Решение № 3735 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2013 г.

Решение № 3735 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1381/31.05.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3706/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181200861/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 585/11.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съпоставил съдържанието на всички представени по делото доказателства и е игнорирал липсата на такива за предаване и получаване на стоката, съответно - за превозването й до друга държава-членка и напускането на територията на страната. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Ива Трейдинг" ЕООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ива Трейдинг" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Мария Луиза" № 19, вх. 4, ет. 9, ап. 3 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Балкански. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181200861/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 585/11.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия за данъчните периоди м. май 2009 г. и м. април 2010 г. на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 10 647.85 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2 291.53 лв. по фактура № 10...042/06.04.2010 г. с получател NOVIS S. R. L. и по фактури с номера: 10...4/7.05.09 г., 28/9.05.09 г., 10...06/21.05.09 г. и 10...07/26.05.09 г. с получател ROYAL PLAST COMPANI S. R. L. Органът по приходите е приел, че по изброените фактури не е доказан ВОД. Варненският административен съд е приел, че по фактура № 10...042/6.04.2010 г. с получател NOVIS S. R. L. е доказано осъществяването на ВОД. Представен е транспортен документ ЧМР, в който румънското дружество е посочено като получател на стоките, а мястото на доставяне е на територията на Румъния /Букурещ/. Представената международна товарителница съдържа подпис и печат на доставчика, превозвача и получателя. От страна на превозвача "Ник Транс 2006" ООД са представени тахографски и пътен лист, международна товарителница, квитанции за платени пътни такси. Данните в тези документи съответстват на дадените от представляващия дружеството писмени обяснения в хода на ревизията и от свидетелските показания на свидетеля Петров, който е управлявал МПС. Във връзка с доставките към ROYAL PLAST COMPANI S. R. L. жалбоподателят разполага с две писмени потвърждения от получателя на стоките. От данните по делото се установява, че транспортът е осъществен с превозно, средство, собственост на получателя. Последният потвърждава, че мястото на получаването на стоките е гр. Балотещи, Румъния. Изводът на първоинстанционния съд за това, че е доказано осъществяването на ВОД по фактура № 10...042/6.04.2010 г. с получател NOVIS S. R. L. са правилни и законосъобразни. Конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част не се навеждат в касационната жалба. Не е налице твърдяното от касатора несъответствие в броя на кашоните, посочени във фактурата, и тези, посочени в международната товарителница. Фактурата се намира на л. 451 и в нея е посочен брой кашони 4 824. Международната товарителница се намира на л. 384 и в нея е посочен същият брой кашони - 4 824. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, доказано е и осъществяването на ВОД по фактура № 10.... 4/7.05.09 г. с получател ROYAL PLAST COMPANI S. R. L. Представена е международна товарителница с получател и превозвач ROYAL PLAST COMPANI S. R. L., съдържаща подписи и печати на доставчик, превозвач и получател, видно от която стоката е получена на 9.05.09 г. По делото е представено писмо от Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, видно от което от румънските компетентни органи е удостоверено, че вписаният в товарителницата автомобил с рег. № IF03FDU е собственост на представляващия дружеството - получател. По отношение на същия автомобил от Агенция "Пътна инфраструктура" с писмо изх. № 24-00-927/12.03.2012 г. /л. 446/ е удостоверено, че е напуснал страната през ГКПП Русе - Дунав мост именно на 9.05.09 г. Количествата кашони и брой опаковани храни, посочени във фактурата / л. 418/ съвпадат с тези, вписани в международната товарителница /л. 426/ - 960 кашона, 11 520 броя. Освен това, във фактурата е посочено изрично, че мястото на предаването на стоката е в гр. Русе и същата съдържа подпис и печат на получателя по доставката, удостоверяващ получаването й. В представеното по делото писмено потвърждение от получателя /л. 440/ се посочва, че на 9.05.09 г. със същия рег. № камион е превозена и стоката по фактура № 28/9.05.09 г. Вярно е, че съгласно чл. 45, т. 2, б. "в" от ППЗДДС в действащата към м. май 2009 г. редакция, когато транспортът е извършен от получателя, за доказването на изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка се изисква само писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава-членка, но в случая това писмено потвърждение противоречи на останалите представени документи. Стоките по фактура № 28/9.05.09 г. не фигурират в международната товарителница и няма доказателства за предаването на същите от доставчика на получателя в Русе, за да се направи извод, че са транспортирани от получателя с негов собствен транспорт. Същото се отнася и до стоките по другите две фактури 10...06/21.05.09 г. и 10...07/26.05.09 г. По отношение на тях не се установява предаване от доставчика на получателя в Русе, нито са налице каквито и да било данни /дори и договор/ за това, че същите ще бъдат получени от получателя в складовата база на доставчика на територията на страната и ще бъдат превозени до Румъния с транспорт на получателя. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи транспортиране на тези стоки от получателя. В писменото потвърждение не е посочена дата, на която стоките са транспортирани и разтоварени в Румъния и с него се декларира посоченото обстоятелство на дата, предхождаща датата на фактурата. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав, решението на АС - Варна, в частта му, в която е отменен РА относно допълнително начислен ДДС и лихви по фактура № 28/9.05.09 г., фактури 10...06/21.05.09 г. и 10...07/26.05.09 г. като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В първоинстанционното производство страните не са заявили искания за присъждане на разноски. Ответникът по касация не заявява такова искане и за настоящата съдебна инстанция. На касатора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение