Решение № 494 от 12.8.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102371/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1003/04.03.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 118/25.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8/2024 г. по описа на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от Н. И. К. срещу Е. М. Г. и К. М. И. положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото. С цитираното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на Н. И. К. срещу Е. М. Г. и К. М. И. за установяване на правото й на собственост по отношение на 1/2 ид. ч. от имота, на основание придобивна давност. Жалбоподателката – ищец по исковете, твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание не взема становище. Ответниците по касация Е. М. Г. и К. М. И. са подали отговор на касационната жалба, като поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. В съдебно заседание не изразяват становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: В исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на майка й през 2004 г. ищцата владее целия имот самостоятелно повече от 15 години. Брат й М. И. М. не се е противопоставял до смъртта си през 2020 г., като до този момент тя е плащала данъците за целия имот. Ответниците са наследници по закон-дъщери на М. И. М.. Същите не са оспорвали правото на собственост на ищцата върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. на основание наследствено правоприемство. Установено е, че майката на ищцата Р. Х. И. и на наследодателя на ответниците е била призната за собственик на процесния имот на основание наследство, делба и давностно владение. Същият е деклариран като съсобствен от Н. К. след смъртта на майка й. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели, като от показанията им се установяват следните факти: Според показанията на свидетелите Г., С. и П., ангажирани от ищцата, след смъртта на майка си тя поддържа имота, грижи се за него. М. М. не е участвал в ремонта му, идвал е на гости веднъж-два пъти в годината, а след като е заминал за Германия го е посещавал само през лятото. стопанисва, ремонтира. Ищцата и брат й са били в добри взаимоотношения. Свидетелят Н., посочен от ответниците, установява, че наследодателят им е посещавал имота през почивните дни, за да свърши „някаква работа“, носил е инструменти. Казвал му е, че има имот, като не е споделял за съществуващ спор. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищцата срещу ответниците положителни установителни искове за собственост върху целия имот на следните придобивни основания: наследствено правоприемство и придобивна давност. В обжалваното въззивно решение е прието, че не е установено манифестиране на намерението за своене на идеалните части на бащата на ответниците, като съдът се е позовал на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. Горното заключение е направено след подробен анализ на гласните доказателства. В обобщение е прието, че исковете за целия имот са неоснователни на въведеното придобивно основание: давност. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта с която съдът се е произнесъл по придобивно основание наследствено правоприемство, като са изложени съображения, че е налице произнасяне свръхпетититум – наследственото правоприемство не е заявено като самостоятелно придобивно основание. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 идеална част от процесния имот. Обжалваното въззивно решение е недопустимо в описаната част, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения иск. Съображенията за това са следните: По отношение на тази идеална част е липсвал правен интерес за ищцата да претендира установяване на правото си на собственост. Нейната принадлежност не е оспорена от ответниците. Претендираното от ищцата право е правото върху притежаваната от ответниците общо 1/2 ид. ч. по силата на наследствено правоприемство от М. И. М., за която се твърди, че е придобита на основание придобивна давност. От твърденията и становищата на страните е видно, че правото на собственост на ищцата за 1/2 ид. ч. от процесния имот не се оспорва от ответниците - те претендират да са собственици общо на 1/2 ид. ч., която ищцата твърди, че е придобила по давност, т. е. за получената по наследство от ищцата 1/2 ид. ч. липсва конкуренция помежду им, съответно липсва и правен спор. С предявения иск ищцата цели да отрече правото на собственост на ответниците, а то е за 1/2 ид. ч. от имота. Затова, за ищцата липсва правен интерес да установява по отношение на ответниците правото си на собственост за 1/2 ид. ч., която е наследила от майка си и за която правото й не се оспорва. Наред с това, с постановения от решаващия съд диспозитив, с който се отхвърля иска й за тази идеална част от имота се получава отричане на правото й на собственост не само за спорната 1/2 ид. ч., която ищцата претендира да е придобила по давност, но и за още 1/2 ид. ч., която не е спорна помежду им. При изследване на активната легитимация на ищцата въззивният съд правилно е приел, че не е въведено като придобивно основание наследственото правоприемство. Същевременно, е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за целия имот, включително и за 1/2 идеална част, притежавана на основание наследствено правоприемство, за установяване принадлежността върху която е липсвал правен интерес. Предвид горното предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за установяване принадлежността на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение подлежат на обезсилване в частта за отхвърляне на иска за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, а производството по делото – на прекратяване в описаната част. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, за установяване правото на собственост на ищцата на основание наследствено правоприемство. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът трябва да заплати на ответниците по жалба направените разноски в касационното производство в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.