебния акт и решаване на спора по същество с отмяна/отхвърляне на оспорването на съответната част от РА. Претендират присъждане на разноските за касационната инстанция. Като ответник по касация всеки от касационните жалбоподатели отрича основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Строй Финанс" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 831 785.07 лева и за закъснителна лихва в общ размер 86 464.17 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м. 05.2010 г. до м. 04.2011 г. Основание за разпоредената корекция е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 831 785.07 лева, упражнено по издадени от "Строй Инвест 12" ЕООД с ЕИК 201095409, "Интерстрой 99" ЕООД с ЕИК 200908094, "Еврострой 10" ЕООД с ЕИК 200910405, "Вия Къмпани 9" ЕООД с ЕИК 200716390, "Ореол 2003" ЕООД с ЕИК 103815491, "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД с ЕИК 201259082 и "Медия Инвест Груп" ЕООД с ЕИК 160137570 фактури с предмет СМР и строителни материали. За да откаже на ревизираното лице претендираното от него данъчно предимство, приходната администрация е зачела резултатите от насрещните проверки на доставчиците и е извършила оценка на представените от тях и от РЛ писмени доказателствени средства. Общ за всички доставчици е фактическият извод, че липсват доказателства за материалната, техническата и кадровата им обезпеченост. С това е обосновано отсъствието на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, настъпването данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС и е мотивиран основан на чл. 70, ал. 5 ЗДДС отказ. Към категорията на доказателствено релевантните факти администрацията е отнесла тези на последващата процесните доставки дерегистрация за целите на ДДС на доставчиците и отсъствието на назначени от тях лица по трудово правоотношение. С оспореното решение административният съд е отменил частично РА. Интерпретацията му на фактите и правото е извършена по доставчици и групи доставки. Съдът е разграничил моментите на настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставките на стоки и на услуги. I. Обвързвайки възникването на данъчното събитие при доставката на стоки - строителни материали с преминаването на собствеността от доставчика върху получателя, е приел, че прехвърлянето на правото на собственост е обусловено от индивидуализирането на родово определените вещи чрез определянето им по съгласие на страните или предаване по правилата на чл. 24 ЗЗД. Обсъдени са отразените в заключението на ССЕ счетоводни записвания при получателя, а и при някои от доставчиците. В кръга на установените факти е отнесен този на плащането по доставките. I. 1 Според инстанцията по същество не съществуват информационни източници за времето и мястото на предаването и приемането на стоките - за доставките по фактури № 333/31.05.2010 г., 341/2.06.2010 г., 343/4.06.2010 г., 376/30.06.2010 г. с издател "Интерстрой 99" ЕООД; фактура № 462/31.01.2011 г с издател "Медия Инвест Груп" ЕООД; фактури № 1076/26.07.2010 г., 1085/30.07.2010 г., 1079/28.07.2010 г., 1067/23.07.2010 г. на "Вия Къмпани 9" ЕООД и фактура № 300000032/1.12.2010 г., издадена от "Ореол 2003" ЕООД. I. 2 Съществуващите писмени доказателствени средства не доказват убедително доставките по фактури № 72/1.02.2011 г., № 73/2.02.2011 г., № 81/4.02.2011 г., № 93/9.2011 г., № 94/11.02.2011 г., № 110/15.02.2011 г., № 111/16.02.2011 г. и № 170/19.03.2011 г. с издател "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД; фактури № 193/29.10.2010 г. и № 259/30.11.2010 г. с издател "Еврострой 10" ЕООД. По издадената от "Ореол 2003" ЕООД фактура № 300000017/30.08.2010 г. за заплащане на авансова доставка на материали не били посочени стоките по бъдещата доставка. Съдът е занижил доказателствената стойност на представените за доказване на доставките на стоки от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД протоколи, тъй като не съдържат информация за място и дата на предаването. Отрекъл е да е установено предаването на вещи и по издадените от "Еврострой 10" ЕООД фактури, защото заявките не са подписани. I. 3 Предаването на стоките по издадените от "Вия Къмпани 9" ЕООД фактури № 1027/23.06.2010 г., № 1033/25.06.2010 г. и № 1039/29.09.2010 г. е