Решение № 7738 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2021 г.

Решение № 7738 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С., [ЕГН] от гр. Септември, чрез адв. К., срещу решение № 193/9.03.2021 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм. д. № 1404/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пазарджик да върне иззетото му Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в писмо рег. № 100600-19679 от 27.11.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че Наказателните постановления (НП), макар и правораздавателни актове, при липса на изрично предвиден ред в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), се изпълняват по реда на АПК. С молба вх. № 100600-19271/24.11.2020 година, депозирана в Сектор КАТ – ПП – Пазарджик, г-н С. поискал от органа по изпълнение на административното наказание "лишаване от право на управление на моторно превозно средство" да му върне отнетото със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение от 22.11.2018 година СУМПС поради изтекла давност за изпълнение на наказанието по Наказателно постановление № 18-1030—011062/20.12.2018 година. С писмо рег. № 100600-19679 от 27.11.2020 година Началникът на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пазарджик отказал връщането на СУМПС, без да се произнесе по възражението за давност. Като излага съображения относно начина на броенето на срока по чл. 82 от ЗАНН, касаторът прави искане за отмяна на неправилното съдебно решение и постановяване на друго, с което съдът да прекрати изпълнителното производство поради изтекла давност и да разпореди връщане на иззетото СУМПС. Претендира разноски по делото. Ответникът, Началникът на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пазарджик, чрез главен юрисконсулт К. П. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на Б. С., [ЕГН] от гр. Септември, чрез адв. К.. В жалбата се твърди, че се оспорва отказ на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пазарджик за върне СУМПС на г-н С., който отказ бил обективиран в писмо рег. № 100600-19679 от 27.11.2020 година. Съдът е развил производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Приел е, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Цитирал е разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-157/1.01.2002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като е приел, че СУМПС се връща след изтичане на срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС". В случая СУМПС бил отнет на водача на 22.11.2018 година. Срокът от 24 месеца по НП от 11.12.2018 година изтичал на 22.11.2020 година, а последователно приложеният втори срок по НП от 20.12.2018 година изтичал на 23.11.2022 година. Съдът не е кредитирал възражението на жалбоподателя за изтекла давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН поради липса на бездействие на административния орган. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав прави извод за недопустимост на съдебния акт, при следните изводи от правна страна: От представените по делото доказателства се установява, че СУМПС на молителя С. е отнето със съставяне на АУАН на 22.11.2018 година, като към датата на молбата за връщането му – 24.11.2020 година, СУМПС се държи от ответника на основание претендирано от него влязло в сила Наказателно постановление от 20.12.2018 година. В практиката си ВАС се е произнасял, виж решение по адм. д. № 7505/2017 година по описа на ВАС, че влязлото в сила наказателно постановление представлява изпълнително основание относно наложените с него административни наказания глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена дейност. В конкретната хипотеза се цитират НП № 18-1030-010132/11.12.2018 година, с което на С. са наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, влязло в сила на 11.10.2019 година, както и НП № 18-1030-011062/20.12.2018 година, с което на С. са наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, влязло в сила на 13.12.2019 година. По отношение на наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите които признават това право и контролират упражняването му. В съответствие с чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и да създаде ред за защита на административнонаказаното лице в хода на изпълнението на наказанието лишаване от права. Действията по изпълнение на влязло в сила наказателно постановление се основават на влязъл в сила административен акт. Този акт е административно-наказателен, но смисъла, който законодателят е вложил в израза не дава основание понятието "административен акт" да се тълкува стеснително и да се отнася само до индивидуален, общ или нормативен административен акт. Понятието "административен акт" следва да се разбира като всеки акт на административен орган, тъй като действия в изпълнение на влязъл в сила акт на администрацията са такива, извършени на законно основание. Наказателните постановления, макар и правораздавателни актове, се налагат от административен орган и подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на АПК и последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното следва, че изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва да се извърши по реда на Дял пети от АПК (в този смисъл Решение № 9395/10.07.2018 г. по адм. д. № 3575/2018 г. по описа на ВАС, седмо отделение, Определение № 7787 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2013 г., VII о.). Съгласно чл. 285, ал. 2 АПК давността в изпълнителното производство не се прилага служебно, поради което е нужно длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. В случая именно това е направено с молбата на С. от 24.11.2020 година. В същата той се позовава на чл. 82, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, на чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от същия нормативен акт, поради което следва да се приеме, че прави възражение за давност пред органа по изпълнение на НП в частта досежно наказанието "лишаване от право да управлява МПС". Предявяването на възражение за изтекла давност безспорно е негово право, което той може да не упражни. При изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на изпълнението от страна на компетентния орган. От представеното по делото писмо рег. № 100600-19679/27.11.2020 година на ответника, се установява, че по подаденото възражение е налице изрично произнасяне с отхвърляне. Първоинстанционният съд недопустимо е квалифицирал същото като отказ имащ характер на индивидуален административен акт. Този изричен отказ е във връзка с искане за погасяване по давност на изпълнението на наложените наказания. Тези искания се разглеждат от органа по изпълнение на наказанието в рамките на производството по изпълнение на НП и подлежат по обжалване по реда на чл. 294 и сл. от АПК. В тази насока касационната инстанция прави извод, че АС гр. Пазарджик неправилно е определил предмета на спора, поради което е провел и по различен ред съдебното производство. Редът за разглеждане на жалби срещу индивидуални административни актове е чл. 145 и сл. от АПК, а редът, по който се разглежда жалба против горепосочените актове в рамките на изпълнителното производство по изпълнение на влязло в сила НП е по чл. 294 и сл. АПК. Връщането на СУМПС е последица от прекратяване на изпълнението на цитираните наказателни постановления поради направено възражение за изтекла давност за изпълнение. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по жалбата на Б. С. против отказ на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Пазарджик, обективиран в писмо рег. № 100600-19679 от 27.11.2020 година, да прекрати изпълнителното производство по изпълнение на НП № 18-1030-011062/20.12.2018 година поради изтекла давност за изпълнение на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца", по реда на чл. 294 и сл. АПК. В насока, че органът по изпълнение е компетентен да се произнесе по възражението за давност за изпълнение на наказание по НП по ЗАНН, а действията на органите по изпълнение подлежат на обжалване по реда на съответния процесуален кодекс именно като действия и актове на органи по изпълнението, е и определение на ВАС по адм. д. № 2612/2018 година и други. По искането за разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,