Решение № 10682 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена чрез процесуален представител юрк. Гавазова срещу решение 2287 от 07.04.2021 г., постановено по адм. дело 9939/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Р. Иванов е отменен мълчалив отказ, формиран по заявление на Иванов с вх. 94-4855/14.09.2020 г., подадено на основание § 7 от ПЗР на Закона за държавния служител (ЗДСл) за заемане на предишната си длъжност. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иванов оспорва жалбата в писмен отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното: Няма спор относно установените релевантни за спора факти. Служебното правоотношение на Иванов като ръководител Инспекторат в Министерство на здравеопазването е прекратено със заповед 15-581/29.03.2019 г. поради назначаването на Иванов на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор. Впоследствие със заповед 15-918/08.09.2020 г. на министъра на здравеопазването е прекратено трудовото правоотношение с Иванов на длъжността "изпълнителен директор на ИА" и последният със заявление е поискал отново да заеме длъжността ръководител на Инспектората в Министерството на здравеопазването. По така подаденото заявление има кореспонденция между страните, но няма произнасяне от административния орган по удовлетворяване на искането. Правилно съдът е приел, че в случая сме изправени пред хипотезата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, тъй като административният орган е сезиран надлежно, налице са фактическите предпоставки за произнасяне и е налице задължение за административния орган да се произнесе. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че липсва хипотезата на мълчалив отказ, а се касае за прекратяване на административното производство по възстановяване на Иванов на заеманата длъжност поради непредставяне на изискуемите документи за заемане на длъжността. Изводът на АССГ за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването е правилен, като касационната инстанция споделя изцяло доводите, изложени от съда в тази насока, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Налице са всички законови предпоставки на нормата на § 7 от ПЗР от ЗДСл. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължи да упражнява предишната държавна служба или да му бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗДСл във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискваното образование. Предвид изложеното правилна е преценката на административния съд, че оспореният мълчалив отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на § 7 от ПЗР на ЗДСл, което е довело до отмяната на акта и връщането на преписката на административния орган за произнасяне. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,