доказано с приемо-предавателни протоколи. II. За всички доставки на услуги съдът е отказал да възприеме основният довод на органите по приходите за значението на недоказаната кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците без да е установено, че сделките, за които е упражнено правото на приспадане са част от данъчна измама и наличието на обективни данни за познанието на данъчнозадълженото лице за участието на издателя на фактурата или на другите стопански субекти нагоре по веригата в измамата. Дал е предимство при установяванията си на писмените доказателствени средства - договори; протоколи; счетоводни записвания. II. 1 За доставчика "Строй Инвест 12" ЕООД съдът е установил правната му връзка с жалбоподателя, възникнала от договор от 7.07.2010 г. с предмет извършване на изкопни работи и извозване или насипване на изкопаните земни маси. Този договор следва във времето съглашение на сдружение "МАПА-Дженгиз" и "Строй Финанс" ЕООД за извършване от изпълнителя на изкопни работи и извозване на земни маси. Към договора с доставчика е приложена ценова оферта за изкоп, натоварване, извозване, разбиване и депониране на земни маси в лева за кубичен метър и определено разстоянието в километри и комплексна разценка в района на магистрала "Люлин". Прекият доставчик е ползвал подизпълнители "Ник Строй 08" ЕООД, "Строй Монтаж" ЕООД и "Геоплан БГ" ООД, натоварени с договори от 20.07.2010 г. и от 22.07.2010 г. Предходните доставчици са издали фактури през м. 09.2010 г. с предмет "услуга по договор" без да са посочени договорът и извършеното. За кадровата и техническа обезпеченост на доставчика "Строй инвест 12" ЕООД са представени месечни работни карти за месеци 07, 08 и м. 09.2010 г. на камиони на "Строй инвест 12" с описание автомобила и лицето, което го управлява, на брой курсове по дни в месеца, количество в куб. метри, общо количество и подпис на управляващия МПС и на приелия документа, и свидетелства за регистрация, но без да е установена правна връзка на доставчика и посочените в работните карти автомобили, въз основа на която да ги използва в дейността си, включително за процесните услуги. Управлявалите камионите лица не са били в трудово правоотношение с подизпълнителите. Доказателствени източници за изпълнението на услугите според съда са договора от 7.07.2010 г. и приемо-предавателния протокол от 30.09.2010 г. Доказването не е разколебано от несъответствията в цената на услугите предоставени от РЛ на неговия възложител и цената на получените /получените са с около 30% по скъпи от предоставените/; различните начини на отчитане на изработеното според договора и определянето на сумите за плащане на практика; приключването на договорите с ползваните от прекия доставчик физически лица преди сключването на договора от 7.07.2010 г. Прието е, че отсъствието на икономическа логика при сключването на договора с изпълнителя има отношение към определянето на ДО, а не и към правото на приспадане. При определеността на доставката на услуга е обосновано възникването на изискуемост на данъка и по фактурата за авансово плащане с позоваване на правилото на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. II. 2 Източник на облигацията между "Строй Финанс" ЕООД и "Интерстрой 99" ЕООД е договор за доставка на строителни материали от 10.12.2009 г. С анекс от 31.05.2010 г. към този договор са уговорени услугите, за които са издадени фактури № 389/5.07.2010 г., 392/9.07.2010 г., № 400/12.07.2010 г. и № 412/23.07.2010 г. Възложените са услуги с Багер 3 тонен марка CAT c Кофа 1.63 куб. м, камион самосвал 12 тона и друга техника при необходимост, на обекти, посочени от възложителя. В чл. 3 от анекса е посочено, че услугите ще се извършат на обекти на възложителя - ж. п. линия София-Карлово-Зимница, Мирково-Челопеч-Златица-Пирдоп. С договор от 8.06.2010 г. "Интерстрой 99" ЕООД възлага на "Геоплан БГ" ООД да извърши СМР на обект: ж. п. участък гара Мирково, сп. Челопеч, г. Златица и г. Пирдоп: изкопни работи, изкоп 0.8/04, изкоп под ж. п. линия, наем самосвал, Багер 3 тона и багер Бобкат за срок от 3 месеца. В първоинстанционното решение е приета за изпълнена само услугата предмет на фактура № 400/12.07.2010 г. заради съществуването на протокол обр. 19. Изискванията за технически ръководител на обекта, сертификати, доказателства за собственост на строителната механизация, чието неспазване е установено от заключението на СТЕ, според съда са неотносими към правото на данъчен кредит. Недоказано е изпълнението на услугите по фактури № 392/9.07.2010 г. и 412/23.07.2010 г., доколкото протоколите към тях са без дата, а протоколът към фактура № 389/5.07.2010 г. е с дата година по-късно - 5.07.2011 г. II. 3 Издадените от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД фактури за доставка на услуги № 172/22.03.2011 г., № 174/24.03.2011 г. и № 179/28.03.2011 г. са по договор за СМР от 18.03.2011 г. Съдържанието му включва задължение на изпълнителя за аварийни ремонти на гара Владая. За доказването на услугите са представени приемо-предавателни протоколи към всяка фактура с описание на извършеното, количество, единична цена и стойност и протокол обр. 19 от 28.03.2011 г. към договор от 18.03.2011 г. Съдът е бил убеден от тези доказателствени средства. Убеждението му не е разколебано от заключението на СТЕ, създаващо съмнение относно собствеността и производителността ползвания за услугите багер и неяснотата относно лицата, работили със земекопната техника. Определящо за административния съд е предаването на резултата от строителните услуги и наемането от доставчика на работници и багер. II. 4 Като съответен на закона съдът е определил отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Медия Инвест Груп" ЕООД фактури № 191/15.09.2010 г. с предмет монтаж на траверси, разбиване на бетон, нивелация и др. и фактура № 187/13.09.2010 г. с предмет разбиване на бетон, дебаластиране на стрелка, нивелация, почистване на коловози и др. Обсъдени са относимите доказателствени средства - договор за извършване на СМР от 1.09.2010 г., съгласно който "Медия Инвест Груп" ЕООД се задължава да изпълни СМР на обект: "Ремонт на санитарни ж. п. коловози за организиране и експлоатация на RO-LA превози на гара Свиленград-Пловдив, както и оферта с цена по видове работи. Очакването на съда е и за други освен договорите и фактурите информационни източници за изпълнение на услугите. Съмнения в доказването на доставките са обосновани и с оглед личността на лицето дало обяснения от името на този доставчик. Управителят на дружеството по информацията от Търговския регистър е починал към датата на даване на обясненията. II. 5 Обратно на позицията на органите по приходите, според първостепенния съд по издадените от "Еврострой 10" ЕООД фактури № 146/12.10.2010 г., № 147/12.10.2010 г., № 148/12.10.2010 г., № 179/24.10.2010 г., № 182/27.10.2010 г., № 183/27.10.2010 г., № 184/27.10.2010 г., № 185/27.10.2010 г., № 194/29.10.2010 г., № 210/2.11.2010 г., № 220/8.11.2010 г., № 221/8.11.2010 г., № 230/18.11.2010 г., № 238/22.11.2010 г., № 247/26.11.2010 г. има изпълнение. За тях е уточнен конкретният обект. Резултатът от услугите е предаден с протоколи обр. 19. Изпълнителят е наел машини и работници по граждански договори. Липсата на конкретизация на обектите, на които са извършвани СМР по фактури № 145/12.01.2010 г. и № 147/12.10.2010 г., включително и в протоколите и работните карти към тях е мотивирала отхвърлителното решение в спора за упражненото по тях право на приспадане на данъчен кредит. II. 6 Правото на приспадане на данъчен кредит е признато от АССГ за фактури № 300000015/13.08.2010 г., № 300000016/26.08.2010 г., № 300000033/3.12.2010 г., № 300000034/7.12.2010 г., № 300000035/8.12.2010 г., № 300000036/8.12.2010 г., № 300000037/22.12.2010 г., № 300000040/28.12.2010 г., и фактура 11/23.09.2011 г. № 0700000011/26.01.2011 г., № 6000000134/25.03.11 г., издадени от "Ореол 2003" ЕООД. На заключенията на ССЕ и СТЕ и представените от страните по доставката писмени доказателствени средства е основано установяването за извършено възлагане на съответните строителни услуги, документиране изпълнението им, техническа и кадрова възможност този доставчик да извърши фактурираните услуги. Само за фактура № 400000023/23.02.2011 г., издадена от от "Ореол 2003" ЕООД е отречено доказването да е проведено със способите, уговорени в т. IV, т. 4 от договора от 21.01.2011 г. за обект Радунци-Дъбово. По анекса от 21.02.2011 г., в който са намалени дейностите, които да бъдат изпълнени, е постигнато съгласие извършените видове дейности да се удостоверят с подписването на двустранен приемо-предавателен протокол след приключването им. За конкретните работи протокол не е съставен. Решението е неправилно само в частта разрешаваща спора за съществуването на право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Строй Инвест 12" ЕООД и правилно в останалата част. