Решение № 5401 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 844/2009 г.

Решение № 5401 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 844/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба Васил Николов Паунов от гр. Стара Загора срещу решение № 1174 от 11.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1495 от 2008 г., по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт за начет № 240800049 от 14.05.2008 г. и потвърденото с него Решение № 486 от 01.07.2008 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ" при Централно управление на Национална агенция по приходите - гр. Пловдив. С административния акт е наредено на лицето да възстанови сумата от 7 579, 44 лв., представляваща недължимо платени осигурителни вноски по ДОО за периода от 01.01.2001 г. до 31.10.2003 г. Първоинстанционният съд е осъдил Паунов да заплати на административния орган сумата от 443, 17 лв., представляващи разноски за осъществена юрисконсултска защита. Недоволен от решението на АС - гр. Пловдив, Паунов моли същото да бъде отменено. Навежда доводи, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция ДОУИ" на НАП - гр. Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите на касатора, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Административното производство се е развило въз основа заповед за възлагане на ревизия № 800049 от 22.01.2008 г., издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП - гр. Стара Загора. С нея е възложено да се извърши проверка на Васил Паунов за определяне на задълженията за фонд ДОО и вноски в приход на НЗОК за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г., в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл. 41, ал. 3, т. 2 от КСО. С Ревизионен акт № 240800049 от 14.05.2008 г. длъжностното лице - главен инспектор по приходи към ТД на НАП - гр. Пловдив е установил, че за ревизирания период от време, размерът на задълженията по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 14.05.2008 г., възлизат общо на 2 470,92 лв. Констатирал е, че Паунов е внесъл сумата от 10 050, 36 лв. и следователно лицето е надвнесъл осигурителни вноски, възлизаща на стойност от 7 579,44 лв. С ревизионния акт е наредено да бъде възстановена надвнесената сума. Мотивите си административният орган е изложил в становище, в което се е обосновал, че възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведения - обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, не са доход от трудова дейност и следователно върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски. Пред по-горестоящия административен орган Васил Паунов е оспорил издадения ревизионен акт. С решение № 486 от 01.07.2008 г. Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив е потвърдил акта, както и определените с него суми за възстановяване, представляващи осигурителни вноски за ДОО, в размер на 7 579, 44 лв. За да постанови процесното решение Административен съд - гр. Пловдив е приел, че издаденият административен акт е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Първостепенният съд в мотивите си към оспореното решение е достигнал до извода, че доходът, който се получава от отстъпването на авторски права върху произведения на изкуството и културата за ползването им от трето лице не може да бъде квалифициран като доход от осъществена трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО. Този вид доход е настъпил в патримониума на физическото лице вследствие на ползването на едно право, каквото в случая е създаването на авторско произведение. Настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е законосъобразно и обосновано. Понятието осигурителен доход се използва в Кодекса за социално осигуряване (преди изменението със ЗИД, ДВ, бр. 67/2003 г. - Кодекс за задължително обществено осигуряване). Уреден е в част първа "Държавно обществено осигуряване", глава първа "Общи положения", "Осигурителни вноски и осигурителен доход". С императивната разпоредба на чл. 6 от същия нормативен акт се урежда размерът на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Той се определя като част от осигурителния доход на осигуреното лице. От разпоредбата на ал. 2 на чл. 6 от КСО може да се изведе изводът, че осигурителният доход се начислява не върху трудовото възнаграждение, а върху осигурителния доход, който е доходът от трудовата дейност на осигуреното физическо лице. Законодателят е посочил изчерпателно хипотезите, при които се дължат осигурителни вноски, а именно: всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, включително начислените и неизплатените такива. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените (от тях) брутни месечни възнаграждения. Тази разпоредба има материалноправен характер и е приложима по отношение на всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Начисляването на осигурителните вноски върху целия осигурителен доход, представляващ общият доход на осигуреното лице, отговаря на конституционни принципи в преамбюла на Конституцията (абзац 4) за равенство и справедливост. Иначе би се достигнало до нарушение на тези конституционни принципи, защото получаващият много по-голям доход (от редовна и допълнителна работа) ще прави по-малки осигурителни вноски от този, който реализира по-малък доход единствено от основната си работа.) това е становището в Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. дело 4/2000 г. на Конституционния съд на РБ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 (бр. 20 на ДВ от 26.02.2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски изрично сочи, че осигурителните вноски на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-6 и 8 и ал. 2 КСО се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба осигурителният доход включва всички доходи, възнаграждения и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година. В чл. 2, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт изрично е посочено върху кои средства не се изчисляват и внасят осигурителни вноски и този текст не може да се тълкува разширително. В настоящия случай Васил Паунов е декларирал с подаването на Годишните данъчни декларации по чл. 41 от Закона за облагане на доходите на физическите лица за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. в приложение № 4 (към всяка една от декларациите), че е получил доход от авторски и лицензионни възнаграждения. С подадените коригиращи справки за окончателния размер на осигурителния доход за 2001 г. 2002 г. и 2003 г. е видно, че лицето е внесло осигурителни вноски, явяващи се надвнесени в размер на 7 579, 44 лв. От представените отделни Издателски договори от 07.01.2001 г., 06.05.2001 г., 10.01.2002 г., 18.01.2003 г., 21.01.2003 г. и 04.05.2003 г., физическото лице е отстъпил авторските си права върху учебни тетрадки по безопасност на движението, методически указания, учебни табла, дневници и регистри. По своята правна характеристика те нямат характер на облигационни договори, по смисъла на ЗЗД , защото със сключването им страните не са договорили престиране на конкретен трудов резултат. Паунов е предоставил своето съгласие по силата на процесните договори правото на ползвателите да използват създадените от него произведения при договорените условия и размер на възнаграждение. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Доходът по чл. 6, ал. 2 КСО не обхваща авторските възнаграждения, тъй като последните се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението, респективно изпълнението и са обект на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права. В тази връзка върху доходите, получени от Васил Паунов по договори, сключени за продажба или преотстъпване на авторски права по Закона за авторското право и сродните му права , лицето не дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Следователно правилно Административен съд - гр. Пловдив е приел, че жалбоподателят, сега касатор в настоящото съдебно - административно производство не дължи осигурителни вноски за ДОО върху възнагражденията, получени в резултат на творческата дейност по създаването на произведението, обект на авторското право. Видно от разгледаните по-горе нормативни разпоредби на КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски следва, че авторските възнаграждения не се считат за доход от трудова дейност и не следва да се включват в осигурителния доход от трудова дейност за ДОО, в размер на 7 579, 44 лв. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г. Ето защо, внесените осигурителни вноски за ДОО са недължимо внесени и компетентният административен орган правилно е наредил да бъдат възстановени. Изводът се подкрепя и от обстоятелството, че в представените Годишни данъчни декларации физическото лице не е декларирало доходи от трудова дейност като собственик, респективно съдружник в търговско дружество. Като е достигнал до решаващия извод, че върху възнагражденията, добити от Васил Николов Паунов, в резултат на отстъпени за ползване от трето лице на авторски права като обекти на закрила по Закона за авторското право и сродните му права, не се дължат осигурителни вноски, съставът на Административен съд - гр. Пловдив, е постановил решение, което не страда от сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение: