Решение № 14551 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2011 г.

Решение № 14551 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. С решение № 1874 от 20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 7187/2011 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отменил по жалба на Кичка Тонева Петкова от гр. Чирпан заповед № РД - 01 - 950 от 13.09.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане при Министерството на труда и социалната политика, както и заповед № ЧР - 2 - 55 от 15.09.2010 г., на същия директор, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката като директор на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Чирпан, като е осъдил агенцията да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 633 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане при Министерството на труда и социалната политика (АСП). В жалбата се твърди, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата излага доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът - Кичка Тонева Петкова оспорва жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение са отменени заповеди № РД-01-950/13.09.2010 г. и № ЧР-02-55/15.09.2010 г. на изпълнителния директор на АСП, с които съответно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Петкова за длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Чирпан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - дисциплинарно-наказващият орган не е извършил анализ и оценка на събраните доказателства, в това число на обясненията на служителката, не са индивидуализирани нарушенията на служебните задължения по време, място и обстоятелствата, при които са извършени, с което е нарушена разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл при определяне на вида на наказанието. В заключение съдът е приел, че са налице основанията за отмяна на заповед № РД-01-950/13.09.2010 г на изпълнителния директор на по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът само въз основа на ангажираните от жалбоподелката свидетели е приел за установено, че не е налице неизпълнение на служебни задължения, без да бъдат обсъдени останалите събрани по делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, подробно описана в обжалваното решение, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Установено е по делото, че Кичка Тонева Петкова е заемала длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Чирпан. От 06.07.2010 г. до 09.07.2010 г в дирекцията е извършена комплексна проверка, резултатите от която са описани в констативен протокол (лист 15 от делото), изготвен е доклад за установените пропуски в работата на дирекцията, с който ръководителя на Инспектората при АСП е сезирал изпълнителния директор на АСП, поискани са обяснения от Петкова (лист 60 от делото), служителката е отговорила писмено на всички поставени въпроси (лист 66 от делото), а на 24.08.2010 г. е била изслушана по повод констатациите в доклада. Със заповед № РД-01-928/07.09.2010 г. е образувано дисциплинарно производство за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършените нарушения. На 09.09.2010 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол № 6/2010 г. (лист 80 от делото), прието е, че служителката виновно е извършила деяния, описани в 19 точки, квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина, тъй като в качеството си на директор на ДСП - Чирпан не е създала организация за качествено извършване на социална работа и за прилагане на нормативната уредба по социалното подпомагане. Дисциплинарно-наказващият орган е възприел становището на дисциплинарния съвет и дословно го е възпроизвел в мотивите на издадената 13.09.2010 г. заповед, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката. Основният спор между страните се свежда до въпроса налице ли е материално-правното основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на Петкова. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл основанието за налагане на дисциплинарно наказание е виновно нарушение на служебни задължения от страна на служителя, а видовете дисциплинарни наказания са изчерпателно изброени в чл. 90, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗДСл. С ал. 2 на чл. 89 от ЗДСл са изброени някои видове дисциплинарни нарушения. С ал. 2, т. 1 на чл. 89 от ЗДСл, по който текст е квалифицирано поведението на Петкова, е посочено, че дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните задължения. За конкретно нарушени са посочени задълженията на жалбоподателката, залегнали в т. 5.2. и т. 5.6 от длъжностната й характеристика - "организира, ръководи и контролира цялостната дейност по отпускане, изплащане, отказване и прекратяване на социалните помощи, семейните помощи за деца, помощи за социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания и целеви помощи по Закона за закрила на детето" и "отговаря за качеството на извършваната социална работа в дирекцията, следи за своевременното изпълнение на поставените задачи в определените срокове". Съгласно императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното нарушение с датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. При определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е длъжен на обсъди обстоятелствата по чл. 91 от ЗДСл. Правилни и обосновани са изводите на съда, че описаните в заповедта нарушения не отговарят на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - не са конкретизирани с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват. Същите не се обосновават и от обстоятелствената част на акта, която не обсъжда персонални прояви на Петкова, свързани с вземането на конкретни решения, поради което не може да се направи извод, че такива нарушения на служебните задължения действително са допуснати. Обосновани са изводите на първонистнанционния съд, че констатациите на дисциплинарния съвет за допуснати нарушения не са обсъдени в контекста на дадените от служителката обяснения. При липсата на доводи за конкретни действия или бездействия на служителката, насочени към нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, не може да се направи извод, че същата не изпълнява задълженията законосъобразно. Правилни и обосновани са изводите на съда за нарушение на чл. 91 от ЗДСл. Направените в този смисъл касационни възражения са неоснователни. В административния акт липсва каквото и да било обсъждане на обстоятелствата по чл. 91 ЗДСл и преди всичко на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вина и цялостното поведение на служителката. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съответно за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. При постановяването на решението всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и съотносимост. Установените от решаващия съд фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,