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Основано на закона е очакването на органите по приходите да са създадени информационни източници за извършването на спорните услуги. Отсъствието на информационни следи за изпълнението препятства формирането на фактически извод за осъществяването на благоприятния за целите на претендираното от ДЗЛ данъчно предимство юридически факт на получаване на услугите. Видът и съдържанието на информационните следи зависят от вида на предоставяните услуги и от активността на страните по доставката. Макар писмените доказателствени средства да предоставят удобството за възприемане на информацията в голяма степен на конкретност и в продължителен период от време /докато съществува документът - носител на информация/, съставяните от страните документи са по хипотеза частни свидетелстващи и диспозитивни, поради което притежават единствено формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, ако са подписани. В обжалваното решение е дадена вяра на отразеното от страните по доставките на услуги в договорите, приемо-предавателните протоколи и протоколите обр. 19, когато съдържат конкретна информация и са датирани. Този подход е съобразен с процесуалните, логическите и опитните правила. Преценката на договорите и протоколите не е извършена изолирано, а чрез съотнасяне с другите доказателствени източници. Така за всички доставки като доказателствено релевантен факт е възприет този на плащането. Ценени са и преките производни доказателствени средства - записите в счетоводството на РЛ. Неправомерно е извършеното от органите по приходите ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ заради недоказан ресурс за изпълнението у доставчика. Липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11 /".... Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател."/. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото се установява, че СМР са извършени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях /така т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11 и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-18/13/. Изпълнението на услугите не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. Като част от данъчна измама следва да се възприемат доставките на услуги от "Строй Инвест 12" ЕООД. Неправилен е изводът на съда, че липсата на икономическа логика от превъзлагането на доставчика на услугите, които жалбоподателят дължи на свой възложител, е от значение само за данъчната основа в хипотезите на чл. 27 ЗДДС. Щом не е логично сключването на неизгоден договор, то е съмнително и той да е изпълнен, а както се прие по-горе изпълнението е релевантно за възникването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Затова са недостоверни създадените за доказване на изпълнението свидетелстващи документи. Убеждаващото им въздействие е намалено и от отразеното в тях отчитане на обем работа по начин различен от уговорения в чл. 3 от договора от 7.07.2010 г. Неоснователни са касационните оплаквания на приходната администрация срещу останалата отменителна част на първоинстанционното решение. Касационната жалба всъщност възсъздава решението на ДДОДОП, постановено при оспорването на РА по административен ред и не отчита детайлизирания подход на съда при преценката на доказателствените средства в контекста на разясненията на СЕС за значението на съмнението чий персонал е изпълнил доставките. Така за доставките от "Интерстрой 99" ЕООД разпоредената отмяна на РА е само относно отказания данъчен кредит по фактура № 400/12.07.2010 г. Установяването за изпълнение на услугата по тази фактура е основано на приетото завършване на услугата със строителна механизация с протокол обр. 19. Определеността на протокола преодолява относителната определеност на услугата по анекса от 31.05.2010 г. Извършването на услугите от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД по № 172/22.03.2011 г., № 174/24.03.2011 г. и № 179/28.03.2011 г. е удостоверено в приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите и протокол обр. 19 от 28.03.2011 г. към договора от 18.03.2011 г. Оценъчната дейност на съда на частните свидетелстващи документи по доставките на "Еврострой 10" ЕООД е съответна на очакванията на ДДОДОП. Протоколите за СМР, в които не са конкретизирани обектите за извършване на услугите не са ценени и е отречено данъчното предимство по фактури № 145/12.01.2010 г. и № 147/12.10.2010 г. За другите фактури, издадени от същия стопански субект, конкретността на протоколите обр. 19 и информацията за наети лица и техника са мотивирали извод, различен от този на органите по приходите. Доставчикът "Вия Къмпани" ЕООД е разполагал счетоводно с наличности от стоките, предмет на доставките му към "Строй Финанс" ЕООД. Предаването на вещите е удостоверено във формата, определена от страните по договора им 1.05.2009 г. Само за фактурите, придружени с приемо-предавателни протоколи, съдът е признал правото на приспадане на данъчен кредит. Неотносими са касационните доводи за кадровата обезпеченост на предходния доставчик и извършените от него счетоводни записвания заради недължимото изследване на произхода на стоката, като условие за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставката й. Неотносими към предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит са доводите по доставките от "Ореол 2003" ЕООД за липса на подадени справки по чл. 73 ЗДДФЛ от изпълнителя за наетите от него по граждански договор лица, както и на декларации по чл. 50 ЗДДФЛ от тези лица за доходите им по гражданските договори. Евентуалното неизпълнение на публичноправните задължения за предоставяне на информация или за деклариране на доходи може да породи правни последици за субектите на задълженията, но не и за трети лица. Неоснователен е и общият довод за кадровата необезпеченост на доставчика. Неоснователна е касационната жалба на "Строй Финанс" ЕООД. Значението на предаването на стоките е в контекста на понятието за доставка на стока, като елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "... дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Затова и съответни на процесуалния закон са изводите на съда, отнасящи в правната сфера на жалбоподателя последиците от непроведеното с убедителността на пълно доказване установяване на придобиването на разпоредителната власт върху стоките по фактурите. Касаторът търговец настоява за съществуването на протоколи за предаване към всяка от фактурите. Първостепенният съд не е възприел наличието на такива за доставките от "Интерстрой 99" ЕООД, "Медия Инвест Груп" ЕООД, "Еврострой 10" ЕООД, за част от доставките на "Вия Къмпани 9" ЕООД и по фактура № 3000000032/1.12.2010 г. на "Ореол 2003" ЕООД. Отчел е липсата на реквизитите дата и място на предаване в протоколите към издадените от "Шугър Бук Интернешънъл" ЕООД фактури. Фактура № 3000000017/30.08.2010 г. е за авансово плащане без да са конкретизирани елементите на бъдещата доставка /не са определени стоките/, поради което ДДС не е изискуем /вж. т. 28 от решението на СЕС по дело С-549/11/, поради което начисляването му по чл. 86, ал. 1 ЗДДС е било недължимо и с арг. от чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит за неправомерно начисления данък не възниква. Общо е оплакването на касатора търговец срещу решението и за трите издадени от "Ореол 2003" ЕООД, макар фактура № 400000023/23.02.2011 г., издадена от от "Ореол 2003" ЕООД да е за услуга за обект Радунци-Дъбово без да е извършено приемането на работите по договора за обекта от 21.01.2011 г. Дължима е отмяна на решението в частта му за отмяна на РА относно определените задължения за ДДС и за закъснителна лихва а в резултат на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 172 000 лева по издадените от "Строй Инвест 12" ЕООД фактури и отхвърляне на оспорването на РА в тази част. В останалата част първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на ДОДОП - София се дължат деловодни разноски в размер 4 250 лева, определен в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение